ShadowDance

Darksiders Genesis меля в момента и съм в еуфория! Наистина няма по-добър таймлайн да си фен на Darksiders франчайза. Darksiders 3 беше страхотен, а Genesis направо кърти!

Кефи ме как напълно са сменили перспективата и играта на пръв поглед прилича на Диабло клонинг, а реално изобщо не е. Играта е едновременно top down action rpg и се чувства все едно играя Darksiders 1. Освен това в най-различни аспекти са вземани страшно интелигентни дизайн решения, с които слага Диабло 3 в малкия си джоб, ако тръгна да ги сравнявам. Талант дървото, ако може да се нарече така, е реализирано страхотно добре. Коригирали са грешките от Darksiders 2 и сега вместо да се лутят хиляди безполезни итеми, гадините в играта имат шанс да пуснат орб, като почти всяка гадина им свой тип и всеки орб има свои уникални статистики. Някои са елементарни стат буустове, като живот и пауър, а други променят как работят скиловете на Strife/War. Орбовете се слотват в талант дървото и с всеки слотнат орб се отключват още пътища. Самите слотове имат предпочитан тип орб, който ако се слотне дава бонус статс. Освен това всеки орб пада на първо ниво и може да се вдигне до трето ниво, и така отключва нови стадии на бонусите си, като на 3-то ниво някои от орбовете са много ОП. Всичко е реализирано по много готин начин е много приятно да си надграждаш героите.

Освен това играта си има същите благинки, като предишните. Има приятни пъзели, нови умения, тайни и брони за отключване, има си даже и арена, в която се отключват нови нива, като прогресираш в сторито. Има дори малка куест система, която те суплементира с награди, ако отделиш времето да правиш страничните куестове. И освен това върви страшно добре дори на по-слаби машини!

Абе за сега 10/10 GOTY контендър е играта!

Edit: Забравих да кажа, че играта има ко-оп, който работи страхотно! Има даже сплит скрийн ко-оп, който пробвах с приятел и се убихме от кеф! Ако някой тук иска, може да му вляза в играта в стийм някой път!

Ибах неговата вера манинка. Тая игра на превю мязаше на доста средняшки каш граб гнусотия с може би некви прилични механики, взимайки предвид, че оригиналните създатели на франчайза работят по нея не очаквах да е тотална щета все пак, но с далеч по-малък бюджет от първите две и просто за толкова са им стигнали парите. Аз съм умерено див фен на поредицата и мислех да е скипинг, ама ти направо я удари у земята с хвалби да го еа. Ма ще я зимам сигурно от гог-а.

трубадур wrote: ↑

Thu Dec 12, 2019 10:41 am

Ибах неговата вера манинка. Тая игра на превю мязаше на доста средняшки каш граб гнусотия с може би некви прилични механики, взимайки предвид, че оригиналните създатели на франчайза работят по нея не очаквах да е тотална щета все пак, но с далеч по-малък бюджет от първите две и просто за толкова са им стигнали парите. Аз съм умерено див фен на поредицата и мислех да е скипинг, ама ти направо я удари у земята с хвалби да го еа. Ма ще я зимам сигурно от гог-а.

Бро, аз имах същата реакция, ама т'ва нещо има почти 90% в стийм, а аз съм лют фен и не можах да се сдържа. Освен това е 30 евра, а не 60, което за мен е луда работа, щото играта определено има повече и по-качествен контент от повечето игри за 60 евра.

Edit: Само ме е яд, че избързах и я взех в Стийм, а тоя имало в GOG. Макар че не знам точно как ще работи ко-опа в GOG.

Еба ли го, но зарад гог пришълецу срещу хищноко още може да се цъка мулти, както и други заебани класики, то аз имам поредицата и на двете места, ма сигурно ще я държа в гогеца, щото хипстърия, а и стийм да оди на кофата, ако искаш кооп убачи определено стийм е по-добрият избор. От друга страна пичове като Лариан позволяват да се цъка от кой ще стор да ти е Дивинити Син 2, та и тук може да е така. Просто ся мислех за викенда да бодна Хадес в стийм и да ора като селяндур на бостана, ама качествен Дарксайдърс е бая примамлива смрад.

