ShadowDance

@Trip - ок, бро. Само дето дори съм нямал претенции да разбирам от литература. Не съм завършил филология, не съм критик, нито съм чел достатъчно книги и съм живял достатъчно. Аз просто един обикновен читател за когото литературата е хоби. Не наука.

Бро, не можеш ли да проумееш колко грубо и не на място звучат някакви крайни мнения точно от един непретенциозен читател? И това с "нямам ли право" не му ли писна на хоби-четящото човечество да го ползва като аргумент, баси? Кво ще направя, ще ти запуша устата с парцал ли? Ще те дам на съд? Имаш право да кажеш квото си искаш. Аз също - и ти го казвам.

За да изказвам личното си мнение и вкусове трябва да съм "професионален" читател или нещо подобно ли?

едит на твоя едит

Ами добре тогава - аз си казах мнението, ти си казва твоето. Разбрахме се

Ок, разбрахме се. Примерно. Само да посоча, че етикетът непретенциозен читател сам си го сложи, тъй че ми беше непонятна тая обидена реакция.

Хах, не съм се обидил, наистина. Напълно съм наясно, че разбираш около 120 пъти повече от литература от мен и когато четеш нещо го правиш през много по-различна призма и вникваш в книгата повече от колкото средностатистически читател като мен. Затова и не виждам смисъл да водя спорове, които не мога да спечеля.

п.п
А сега мисля да започна "Шогун". Отдавна й се каня, на вълна "Япония" съм, а и да изпитаме Киндъла как ще е усещането да чета цяла, при това доста голяма, книга на него.

Данте, проблемът в случая - и това, което подозирам накара Трип да ти скочи - е че изказването ти звучи едва ли не все едно си обиден на Дънкан, че си е написал книгата. От поста ти капе някаква смущаваща ненавист (думички като "мразя" и т.н.) и презрително възмущение.

Литературата ДОРИ за много хора, на които им е хоби, а не професия (които са ВСИЧКИ хора, които не я пишат/анализират професионално, вкл. Трип) е много повече от мозъчна дъвка. Читатели има всякакви, с всякакви изисквания към това, което четат. Съответно има и всякакви книги, за да има за всеки по нещо. Книгите, писани с повече амбиция от "дай да забавляваме Дантето" са вероятно 1:30 000 по-малко от тия, писани без повече амбиция от "дай да забавляваме Дантето", така че мисля, че си в безопасност.

Светът не се върти около теб. В качеството си на непретенциозен читател, имаш пълното право да четеш само непретенциозни книги, но като пускаш коментари за автори, писали работи, които нямаш капацитета да схванеш, не е много уместно да бълваш жлъчка по тях, защото това те прави да изглеждаш тъп. Аз не мисля, че си тъп, така че ми е неудобно да чета постове като горния Това, че мнението ти било "лично" не го прави имунизирано от критика. Дребен недостатък на аргумента с "личното мнение" и "свободната реч", който доста хора се шокират като им се случи.

Данте, аз поначало не съм искал да споря с теб за книги, а да изкажа мнение за читателските ти възприятия. Не е нужно да съм чел и 10 книги, за да преценя, че е банално и ненужно да се възмущаваш непропорционално на факта, че някакви книги не се вместват в читателските ти модели.

Просто трябва човек да осъзнае, че именно прочетените книги поначало ги изграждат тия читателски модели и това да почнат да ти влизат "сложните" е въпрос само на това да четеш такива. А това с "разбирането" на дадена книга е остатък от свръхпрезряната от мен система на литературно обучение в даскало, но това е друг, по-обширен въпрос.

Не бях дори чувал за тази книга но сега мисля да я прочета след толкова обсъждане

@Митаче - може да спретнеш едно бързо ревю и раздадеш оценки на блога си

Trip wrote:
и това да почнат да ти влизат "сложните" е въпрос само на това да четеш такива.

