ShadowDance

Ако имаш бекъп от знания за Византия не би следвало да те затрудни Сарантиона. Ако никога не си се интересувал от най-влиятелната средновековна и важна за българия държава едва ли ще намериш нещо зарибяващо и в книгата.

Пък и първа част е това което Гласът на острието за Първия закон - гради сетинга а действието се развива във втора част.

Matrim wrote: Чел ли си Нийл Стивънсън? Тoй е малко в другата крайност - толкова го кефи да описва в детайли как работи това или онова, че често се увлича и прекалява с тези подробности.

Ми на мен са ми интересни такива подробности. Май си е до човека. Друг е въпросът че може за две тематично еднакви произведения да имам различен suspension of disbelief.

Claymore47_Fen wrote:

Dante wrote:Прочетох 40 страници от "Пътуване към Сарантион". Директно ме хвърли в Марианската падина и ме заля с 42141 шантави, абсолютно незапаметими и сложни имена на МЕСТНОСТНИ, племена, богове и какво ли още не и го направи като прехвърли около 12 различни гледни точки. И това за няколко десетки страници, нали. Я ми кажете цялата книга ли е така, за да знам да продължавам ли да чета...

I feel ya brah... Но отсега ти казвам, че ако се чувстваш така, Принцът на нищото няма да ти хареса.

Иначе, Киндъла е изобретение на злото, защото подхванах поне 5 заглавия и се чудя кое да чета напред, като за момента най - ми държат вниманието Do Androids Dream of Electric Sheep? и Параграф 22.

Филип Дик е безобразно лесен и лек за четене автор. Книгата, лично за мен, не отстъпва на филма макар и да е малко по-екшънска. Задълбава в някой по-други посоки.

RRSunknown wrote:Ако имаш бекъп от знания за Византия не би следвало да те затрудни Сарантиона. Ако никога не си се интересувал от най-влиятелната средновековна и важна за българия държава едва ли ще намериш нещо зарибяващо и в книгата.

Пък и първа част е това което Гласът на острието за Първия закон - гради сетинга а действието се развива във втора част.

Бич плийс, специално за Византия. Кандидат-студентска кампания 2011-та - изпит по история. Цяла година съм чел за този период и накрая ги изкъртих на изпита :Д Просто първото ми впечатление за този пич е, че стилът му е яко нечетим. Но не мога да съм сигурен, че е така след като съм прочел само 40-50 страници, затова ви питам как е нататък. А мен малко като не ме грабне в началото една книга обикновено до края си остава така. Не ми е проблем да е много описателна и да се гради сетинг, аз не обичам много-много битки, дори. И след шедьовъра "Шогун", който ме отвя отвсякъде, не ми се "даунгрейдва" много. Разингата ми се включи в скайп и каза въобще да не се занимавам.

Супер избирателно цитираш обаче - Матрим ти дава същия съвет и си е писал поста едновременно с моя, но бич плийзването е в моя цитат.

Е, просто реших да ти отговоря на теб, не съм те обидил или нещо такова

Dante wrote:Просто първото ми впечатление за този пич е, че стилът му е яко нечетим. Но не мога да съм сигурен, че е така след като съм прочел само 40-50 страници, затова ви питам как е нататък. А мен малко като не ме грабне в началото една книга обикновено до края си остава така. Не ми е проблем да е много описателна и да се гради сетинг, аз не обичам много-много битки, дори. И след шедьовъра "Шогун", който ме отвя отвсякъде, не ми се "даунгрейдва" много. Разингата ми се включи в скайп и каза въобще да не се занимавам.

Този "пич" има един от най-поетичните и качествени стилове на писане в жанра - поне в оригинал. Просто не е за всеки, твърде се отличава от фентъзи мейнстрийма.

Дам, и аз се усетих, че нещо превода не е май много наред.
Ще му дам шанс още 100 страници и ако не ме грабне следващия ми опит ще е в оригинал. Гледам само положително оценки и висока в Goodreads.

превода е добър и книгата си струва, най-малкото заради доста прецизната картина която изгражда за живота и действителността във Византия по това време.

Персонажите са доста добре изградени и са над типичните за жанра архитипни образи, действието на места е малко бавно но това е за да се постигне нужната емоционална зареденост и напрежение, което да те направи съпричастен с протагониста

Най-малкото си струва да се прочете заради детайлните описания и представяния на конните надпревари

а по темата тъкмо приключих Самурай на Ман, която се оказа добро документално-историческо романче, което би заинтересувало всеки с тръпка към средновековна Япония и в частност историята на последният самурай Сайго Такамори

сега почвам Първият закон на Абъркромби само дето леко съм хайпнат и се страхувам от евентуално разминаване между очакванията ми и крайният продукт...