Ако искаш, пусни си някакъв lets play в youtube на първите 10 минути от играта и виж, може пък въобще да не те кефи, но за мен играта е съблайм. Чак ме вкара на Darksiders вълна и мисля да преиграя DS3 след това, че не съм я пуцал с всичкото DLC и Abyssal Armor.

Ама верно ме доядя сега за ГОГ, щото всичките ми DS игри са там и на края ще си я купя два пъти заради OCD-то!

Е буй ся там де си, след време сигурно ще влезе в гог конекта и ще ти се прехвърли. Или направо им ползвай гог платформата да ти вкара всички лаунчъри под една шапка. Още не го ползвам, ама некво едновременно да ми стоят отворени, стийм, гог, батълнет, ориджин и юплей е мега лешперщина. А, да и тва на епик ми виси, щото там ми е на конан дивелъпърския кит Плюс безплатните геймки са приятни.

@Amikae , баси чуека, на Genesis си и сипал с торбите хвалби; а и на мен също ми изглеждаше някаква бозава, освен плюсът, че мязаше на топ-даун Даркцидерс едно. За жалост (или по-скоро обратното; белким довърша някоя започната игра тази година ) за конзола излиза чак февруари, но пък откога чакам подобна игра да бъцам кауч ко-оп с проекто жината, та мога да изтърпя едни два месеца.

Поради щото минах Dark Souls 1 преди седмица-два, от няколко дни взех да цъкам 2-ката. Бахти, много мразя, когато в една игра на пръв поглед всички механики са същите, после усещаш как навсякъде има по нещо малко пипнато, нещата са почти като преди, ама не съвсем - и изведнъж се оказва, че заученото в предишната игра почва да ти пречи, вместо да помага. И е преебано парирането с ужасна сила, а аз толкова се постарах в 1 да го науча

Та реално в момента се опитвам да се отучвам от разни двигателни рефлекси и да ги научавам наново, което води до много, много умиргане. Ма ше го счупя накрая, маменце му, няма да му се оставя.

Заеби, заеби... сериозно, заеби. Като върл фен на двойката мога да кажа само едно - хващай третата
Тя е по в духа на едно и се играе като подобрена нейна версия, с малко по-бърз кеч. Във втората има толкова яки идеи, ама и такива тесли, че си е бало мамейшъна.

Control
Вече писах за геймплея, дизайна и пейсинга. Мнението ми от предишния пост не се промени особено до края. Наблюдаваха се все пак известни подобрения.
Първо, трудността се стабилизира. В началото на кампанията беше доста трудно, после в средната част играта беше елементарно лесна. Накрая обаче, когато вече имаш всичките сили и почти макснато дърво с умения, а вразите са най-силни и агресивни, трудноста става just right.
И второ, оръжията почнаха да стават по-използваеми. Арените почнаха да стават по-разнообразни откъм форма и съответно имаше мегдан за стреляне със снайпера и гранатомета. Единствено картечницата си остана безполезна до края, заради ammo consumption-а, който я прави да презарежда повече време, отколкото стреля.
Не си спомням дали писах по-рано, но доста ме издразни телекинезата. Чисто и просто Launch силата е прекалено силна през цялата кампания и с времето става само по-силна. Което почти обезмисля всички оръжия и чупи гейлмпей луупа като прави най-ефективната тактика да стоиш зад ъгъла и да мяташ камъни. Това се постига благодарение на комбинация от:
1.малко време на cooldown - launch е онлайн доста повече време от останалите оръжия, с които постоянно си в процес на презареждане, плюс това с launch е елементарно лесно да се скриеш зад ъгъл в 2-те секунди, нужни за презареждането на енергията.
2.мноого dmg - Дори в late game, тази сила one shot-ва повечето врази, които дори най-силните оръжия убиват с 4-5 шота.
3.versatility - оръжията са малко или много специализирани, докато Launch е силна срещу всичко и работи на всякакви терени и range-ове. Девовете явно са се усетили за този факт, защото няколко типа врагове имат специално вградена защита точно срещу launch, но дори срещу тях launch е често по-ефективна от стреляне с кое да е друго оръжие.
Аз за да си правя кефа играх с различни комбинации от оръжия, но не видях нищо по-силно от простия "E" спам.

