ShadowDance

Не съм, да, но не в това е причината, израснал съм в семейство на военни. Просто ми беше толкова несюжетна, че просто ми се стори като едно голямо описание, при това разбъркано. Затова и не успя да ме погълне изцяло.

Да не е в това причината. А повярвай ми, да израстнеш в семейство на военни, не е като да си бил няколко години войник. Ремарк е силен автор, дай шанс на някои от другите му книги - препоръчвам Искрица живот

Не знам, на мен На западния фронт ми въздейства изключително силно. Толкова ми е въздействала емоционално само Пътят

Мен "Черният обелиск" като че ли най-много ме развълнува. Но то всеки с вкуса си
Изчетох "Мемоарите на една леко нередовна жена" и сега се чудя какво да подхвана... имам да довършвам Осем ловки демона, но не ми върви някакси... май ще си дочета I shall wear midnight - и тя не ми върви, а това е вече странно...

Чета "Българският Психар" на Андрей Велков. Има си своите положителни и своите отрицателни черти, но когато свикнеш с грубия език и се потопиш в историята, книгата наистина си струва. Рядко се вижда нещо добро от БГ автор.

Dante wrote:Не съм, да, но не в това е причината, израснал съм в семейство на военни. Просто ми беше толкова несюжетна, че просто ми се стори като едно голямо описание, при това разбъркано. Затова и не успя да ме погълне изцяло.

Някъде 50% от художествената литература нямат за цел да са сюжетни. Тая конкретно книга е атмосфера, не история.

Прочетох Селцето на Кир Буличов. Бях чел повестта, която е основата на романа още като ученик и ми беше харесала. От тогава го заобичах Можейко и човечната му и наивна фантастика. Романа е добър, носи духа на Жул Верн

"All you need is kill" от Hiroshi Sakurazaka. Много блага манга в текстова форма - битки срещу извънземните, с участието на мех. костюми и бойни брадви. Идеята се върти около "примка във времето".
Има доста клишета, но книжката е кратка, чете се леко и увлича, така че препоръчвам.

След едномесечна борба приключих Книгата на Всички Часове на Хал Дънкан
Е, успял е. Покрил е всичките претенции и наистина я е написал. Помислих, че това ще е просто по-увъртян роман за паралелни реалности, но паралелните реалности са само сетинг, използван от автора за да представи по-добре идеята си за хаосферата. Истината е скрита много по-дълбоко. Митовете може да са първообраз на действителността, но не са неин причинител. Животът не е хаос, а хаосът е живот. И други високопарни приказки.
Книгата причинява главоболие. Авторовия стил притежава елегантността, простете за кражбата, на златна тухла и е колкото интересен и жив, толкова и тежък и непрощаващ. Митологията, поне на мен, ми беше откровено безинтересна, а тъй като това съставлява поне половината книга, не мога да се изкажа напълно ласкаво.
Ще си спестя по пространно ревю, тъй като в списанието вече има страхотно такова, а и точно това не е книга, по която трябва да се запалиш от отзиви.
Ако трябва да слагам оценка бих поставил 8-ца, но добре че не се налага, защото книгата е много отвъд земните методи за оценяване на литература, с които така или иначе не съм запознат.
Финална дума - трудна книга, в която са побрани повече идеи, отколкото в половин роман на Пратчет. Абсолютно задължителна за всеки, искащ да прочете нещо различно, нещо неподдаващо се на жанрово определяне. Защото за Книгата на Всички Часове, дори new weird ми се вижда твърде слабо понятие.

Аз пък много мразя ей такива супер сложни, мега завъртяни книги. Може да съм тъп, ниско интелигентен, несхватлив...не знам. Просто се дразня. Когато чета роман, чета за удоволствие, за развлечение, за кеф. И не получавам нужната доза удволетворение, когато трябва да се напъвам с 300 зора да свързвам 2 и 2 (или по-скоро 2 и 3 и 4 и 5 и 12 и 5124 и 241) и накрая ПАК не съм разбрал за какво става въпрос. Това си е моят личен вкус, при вас може и да не е така, обаче за мен това е ебаси излишната изгъзица и много гаден (не тъп) начин да си кажеш каквото искаш да кажеш.

