ShadowDance

Кърти, няма спор. Само дето за 6-10 комикс ще трябва да чакам до началото на февруари
Не съм в час с комиксите, но някои рисунки тук са направо ужасяващи и се опитват да убият кефа от четенето.

Ъм, тема за комиксите има и е в точно този събфорум.

Само като прочетох думичката "комикс" в тази тема бях сигурен, че постът на Роланд ще е назидателен .

Както и да е, онзи ден завърших Възкресителят и няколко часа по-късно новелата за Хърбърт Уест на Лъвкрафт.
Очаквах повече, да си призная. Всъщност, опит с хоръра нямам. Никакъв. И точно това ме учуди - един от именитите "майстори" не можа да ми въздейства по какъвто и да било начин, камо ли да ме накара да почувствам дори някакво бегло подобие на страх (каквото обаче изпитвах при пролога на A Game of Thrones, при все че беше не чак толкова "неописуемо ужасяващ", както обича да се изразява Лъвкрафт ).
От една страна отрковено се подразних на перспективата на разказване, която определено прави всичко възможно да те отдалечи от действието (във Възкресителят тя е на някакво трето лице, което разказва преживяванията на героите сякаш не е присъствало там), а от друга си личи, че историята върви някак изкуствено и насилено.
За Хърбърт Уест няма да казвам нищо, освен че е абсолютна дебилия и преобладаващото чувство при четенето беше прогресивно нарастващо отегчение.

Надявам се тези две произведения да са сред по-слабите на Лъвкрафт, защото ще остана доста разочарован. Бих се зарадвал на някои предложения от същия автор.

Наскоро изчетох и първия том от Троя на Гемел и съм с повече от положителни впечатления, въпреки че съм твърдо не-съгласен с девятката, която е получила в списанието.

Отново наблягам на факта, че оценките в списанието са жанрови. В жанра си книгата е убиец

Бтв, ето ти още малко назидание - като е за неща, по-кратки от романи, плс ползвай The Short Form Topic

Приключих с Мартиновата и Татъловата "Планета на ветровете" ("Windhaven") и останах изключително впечатлен. За мен е една много много силна книга. А перспективата, която проследява целия живот на Марис до самия му край, ми беше толкова въздействаща, че ме наведе на много размишления и емоции в последната част на книгата.

Сега усилено преполовявам "Черепите" на Силвърбърг. Много е приятна и наистина успява да задържи вниманието.

"Преспанските камбани" - чудя се дали скоро да пробвам колко са надеждни българските пощи и да помоля наш'те да ми пратят "Илинден".

Започнах да чета сборникът със 100 разказа на Бредбъри. Оказва се, че има много разкази, които съм не съл чел...

Прочетох The Name of the Wind на Патрик Ротфъс и като цяло не съм чак толкова впечатлен, особено на фона на океана от хвалби от други писатели за книгата. Много четивна, доволно увлекателна, но изводът, до който стигнах аз е, че Ротфъс е един много добър разкачвач на една не чак толкова интересна история. Поне засега, защото интерлюдиите със "стария" Kvothe са безапелационно най-качествената част от книгата (изключая легендите за миналото на света, които бяха много яки също) и намекват за интересно развитие по-нататък. Останалото като нищо можеше да е със стотина страници по-кратко без да се забележи осезаема разлика, сюжетът се влачи като народна песен, да не говорим, че честичко се дави в клишета, нищо че Kvothe се опитва под път и над път да вмята "ако това беше приказка щеше да стане..." Освен Kvothe всички герои са плоски като писта от Формула 1, а той милият пък е такъв свръхчовек, че авторът трябва да полага неимоверни усилия, за да му пречи да си постига целите бързо и лесно. Също адски дразнеща беше и тенденцията на разказвача да се изявява като счетоводител през цялото време, ще кажеш че разказва историята си за пред данъчните баси. Светът е един безличен, но то освен историите, които споменах почти нищо не научаваме за него, освен един-два вметнати обичая на пичове от далечни земи, които Ротфъс май е вкарал колкото да не е без хич.
Множко станаха критиките - не казвам, че книгата смуче и че не я четох с кеф, просто в началните към 200 страници даваше заявка да е нещо велико, но не би.

Днес в библиотеката си хванах за малко "Мистър Бог, тук е Анна" (свободен превод, нямам идея дали е издавана в България). Нейде я бях чел и си я спомнях с добро; оказа се, че спомените не винаги лъжат и след половин час четене излязох от библиотеката с такава една широооока усмивка...