А сега да попиша малко за lore-а и историята. Подобно на гейлмплея, и тук нещата са малко мис и повечко хит, но е като да нямам забележки.
+не останаха някакви големи неразкрити събития, нито имаше Lost-овски тип разкрития с изсмукани от пръстите връзки между събитията. Историята е малко или много кохерентна и не лоша. Същевременно останаха достатъчно мистерии и тайни да се захранят незнайно още колко игри, така се прави развръзка!
+NPC-тата са интересни и диалогът им е добре написан.
+environmental storytelling-а и lore-а, пръснат из нивата на бележки и медия работят на 100% и внасят плътност в света на играта, която нямаше да е възможна ако разчитахме само на уменията на Sam Lake.

-Remedy никога не са били силни в писането на истории сами по-себе си и винаги са прикривали това с хумор и преувеличения на тропите си. И Control не е изключение от правилото.
-бонус песните, разхвърлани из радиата, не ми донесоха някакъв особен кеф. Ако изключим стандартното за Remedy включване от любимците ми Poets of the Fall, останалите песни бяха като подбрани на случаен принцип от каталог на парчета с изтекли авторски права, за да не плащаме royalties.
-Jesse Faden до края си остана blank slate характер без интересни черти, извън това, че изглежда добре в костюм.

и разни спойлерски nitpick-чета по историята

Spoiler: show

- Как точно the Hiss влезе в главата на Джеси накрая? Нали тя през цялото време си имаше Hedron защита, тъй като сама е каталист.
- Защо (и как) Тренч е скрил слайда към Хис измерението години преди да се зарази?
- Има ли причина, Джес и брат й да са толкова стотици пъти по-силни от всяко друго човешко същество, съществувало някога. Може би Хедрон й дава силите. Но пък тогава нямаше да може да си освободи от Хис присъствието сама (освен ако това не е било влиянието на Ахти, но тогава историята става съвсем deus ex-ска).
- negligence-а на агенцията при очевидни причини за тревога е отвъд пародийното. Това лидерите на агенцията да се държат очевидно параноично и corrupt-нато в присъствието на толкова магически предмети около тях и никой да не го прави на въпрос е малко чупещо suspension-а ми.
-разбирам, че е имало бюджетни ограничения, но единственото друго измерение, което виждаме (не броим Oceanview) в пълния му блясък е купчина черни квадратни камъни, летящи из космоса. Това едно на ръка, че е доста unimaginative визуално, но и не връзва смисъл магически да се появи в толкова удобно време, за да помогне на агенцията да удържи напиращите космически сили, освен ако не приемем, че Board-а ни е прилепил до quarry-то, за да ни предпази от по-опасните измерения, но това пък не ми се връзва много с идеята за Board-а като трети вид резонанс с agenda.

и разни готини неща от world building-а

Spoiler: show

-P6/P7 експериментът ме израдва с простотата си и елегантно запълни дупката в историята, останала от бягството на Джеси
-quest линията на чистачът страхотно се върза с по-спиритуалните аспекти на Старата къща
-паралелът между съзнанията от различни измерения със прилепчиви меми ми е една от любимите идеи за безсмъртие и финално ниво на еволюцията (по Д.Брин).
-разкритията за събитието в Ordinary ни даде по-добър сезон на Stranger Things от самия сериал

и още доста други неща, ама ми омръзна да пиша.
Като цяло 8/10. Prey все пак е по-добра, въпреки по-интересния сеттинг на Control и щипката Remedy магия, която в Прей липсва.

След Ънчартедите, Дъ Аутър Върлдц, че дори и Годеца, Sekiro-то е адска тегоба. Усещам колко опитвам (подсъзнателно) да ръшна играта, но тя ми го връща с постоянния надпис Death на екрана.