Долната част от мнението е за хора, които са чели Кафка на плажа

Ето сега съм към края на "Кафка на плажа" на Мураками. В началото и стотина страници след средата ми беше изключително удоволствие да чета тази книга. Сядах с кеф, ама кеф ви казвам. Страхотен език, много симпатични герои, яка идея, за привкус необясними метафизични абсурдни, които не ми пречат...абе въобще - всичко както си му е редът. И сега от последните 100 страници ТЪПНЯ, ама тъпня. Метафори, абсолютно нелогични неща, извъртане, нелогично свързване на сюжетните линии...НИЩО, ама НИЩО не разбирам. Оня убил баща му, ама не бил той. Спал с майка си, ама не му била майка. Спал със сестра си, ама на сън. Оня пък станал луд и не можел да чете, щото пипал менструална кръв. Убил Джони Уокър, ама не бил Джони Уокър. Нереално. Пределно ясно ми е, че писател като Мураками ги е направил гениално и всичко е мега логично, обаче как да му оценя този гении като аз не го разбирам? Може към края всичко да се разясни, но не вярвам. Четох доста интервюта и материали за книгата и самият писател си го казва "Тази книги трябва да се чете много пъти да се разбере" и "Отговорът е различен за всеки човек, той е вътре във вас". Е, не, ебати. Не искам да чета една книга 10 пъти, за да я разбера. И не искам аз да си измислям хипотези за какво всъщност е станало и винаги да се чудя дали съм прав. Като съм седнал да чета книгата искам да разбера какво мисли автора, какви са НЕГОВИТЕ отговори.

Аз пък много мразя ей такива супер сложни, мега завъртяни книги. Може да съм тъп, ниско интелигентен, несхватлив...не знам. Просто се дразня. Когато чета роман, чета за удоволствие, за развлечение, за кеф. И не получавам нужната доза удволетворение, когато трябва да се напъвам с 300 зора да свързвам 2 и 2 (или по-скоро 2 и 3 и 4 и 5 и 12 и 5124 и 241) и накрая ПАК не съм разбрал за какво става въпрос. Това си е моят личен вкус, при вас може и да не е така, обаче за мен това е ебаси излишната изгъзица и много гаден (не тъп) начин да си кажеш каквото искаш да кажеш.

По много странен начин си представяш литературата и въобще писаното слово.

@Trip
Много си критичен. Всеки си има вкус и не всеки иска да се губи сред лабиринти от метафори и прикрити значения. Нека си ги има, но не пречи да има и кохерентен сюжет.

@Dante
Като не харесваш такива неща в никакъв случай не чети Мастилото. Там краят е такава "перверзия", че свят да ти се завие. Но тъй като не е само края, а цялата книга, всичко става ясно още след 100-200 страници от Пергаментът. Нататък всичко е упражнение по стил и драматизъм.
А как ти хрумна да четеш Мураками като не обичаш майндфъци. Все още го избягвам, но доколкото съм чувал, е точно такъв тип автор.

Кафка на плажа е едно от най-гениалните произведения на 21-ви век (и има кохерентен сюжет), а за Пергаментът аз самият събирам сили още.

Мураками има два типа книги - едните са от така нареченият "магически реализъм", но с доста по-силна доза метафора и контекстуалност от по...народните представители на тоя жанр; а другите са любовни книги, за които досега не съм чул нищо твърде хубаво.

@Trip
Много си критичен. Всеки си има вкус и не всеки иска да се губи сред лабиринти от метафори и прикрити значения. Нека си ги има, но не пречи да има и кохерентен сюжет.

Кохерентен... имаш предвид "праволинеен", може би? Кохерентността е друго. Щях да съм много критичен, ако му бях казал колко много празни от съдържание, възприети наготово понятия и представи е налял в рамките на един напълно излишен абзац, в който обяснява как на общо основание не го кефи някакъв сорт книги, без дори да е чел тази, за която става дума. Примерно. Както и че е антилитературно да отрича препрочитането като дейност. Както и че през 3 думи ми говори за някакво "разбиране" на книгите, сякаш са аргументи от спекулативно есе.

@Trip - ок, бро. Само дето дори не съм имал претенции да разбирам от литература. Не съм завършил филология, не съм критик, нито съм чел достатъчно книги и съм живял достатъчно. Аз съм просто един обикновен читател за когото литературата е хоби. Не наука. Нямам право да не ми харесва даден тип книги или по-скоро даден тип похват ли?

@Matrix
Късно ме предупреждаваш. Навремето почти се преборих с Мастило, но накрая не издържах. А иначе туко-що завърших "Кафка на плажа" и мога да кажа, че Мураками е страхотен писател. Задължително ще се запозная с останалата част от творчеството му. Първите 400 (от 600) страници бяха страхотни, невероятни, супер добри (още рандъм суперлативи) и наистина ми харесаха. После обаче всичко започна да става толкова причудливо, нелогично, тотално необяснимо, адски метафорично и сюрреалистично, че вече сякаш не четох тази книга. Значи в Япония само за тази книга е създаден специален сайт, където Мураками отговоря на 1200 въпроса на различни читатели, които не са разбрали какво всъщност става. А накрая изцепва "Ами, то за всеки е различно, вътре в него си". Омг, тотален потрес. В момента съм прочел една книга и си нямам никаква представа какво и защо съм прочел...
И все пак се влюбих в този човек, защото като изключим края "Кафка на плажа" беше едно от най-добрите неща, които съм чел напоследък.
А ако някой по-ерудиран може да ми обясни и за какво аджеба иде реч - ще съм много доволен.