ShadowDance

gal.eon wrote: "Невромантик" на Уилям Гибсън. Нео-ноар (?) стилът много ме изкефи, напълно ме потопи в атмосферата. Не се радвам особено на абстрактно-геометричните описания на киберпънка, но явно това е мой проблем - същото се отнася и до "Намотки" на Зелазни/Саберхаген и "Падането на Хиперион" на Симънс. Може би в "Краят на дъгата" Винджи се е справил по-добре. Общите приказки за фигури и цветове не са ми достатъчни, искам протоколи, код-инджекшън, точки на прекъсване, криптиране, защо не и стеганография...
.

И на мен това ми беше единствения проблем с книгата. Е и финала ми се искаше да е по - различен де...

Ъм, деца, вие наясно ли сте, че тая книга е писана 84-та година? Какви протоколи, кви пет лева, Гибсън тия работи си ги е измислял от нищото по онова време. И пичът е такъв невероятен иноватор, че фантастиката 30 години по-късно все още се влияе от Невромантик?

Бате , напълно съм наясно с годината на написване на Невромантик. Също така знам, че "Джони мнемоник" е то 1981 г, а "Изгарянето на Хрома"- от 1982 г.
Не отричам заслугите на Гибсън като основател на жанра. Просто споделих какво не ме удовлетворява напълно.
А протоколи е имало и тогава. Имам малка представа как работят и комуникират компютрите и затова се надявам в някой добър роман или разказ великолепните свят, герои и повествование да бъдат допълнени с добро IT.

Ще се радвам някой писател да ме опровергае, но доброто IT не знам доколко е предпоставка за ангажиращо писане. (Било то описателно, повествователно, символично и т.н.)

Малко като проблемите с филмите с хакери - дзверенето пред редове код не е компонент от ангажиращия филм: нито в сюжетен, нито в композиционен или визуален план. То по тази причина и творческата и научна дейност във филмите и книгите не са представени в пълната си реалистичност, по тази причина хора като Клайв Къслър са слаби писатели, когато описват в документални детайли някаква високо специализирана дейност като гмуркането, археологическите разкопки, летенето и т.н. Просто този тип "реализъм" поначало има много ограничен и сравнително експериментален диапазон от употреби, а когато някой го ползва само, за да е "по-достоверно", то този някой го използва неподходящо.

Трип, не знам за писателите, сигурно си прав. В тази тема споделям какво съм чел и на какво още бих се радвал. Възможно е това, което искам, да е безинтересно за повечето читатели и това да е причината, поради която авторите го избягват, дори и да имат необходимите знания.

Виждаме, че фантастиката, която се задълбочава в технологични подробности, остарява най-бързо.
От друга страна, ако се описват само съществуващи в момента технологии, тогава произведението или няма да е фантастика, или ще е нещо като алтернативна история.
Така че според мен по-малкото конкретика в технологиите е полезна.

"Шогун" е толкова великолепна... И как последните страници осмислиха последните няколко стотин застой, как ти показаха, че важното не са нито интригите, нито битките, а личностите, как краят беше толкова задоволителен и същевременно остави полет за въображението...
Впечатлен съм.

Това е първата книга която, след като прочетох, нарекох с чисто сърце шедьовър - толкова е силна. Мисля че по това време бях на 18 и въпреки че, оттогава са минали бая години още помня колко силно ме разтърси.
Ако ти се остава на същата тематика ти препоръчвам Тай Пан.

http://www.mling.ru/etnolingvistika/bg/muth_bg/ - на рийдъра ест. В повечето моменти съм LoL. ROFL, LOL!

gal.eon

някой добър роман или разказ великолепните свят, герои и повествование да бъдат допълнени с добро IT.

Ми лошо няма, но явно писателите предпочитат по-абстрактни описания.
Не че ако не разбират добре материята не могат да си наемат консултант (като Майкъл Крайтън за Джурасик Парк, който обаче го е ползвал пестеливо и на място), но достъпността на книгата до масовия читател ще намалее, а и както написа bsb - конкретните технологии остаряват адски бързо.