Играта е адски яка. Кефи ме как почти не се обръща внимание на хелт бара, за сметка на посчър-а, защото геймплейно е постоянен блок, париране, скачане, дашване и изчакване да нанесеш съкрушителен удар, за сметка на хак енд слаш маризене. Обожавам игри с точен тайминг, а тази е една от най-добрите.

Тествах Borderlands 3, защо бе ранди, защо 2к геймс, защо сте такива олигофрени мама ви проста? И не спряхте да се насирате преди премиерата и накрая я завряхте в епик...

Играта е разкошна. И това пробвано на конзола. На пеце тва ще е рай, толкова много правилни геймплейни подобрения. Borderlands 2 е стабилна от воле и съвсем малко трябваше да се пипа, с финес, за да изградят по-добра система... и се успели. Квото казват по ревютата е истина. Драскаческият екип е мъка. Пълна тъпотия и незачитане на лора. Ненужни герои и криндж. Геймплейният екип е изринал. Играта е мазна, интуитивна и супер забавна. На моменти смачква Дестини 2 между другото. Да се натискат бутоните е просто твърде удовлетворяващо. Без кътсцените и телефонните обаждания дава материал за готи. Язък.

penzata wrote: ↑

Fri Jan 03, 2020 10:42 am

След Ънчартедите, Дъ Аутър Върлдц, че дори и Годеца, Sekiro-то е адска тегоба. Усещам колко опитвам (подсъзнателно) да ръшна играта, но тя ми го връща с постоянния надпис Death на екрана.

Играта е адски яка. Кефи ме как почти не се обръща внимание на хелт бара, за сметка на посчър-а, защото геймплейно е постоянен блок, париране, скачане, дашване и изчакване да нанесеш съкрушителен удар, за сметка на хак енд слаш маризене. Обожавам игри с точен тайминг, а тази е една от най-добрите.

И аз съм на подобна вълна в момента.
След 100 часа цъкане минах Nioh. Мега е! Dark Souls + Team Ninja = ultimate mega epic beast of a game. Немалко хора считат, че дори 2 години и нещо след излизането й, продължава да е най-добрата игра от този тип и може и да са прави.
Механиките на боя са някакви светлинни години над Dark Souls откъм разнообразие, динамика и контроли, а геймплеят е кажи-речи изцяло до умение .Единствено малко дразни колко пъти трябва да прецъкваш модифицирани версии на едни и същи нива, но все пак това не е игра с висок бюджет, та не беше особен проблем.
Играта се развива в средновековна Япония и въпреки, че историята по никакъв начин не е най-важното нещо, всъщност забавлява чудесно като фон. Мога да я опиша като урок по японска история с демонични чудовища. Също май може да се води като някакъв вид прикуъл на Ninja Gaiden и продължава традицията всичките игри на Team Ninja да са в една вселена. Даже видях, че има easter egg, в който се биеш с предшественик на Рию Хайабуса.
Nioh не е с някаква невиждана технология, но откъм арт е сред най-добрите японски игри от последните години и атмосферата е невероятна на моменти.

Ще постна и любимата ми темичка от играта, музиката е от Yugo Kanno (of Jojo fame) и също размазва:
https://www.youtube.com/watch?v=5PeIi_HEvhI

AlDim wrote: ↑

Fri Jan 10, 2020 10:09 am

И аз съм на подобна вълна в момента.
След 100 часа цъкане минах Nioh. Мега е! Dark Souls + Team Ninja = ultimate mega epic beast of a game. Немалко хора считат, че дори 2 години и нещо след излизането й, продължава да е най-добрата игра от този тип и може и да са прави.
Механиките на боя са някакви светлинни години над Dark Souls откъм разнообразие, динамика и контроли, а геймплеят е кажи-речи изцяло до умение .

Това, което адски ме радва в Секирото е, че бойните механики са адски ограничени откъм скилове; мечът и бронята също нямат модификации. Всичко опира до умението на играча да бози и дебне точен момент за удар. Все пак чилякът е шиноби и боят адски добре се връзва с персонажа му.

