ShadowDance

"Принцесата на Марс" на Е.Р. Бъроуз - яко хеви метъл от 19 век.
"Невидимият човек" на Х.Уелс - яко rage against the mashine

"Спускане в Маелстрьом" - сборник с научно-фантастични разкази на Едгар Алан По
Изумителна книга, почти всички разкази (с изключение отчасти на "Балонът-измислица") са в Аз-форма, която само допринася към достоверното, та дори научното звучене на историите. "Системата на Доктор Тар и Професор Федър" и "Разговор с мумия" ми станаха любими.

"Човекът във високият замък" на Филип Дик. Увода писан от не знам си кой е умопомрачително спойлърски

Тя тая книга няма твърде много сюжет по начало Не й е идеята да се изненадаш от обратите.

Прочетох 2312. Като цяло ми хареса много, макар и да ми вървеше малко трудно на места и определено да има проблемите си. Със сигурност има много ценни неща в нея, особено една конкретна сцена, която е веднъж просто. Има и много хубава любовна история освен това.

Ето и ревюто: http://mybiochemicalsky.wordpress.com/2 ... -robinson/

Roland wrote:Тя тая книга няма твърде много сюжет по начало Не й е идеята да се изненадаш от обратите.

Така е, този му роман набляга на съвсем друга тема - окупация от културна гледна точка. Все още не мога да преценя, коя негова творба ми харесва най-много: Овцете (бегач по острие), Юбик или тази, която чета в момента

Прочетох Existence на Брин. Първите 3/4 от книгата са много силни, обаче последната част беше доста разочараваща. Сюжетът завърши по невпечатляващ начин, а и идейните дискусии/лекции станаха доста повтарящи се в един момент.

Въпреки това книгата определено си струва четенето като цяло. Много интересни идеи и спекулации по най-различни теми, добре поднесени, приятен хумор и добра по-качествен стил от този на типичната "идейна-спекулативна" фантастика. [/spoiler]

Demandred wrote:Прочетох Existence на Брин. Първите 3/4 от книгата са много силни, обаче последната част беше доста разочараваща. Сюжетът завърши по невпечатляващ начин, а и идейните дискусии/лекции станаха доста повтарящи се в един момент.

Въпреки това книгата определено си струва четенето като цяло. Много интересни идеи и спекулации по най-различни теми, добре поднесени, приятен хумор и добра по-качествен стил от този на типичната "идейна-спекулативна" фантастика. [/spoiler]

Да, и на мен не ми хареса много последната част, сравнена с тези преди това. Не толкова самият завършек на историята, който беше сравнително смислен, колкото рязката смяна на структура, темпо и гледни точки. Някак се наруши сюжетната цялост на книгата.

Свърших Градът и градът на Миевил. Честно казано, не съм очарован. Може би очаквах повече, Станция Пердидо май е вдигнала летвата много за мен. Даже и с умопомрачаващата корица свикнах с времето ...

Буквално съм се заринал с благинки за четене:



+




+





=

Робърт Хайнлайн - Животът и любовите на Морийн Джонсън (Мемоари на една леко нередовна жена)
Някакси бях забравила защо Хайнлайн ми е любимец
Още първите страници ме грабнаха, и не се очертава да ме пуснат, докато не стигна до последната буква. Хем нямам търпения да я дочета книгата, хем не ми се иска да свършва. Освен това съм още почти в началото, а почти на всеки абзац попадам на гениални цитати

Spoiler: show

Морийн, току-що се сблъска с феномен, който ще наблюдаваш отново и отново от този греховен ден, та чак до края на живота си: единственото нещо, известно на науката, което се движи по-бързо от скоростта на светлината, е махленската клюка.

Прочетох Ender's Shadow. Имаше един такъв Хари Потър фийлинг, но с леко циничен уклон заради малките генийчета. Не намерих нищо нереалистично в начина по който мисля и се държат децата, защото възрастните мисля за тийнейджърите и децата точно с тези думи и категории наум, а те мисля за себе си просто като за нормални човешки същества. Двата туиста накрая изобщо не ги очаквах и ми вдигнаха оценката за книгата, която щеше да бъде нещо тип "окей, но не нещо особено".
Прочетох и The Quantum Thief. БОЖЕ, КОЛКО КЪРТИ! Отдавна не бях попадал на толкова оригинална фантастика, харесва ми и че автора те оставя сам да си превеждаш техническия жаргон. Характеризацията не беше кой знае какво, героите бяха леко архетипни, но все пак интересни. И имаше много препратки, като не съм сигурен че съм уловил всичките. Идеята за Соборността e много яка, а и излиза че Федоров е руснак писал есета за постигане на безсмъртие чрез науката.
А дилемата на затворника е важна част от game theory (теория на игрите?). Като си помисля че трябва да чакам хардкавъра на Фракталния принц...

Сега започнах Scar Tissue, автобиотрафията на вокалиста на Ред Хот Чили Пепърс. Детството му не е било скучно, ммда.

Аз упорито си продължавам с Колелото на времето.
В седма книга вече се усещаше забавянето на действието, но пак ми хареса доста. В осмата беше още една идея по-нагло, особено в първата половина на книгата, но от средата някак отново ме грабна и започна да ми пука за героите. Направих известна почивка преди деветата, четох разни други неща и се върнах към нея онзи ден. Виждам, че съм постъпил правилно - затъжил се бях за дългите описания на Джордан и определено им се радвам много И все още си виждам сила в тази поредица, още ми е приятно да съм в този свят с тези герои, та дори и действието да тече по-бавно. Даже леко се натъжавам като си помисля, че по-голямата част от пътуването е минала и ми остават само няколко книги...

Прочетох "На западния фронт нищо ново" и преполових "Обратният път", но нещо не останах особено впечатлен. Не, че не ми хареса, просто не бях "уау".
Започнах "Кафка на плажа" на Мураками и за сега ми е яко кеф, да видим нататък.

Dante, не си ходил войник нали?

Прочетох Пътя на кралете и Елантрис на Сандерсън.

Първата е превъзходна - недостатък е, че е първата книга от 10.

Елантрис е леко фентъзи в стил тези на Лоис Макмастър Бюджолд, вървеше бавничко и в последните 30 страници стана голям карамел. Хареса ми.