бе за това не съм много сигурен, защото във по езотеричните моменти от The Second Apocalypse съм се чувствал доста тъпичък, чел съм цели страници по няколко пъти и нищо. Друго, че не знам дали някога в живота си ще съм готов да прочета книга като To The Lighthouse или The Waves примерно...

Е, ти ако смяташ, че с препрочитане на изолирани пасажи от ЕДНА такава книга, стават нещата... Говоря за доста по-големи количествени натрупвания

Въпреки, че сигурно мнението ми ще бъде оспорено, смятам да го споделя.
Да, вкусът на читателя се определя от книгите, които чете. Това както е истина, така и не е вярно. В една паралелна вселена, където единственото нещо, което човек прави е да чете - Да, това би, било истина, но в ежедневието на човек присъстват и други неща освен книгите. Те също изграждат вкуса му. От тук вариантите, по които може да се развие вкусът на човек са безкрайни.
И второто нещо - За разбирането на книгите и "сложните" книги. Това е едно от нещата, които отричам да съществуват. Всеки индивид разбира една книга по свой собствен начин. Всяка дума събужда във всеки различни емоции, защото всеки я приема различно. Един като чуе монета, ще се сети за богатство, друг за бедност, трети за метал. Въпроса е, че на някой хора може и нищо да не им говори. От тук идва идеята, че не на всеки би му харесало нещо, дори да е написано по най-майсторският стил.

Е, ясно, просто давам пример, защото и като чета някакви по шашави, свързани с физика неща по химия се случва да схвана от третия път за какво става въпрос. (докато схвана принципа на Хайзенберг )

Да, вкусът на читателя се определя от книгите, които чете. Това както е истина, така и не е вярно. В една паралелна вселена, където единственото нещо, което човек прави е да чете - Да, това би, било истина, но в ежедневието на човек присъстват и други неща освен книгите. Те също изграждат вкусът му. От тук вариантите, по които може да се развие вкуса на човек са безкрайни.

Добре, представи си друго изкуство. Музика, примерно. Какво ти формира вкусът и разбирането за определени прогресии, хармонии и композиции, освен слушането на музика?

Добре, представи си друго изкуство. Музика, примерно. Какво ти формира вкусът и разбирането за определени прогресии, хармонии и композиции, освен слушането на музика?

Обкръжение, ежедневие, хобита, интереси и всичко около теб.

Пример. - Един негър от някое гето, ще прослуша рап, заради обкръжението си, не само заради това, че слуша само РАП. Ако този човек попадне в различно обкръжение, според мен ще смени вкуса си за музика.

ProxyFantasy wrote:И второто нещо - За разбирането на книгите и "сложните" книги. Това е едно от нещата, които отричам да съществуват. Всеки индивид разбира една книга по свой собствен начин. Всяка дума събужда във всеки различни емоции, защото всеки я приема различно. Един като чуе монета, ще се сети за богатство, друг за бедност, трети за метал. Въпроса е, че на някой хора може и нищо да не им говори. От тук идва идеята, че не на всеки би му харесало нещо, дори да е написано по най-майсторският стил.

Заеби тва. Естествено, че винаги можеш да прочетеш нещо страхотно написано и да не го харесаш по ред причини. Но си остава фактът, че ако не си дорасъл интелектуално или нямаш читателския опит да го схванеш, причината ще е просто, че не си дорасъл интелектуално или нямаш читателския опит да го схванеш. Сложни книги ИМА и те могат да бъдат или да не бъдат разбрани. Едно е да разбереш една такава книга и да не я харесаш, друго е да не те изкефи, щото те дразни, че авторът ползва дълги думи, сюжетът не е линеен и не се бият достатъчно често.

Лолз, баси какво ми се изсипа
Ъм, Роланд. Дори не съм коментирал конкретно Дънкан и Мастило. И не съм сипал жлъч, просто казах, че не ми допадат подобни книги...
Но добре, както и да е, разбрах какво ви е издразнило.