ShadowDance

Snusmumrik wrote:Razaelski: За пръв път?

Опа след 2 седмици в провинцията без всякакъв нет не съм ти видял въпроса. Дам, за пръв път. Беше ми от задължителните четива още в първи курс, но така и не остана време за нея

Те и повечето от моите колеги така направиха. А аз по една случайност я бях чел още в седми-осми клас няколко пъти и не ми се наложи да я препрочитам.
Струва си да се прочете - за общо развитие най-малкото, колкото и да е остаряла спрямо съвременната антропология - пък и е написана много увлекателно. Никой вече не пише като сър Дж. Фрейзър и Якоб Грим, ех...

Snusmumrik wrote:Те и повечето от моите колеги така направиха. А аз по една случайност я бях чел още в седми-осми клас няколко пъти и не ми се наложи да я препрочитам.
Струва си да се прочете - за общо развитие най-малкото, колкото и да е остаряла спрямо съвременната антропология - пък и е написана много увлекателно. Никой вече не пише като сър Дж. Фрейзър и Якоб Грим, ех...

Както и като Джоузеф Камбъл. Невероятно попадение е книгата. В момента съм след частта за индуктивната и хомеопатичната магия. Обаче мисля да я започна отначало и да си отбелязвам с маркер разни неща, които са ме впечатлили. Може да се ползват като прототипи на разни интересни фентъзи разкази или направо роман. Един вид внимателно прочитане на тази книга може да ти е само от полза ако си решил сериозно да пишеш

Много тежко се чете Джоузеф Кембъл (предполагам че става дума за "The Hero with a thousand faces", иначе има интересни неща.

Томек wrote:Много тежко се чете Джоузеф Кембъл (предполагам че става дума за "The Hero with a thousand faces", иначе има интересни неща.

Точно нея визирах като говорех за Камбъл, но издаваните му неща се четат доста ок

Кембъл също пише доста увлекателно и "популярно" - но аз съм чел само два тома от The Masks of God, и то на български, та не знам как е в оригинал.
Абе след "Митологиките" на Леви-Строс вече нищо не е страшно.

Наваксвам с пропуснатите от мен неща на Зелазни:

- "Алеята на прокълнатите" - щеше да ми хареса много повече, ако я бях прочел като тийнейджър. Много екшън, рокери в постапокалиптичен свят, Добрият (ТМ) е лошо момче... Сцените в покосения от чума Бостън дават лека почивка от всичката пукотевица.

- "Пясъчни врати" - изкефи ме, въпреки не особено силния сюжет. Самоироничния разказ от първо лице и флаш-форуърд похвата правят този роман силно четивен (разбира се по моите стандарти). Много свежи идеи, сред които бирата като средство срещу телепати и изо-уискито...

- "Мост от пепел" - сравнително добра идея, претупан край, странна структура със скокове от първо в трето лице. Мисля, че най-много ми допаднаха сцените с бележитите исторически личности. Особено се изкефих на включването сред тях на Юлиан.

- "Окото на котката" - може би роман на "типичния" Зелазни - митология, поезия, поток на съзнанието... Силно ме израдваха новинарските заглавия, пръснати из главите и даващи ненатрапчиво информация за сетинга и развитието на действието.

Това бяха първите неща, които изчетох на Kobo Touch. Може би тези дни ще нахвърлям впечатленията си в темата за Киндъл.

Почвам "Приказка за Стоедин" и "Реваншът на Тангра". И да си кажа, че цяла сутрин се кикотя на "Майкъл Джексън на корицата" от ревюто на Ян за "Реваншът на Тангра".

Аз пък не издържах и две страници от реваншът. Като стана дума за Зелазни обаче след като прочетох 4 истории от утре, реших да се пробвам със Създания от Светлина от Мрак. Първо я нахеитих яко, после взе, че ми хареса и сега я довършвам. Малко са му объркани митовете на Зелазни, тъй като Озирис никога не е споменавано да мрази жена си Изида. Но пък явно те тия май изобщо не боговете за които се представят.

http://www.shadowdance.info/magazine/hunger-games/

Прочетох и трите книги преди това ревю и честно казано то ме разочарова. Въпреки правилното посочване на някои конструктивни слабости, като стила, авторът не е успял да разбере книгата, поради което е пропуснал втората и особено третата книга, където е истинската кулминация. Това е класическият проблем на гледането на листата, вместо гората. След прочитането на цялата трилогия като една книга и оценката на нейното въздействие може да се търсят конструктивните слабости. Анализът на нещо неизмеримо като литературата следва да се прави отгоре-надолу, не отдолу - нагоре, тъй като предаването на идеи и чувства и тяхното емоционално и рационално въздействие е главната цел, като стил, образи и т.н. са само средства.Хубаво е да има и аргументи, освен мнения. Колкото и да е изкуство литературата, критиката не би следвало да е просто мнение. Знам, че масово литературната критика е само мнение, поради което е и без всякаква стойност, но рационалните хора са длъжни да се аргументират, за да имат тежест мненията им пред другите рационални хора.

Ъъъ, т.е. на теб ти е харесала, така че аз не съм я разбрал? И твоите аргументи са, че аз нямам?

Прочее, аз ще прочета и следващите. Но всяка книга създава някакво впечатление сама за себе си и това е впечатлението, което ми е оставила тази. Да не говорим, че историята й е завършена.

Дочетох Тютюн, еднотомното издание. До половината беше страхотна - тънка чувствителност, контрастиране на социалните прослойки без излишна дидактичност, Борис кефеше в началото. И като почна войната... Все едно е друга книга. Всеки втори ред е колко са добри комунистите, колко са апатични, суетни и бездушни Ирина, Борис и Костов, колко са добри Динко, Данкин и другите комунисти. Друга забележка - в малкото битки описанията са доста постни. Иначе езикът е красив, но не твърде описателен. Щях да й дам четири звезди от пет в Гудрийдс, но масивните количества пропаганда към края ме издразниха, така че й дадох три. И това трябва да е уж изданието без цензура.

Oф, добре, де. Еми, Рейлайт, не си прав.

Честно казано и аз се затруднявам с Реваншът на Тангра, май няма да го дочета, но е напълно възможно грешката да е в моя телевизор, знам ли!? Приказка за Стоедин ме радва, засега, дано впечатлението се запази до края.

Не е само при теб, и аз едвам докарах до края, от пуст инат, понеже мразя да оставям книги недочетени