Книжката е малко като Малкият Принц, макар и не толкова... сюрреалистична, да речем. Фокусът е едно дете, дето е малко мъдро за дете или пък е мъдро точно като дете, ама малко повече от другите; перспективата е от първо лице, като героят-разказвач я намира и я прибира. После обаче се оказва, че тя е избягала от тях и че не ще да се връща; нашият човек (който между другото е доста млад, живее с майка си в адски беден квартал на Лондон, но сред мили хора) решава да си я задържи и хлапето му става като сестричка. Нещата, които Анна открива, наистина могат да са понякога банални, но далеч не винаги, а и начинът, по който човекът я описва, е просто толкова... радостен, че пълни душата.

Май имаше някъде из нета превод, ако някой иска да я види. Препоръчвам!

Edit: Аха! http://poetry.cult.bg/links/anna/ Преводът е на професионалистка, няма да срещнете "отказваж" или подобни безумия

А между другото, с Джейн Еър си продължавам, ама то е една бавна-бавна книга... може да напиша впечатление-две, като я свърша

Matrim wrote:Прочетох The Name of the Wind на Патрик Ротфъс и като цяло не съм чак толкова впечатлен, особено на фона на океана от хвалби от други писатели за книгата. Много четивна, доволно увлекателна, но изводът, до който стигнах аз е, че Ротфъс е един много добър разкачвач на една не чак толкова интересна история. Поне засега, защото интерлюдиите със "стария" Kvothe са безапелационно най-качествената част от книгата (изключая легендите за миналото на света, които бяха много яки също) и намекват за интересно развитие по-нататък. Останалото като нищо можеше да е със стотина страници по-кратко без да се забележи осезаема разлика, сюжетът се влачи като народна песен, да не говорим, че честичко се дави в клишета, нищо че Kvothe се опитва под път и над път да вмята "ако това беше приказка щеше да стане..." Освен Kvothe всички герои са плоски като писта от Формула 1, а той милият пък е такъв свръхчовек, че авторът трябва да полага неимоверни усилия, за да му пречи да си постига целите бързо и лесно. Също адски дразнеща беше и тенденцията на разказвача да се изявява като счетоводител през цялото време, ще кажеш че разказва историята си за пред данъчните баси. Светът е един безличен, но то освен историите, които споменах почти нищо не научаваме за него, освен един-два вметнати обичая на пичове от далечни земи, които Ротфъс май е вкарал колкото да не е без хич.
Множко станаха критиките - не казвам, че книгата смуче и че не я четох с кеф, просто в началните към 200 страници даваше заявка да е нещо велико, но не би.

Съгласен съм с нищонеставането на доста места, но не и че това пречи Квито и глупости да плещи Ротфъс за завършени сюжети, това си е една трета история. И като такава, мен поне ме устройваше идеално.

Аз съм още на първите 160-70 страници на The Name of the Wind, но ме радва доста, създава ми едно такова позабравено усещане за добро класическо фентъзи, което преди време, още докато бях хлапе, ме запали по жанра Освен това адски много ми допада колко кратичко, сбито и експресивно разказва. Може и да няма кой знае какво действие, но върви адски увлекателно. И обясненията за магията ме радват доста.

RAT400 wrote:Днес в библиотеката си хванах за малко "Мистър Бог, тук е Анна"

Това съм го чела отдавна в някой от броевете на "Съвременник" Наистина много хубава книжка, благодаря, че ми я припомни, иначе нямаше да я намеря, защото не помнех заглавието.

И аз си я бях изтеглила преди време някъде от нета, страхотна книжка
Иначе аз чета Мечът на истината, а за след този том съм си заредила разказите на Рей Бредбъри, с които се сдобих вчера

Току-що прочетох "Three men in a boat" и съм естествено възхитена от книгата, но исках да пиша за друго (понеже смятам, че от самата книга всеки или почти всеки има някаква представа). Моето издание има послеслов от някой си Дейвид Стюарт Дейвис, който е успял да намери недостатъци на призната класика. Цитирам:

long passages of overblown and often mawkish prose

such sequences sit uneasily with the rest of the prose

и любимото ми:

These purple passages must have made readers grit their teeth in 1889, let alone today.

Кой и защо им позволява на такива хора да пишат послеслови...

Лек офтопик (добре де, тежък) - това ми напомня един от бонусите на Dark City. Сравняват го с Metropolis и отбелязват, че и той, и филмът на Фриц Ланг са били приети бая критично в началото. Дава се ревюто на Хърбърт Уелс от 1927 г., което не е особено ласкаво. Та хора и вкусове всякакви.

Гибли, пробвай "Празни мисли на един празен човек".