И въпреки (почти) цялата рпг ограниченост откъм развитие на героя, битките могат да бъдат адски разнообразни: като утрепа някой мини бос или бос, после гледам в тубата клипчета как са ги маризили по няколко различни начина и е фън - тук самият подход към битките също е изцяло до умението и стила на игра на играча.


п.п. след Секирото, почвам и аз Ниоххх - стои ми в лайбърито от няколко месеца и ме гледа тъжно, тъжно.

п.п.п. от това, което четох, Nioh 2 я гласят да е някакъв убиец и едва ли не да "детронира" Фром Софтуеър от трона на този тип игри - още два месеца и ще видим.

Аз между секиро и нио се чудех кое да взема и разбира се в крайна сметка се наденах на Code Vein, или както плебеите й викат аниме соулс. Но това е най-аниме играта, извън директните аниме връзки или хентай "шедьоври" с привидно голям бюджет и прави Ниер Аутомата да изглежда консервативно в гепенето на визуален дизайн от влиянията си.

Голямата работа тука е, че за разлика от почти всички дарк соулсове, това се играе директно с мишок+клавира, даже е за предпочитане, история тук има, даже тонове от нея, минава се цялата игра с партньор, ако искаш, а даже може да привикаш и дружка във всяко ниво, т.е. може да се мели с до 3-ма човека парти, което я прави може би най-приветливата за новобранци игра от този тип.

Левел дизайнът повече впечатлява с това колко са навързани нивата като яки лабиринти, не толкова с естетика, въпреки че няколкото директни задигания от Анор Ландо, тука са реализирани с ебаси мащаба. Мобовете имат приятен дизайн, повечето босове са фъри хевън, оти предимно са некви чудовища с женски торс и големи цици. Останалото са или танки тлъст пичага или много бърз еджлорд с щит и крила. Дори има отговор на извърнатия дракон от първите дарк соулс, само че е куче-жена, с много крака и цици на гърба. Класика.

Покрай празниците треснах некви си 50-тина часа та май става. Но определено изисква потъпкване на разни стандарти, за да ти влезе. Криндж диалогът и "мрем за накамата" манталитетът идват нанагорно, но за игра с толкова голяма скуби банда, никой да не те дразни, освен това до един са полезни в битки, а и самите злодеи да са приятно мазни, си е постижение, взимайки предвид, че се осланя на ВСЯКО АНИМЕ КЛИШЕ ЕВЪР.

Самите битки са бавни и методични, както се очаква, босовете бързи и свирепи, дори най-абната гад с един удар ти взима половината кръв. Но разнообразието при билдовете е невиждано. Голям плюс е постоянното присъствие на нещо като кодекс, където всеки един елемент от играта е описан, ако вземеш да забравиш. Обаче тук, особено в ендгейма, или NG можеш да правиш каквото си искаш, след като отключиш всичко. Кеф ти танк, кеф ти кастър, кеф ти няква мешана свинщина между роуг с отрова, бързо движение, много стамина, и яко орене, но половин плесник те връща в детската градина. Затова е добре да се цъка с партньор, щото ако имат достатъчно HP могат да жертват от него, за да те върнат обратно в боя.

Минуси са грешната преценка на разстояния или си твърде близо до враг, или далече, но просто е трудно да си сигурен точно кви метри те делят от удар или да се въртиш като пумпал във въздуха, докато това, което се опитваш да халосаш те замазва по паважа. Механиката за възстановяване на спомени (в играта спомените са важно нещо) е плоска и досадна, отнема много време и е по-слаба версия на Фолаут 4 търчането из спомени, а там беше само веднъж. Бъгове, некадърен превод, граматически грешки в описанията и калпави субтитри са други недъзи. Кадърен войс актинг обаче.


Инак фром нема скоро някой да ги бутне, дори само зарад хайпа и предстоящата игра е на Маязаки, барабар с писане от Джордж Мартин, дори да е клоака, фенбойската тълпа ще го обяви за игра на хилядолетието. Ще се радвам Нио 2 да им го навре, щото тая компания си остава дебил небрежен, а нинджите заслужават много повече признание.