защо не и стеганография

А в apendix-а към книгата, да се съдържат ключове за разкодирането им?
Като бонус да, но като център на повествованието не звучи удобно.

Аз пък не знам защо се сетих за "Merde j'en ai marre de cette steganographie"


Всъщност реших да пиша тук по съвсем друга причина...не знам дали вече си запознат, но ако не, препоръчвам да хвърлиш едно око на Ghost In The Shell (два пълнометражни филма и TV сериал, който се развива в алтернативен свят на този от филмите). Там покрай силната атмосфера и собствения дълбок принос на авторите към киберпънк жанра, може да се види интересна визуализация на някои от идеите в Neuromancer-а. Явно отдаване на почит към източника на вдъхновение. (Има и стеганография, но тя е по-скоро намигане към зрителите )

Честно да си призная, аз не съм фен нито на Гибсън, нито на първия GITS филм (клоня повече към "Намотки" ), но сериалът и вторият филм са едни от най-яките и смислени киберпънк заглавия, на които съм попадал.

Прочетох 40 страници от "Пътуване към Сарантион". Директно ме хвърли в Марианската падина и ме заля с 42141 шантави, абсолютно незапаметими и сложни имена на МЕСТНОСТНИ, племена, богове и какво ли още не и го направи като прехвърли около 12 различни гледни точки. И това за няколко десетки страници, нали. Я ми кажете цялата книга ли е така, за да знам да продължавам ли да чета...

Прочетох "Хрониките на Амбър". Без разказите, де, но и тях ще ги мина скоро.
Всъщност май за първи път като пълнолетен прочитам десетте тома последователно. Беше интересно преживяване. Бтв, не е истина колко е яко още при първата битка в първата книга нещо в описанието да ти подскаже, че авторът се е занимавал усилено с айкидо, и по-късно, след справка с уикипедия да установиш, че не просто се е занимавал усилено с изкуството, а дори го е преподавал известно време...

Dante wrote:Прочетох 40 страници от "Пътуване към Сарантион". Директно ме хвърли в Марианската падина и ме заля с 42141 шантави, абсолютно незапаметими и сложни имена на МЕСТНОСТНИ, племена, богове и какво ли още не и го направи като прехвърли около 12 различни гледни точки. И това за няколко десетки страници, нали. Я ми кажете цялата книга ли е така, за да знам да продължавам ли да чета...

I feel ya brah... Но отсега ти казвам, че ако се чувстваш така, Принцът на нищото няма да ти хареса.

Иначе, Киндъла е изобретение на злото, защото подхванах поне 5 заглавия и се чудя кое да чета напред, като за момента най - ми държат вниманието Do Androids Dream of Electric Sheep? и Параграф 22.

alshu: Така, е съгласен съм, както и с bsb. Но аз нямам предвид конкретни гигабайти и GHz, а описание на принципи. Другото да бъде само част от уърлдбилдинга.

Гледал съм първия сериал на Ghost In The Shell и част от втория - доста ми харесаха.

Dante wrote:Прочетох 40 страници от "Пътуване към Сарантион". Директно ме хвърли в Марианската падина и ме заля с 42141 шантави, абсолютно незапаметими и сложни имена на МЕСТНОСТНИ, племена, богове и какво ли още не и го направи като прехвърли около 12 различни гледни точки. И това за няколко десетки страници, нали. Я ми кажете цялата книга ли е така, за да знам да продължавам ли да чета...

Най-лесният начин да се ориентираш за какво иде реч в тази книга е да отвориш уикипедия и да попрочетеш за император Юстиниан, сигурен съм че набързо ще ти светне кое на кое съотвества в книгата - примерно Батиара е Италия, Родиас е Рим, Валерий е Юстиниан, Леонтес е Велизарий, джадитите са християните и т.н. Иначе, доколкото си спомням по-нататък не се сменят гледните точки толкова често.

някой добър роман или разказ великолепните свят, герои и повествование да бъдат допълнени с добро IT.

Чел ли си Нийл Стивънсън? Тoй е малко в другата крайност - толкова го кефи да описва в детайли как работи това или онова, че често се увлича и прекалява с тези подробности.