Matrim: Не съм. Можеш ли да ми предложиш нещо негово като за начало? Аз съм набелязал "Диамантената ера".

gal.eon wrote:Matrim: Не съм. Можеш ли да ми предложиш нещо негово като за начало? Аз съм набелязал "Диамантената ера".

Или "Диамантената ера" или "Снежен крах". Ако се интересуваш от криптография и история на компютрите може и Cryptonomicon. Но по-добре някоя от първите две, пък ако ти хареса тогава може да пробваш и тухлите му.

Що се отнася до Кай, там въобще не е въпрос до превод. Или ти харесва, или не. На мен например, с онова там, как се казваше, дето група студенти ги телепортнаха в друго измерение, а те вместо да се шашардисат, веднага навлязоха в местните политически интриги и много дълго време се чудиха как се казва синът на Утер Пендрагон, ме загуби напълно. После все пак прочетох другото, как се казваше, дето беше алтернативна история на Испания по време на реконкистата - развива се в същия свят като сарантион и пр. - и вече ми беше безразличен. Пише красиво, но винаги използва един и същ похват - красиви насочващи думи -> неочаквана развръзка, красиви насочващи думи -> неочаквана развръзка. Ми колкото и да съм несхватлива, на десетия път ми писна много сериозно.

За плажа си бях взела да чета Изабел - тя е доста различна като история - обаче и там нещата вървяха по добре утъпкания коловоз на красивите думи -> неочакваната развръзка, макар че накрая имахме изненада, когато развръзката беше точно такава, каквато се очакваше.

Просто този автор с оказа, че не е моята чаша чай, независимо от достойнствата, които притежава.

Току що приключих доста интересна и необичайна книга -"The Sisters Brothers" на Патрик де Уит. Историята е за двама стрелци/убийци по време на треската за злато в Калифорния. Като стил и структура силно ми напомни "Възвишение" на Милен Русков и психоделичния филм "Dead man" на Д.Джармуш- т.е. повечето време героите пътуват за някъде и им се случват повече или по-малко откачени неща. Има доста насилие и на моменти е брутално. Има и доста хуманизъм и въпроси без отговори. Хареса ми.

Marfa wrote:Що се отнася до Кай, там въобще не е въпрос до превод. Или ти харесва, или не. На мен например, с онова там, как се казваше, дето група студенти ги телепортнаха в друго измерение, а те вместо да се шашардисат, веднага навлязоха в местните политически интриги и много дълго време се чудиха как се казва синът на Утер Пендрагон, ме загуби напълно. После все пак прочетох другото, как се казваше, дето беше алтернативна история на Испания по време на реконкистата - развива се в същия свят като сарантион и пр. - и вече ми беше безразличен. Пише красиво, но винаги използва един и същ похват - красиви насочващи думи -> неочаквана развръзка, красиви насочващи думи -> неочаквана развръзка. Ми колкото и да съм несхватлива, на десетия път ми писна много сериозно.

За плажа си бях взела да чета Изабел - тя е доста различна като история - обаче и там нещата вървяха по добре утъпкания коловоз на красивите думи -> неочакваната развръзка, макар че накрая имахме изненада, когато развръзката беше точно такава, каквато се очакваше.

Просто този автор с оказа, че не е моята чаша чай, независимо от достойнствата, които притежава.

Аз пък точно това испанското (Лъвовете на Ал-Расан) намирам за една от най-сполучливите книги, която ми е попадала

Кай много красиво и атмосферно гради свят, но и на мен ми е твърде равен и предвидим като цяло. Испанското е хубаво, да, аз го харесвам повече от византийското, сигурно щото е по-стегнато. Проблеми с превода не съм имала.

Томек wrote:Току що приключих доста интересна и необичайна книга -"The Sisters Brothers" на Патрик де Уит. Историята е за двама стрелци/убийци по време на треската за злато в Калифорния. Като стил и структура силно ми напомни "Възвишение" на Милен Русков и психоделичния филм "Dead man" на Д.Джармуш- т.е. повечето време героите пътуват за някъде и им се случват повече или по-малко откачени неща. Има доста насилие и на моменти е брутално. Има и доста хуманизъм и въпроси без отговори. Хареса ми.

Страхотна е! Някаква безумна ревизионистка уестърн пикареска с отгласи от Deadwood и с най-яката корица на света.