ShadowDance

На края на втори том има речник с обяснения. Основно номерата на Сет, убиеца в бяло - промяна на гравитацията, търчане по стени и пр. Не е книгата пред мен, но ги превеждат Оттласкване май, като различните типове са пълно, основно и т.н. оттласкване.

Ordo Malleus wrote:

Mindcrime wrote:Без да съм чел оригинала и да знам как са именувани нещата там смятам, че превода е напълно ОК. Мечове и Брони с главна буква както спомена и Трип са напълно достатъчни като определение на специалните оръжия и никъде не почувствах, че искам да се казват по-някакъв изкелефирчен начин който да ме накара да ги виждам по-могъщи и специални.

Тъй де, сите сме на това мнение. Или просто споделяш?

Споделям. Понеже пиша по-бавно и преглеждам за грешки постът ми излезе 5 минути след твоя и от там идва "дублажа" в мненията ни .

Mindcrime wrote: Споделям. Понеже пиша по-бавно и преглеждам за грешки постът ми излезе 5 минути след твоя и от там идва "дублажа" в мненията ни .

Е, моето мнение е преди това на Трип whatever де, закачам се само...

Сет? В оригинал е Szeth. Не че Сет звучи зле, но явно преводачът не се е напъвал много-много.

Trip wrote:Сет? В оригинал е Szeth. Не че Сет звучи зле, но явно преводачът не се е напъвал много-много.

Ахъм, видях и аз, че е Szeth. Жет? Сзет? Не `нам, отвъд възможностите ми е.

И друго, което се сетих покрай дискусията с речника - много яко инфодъмпи Сандерсън и на места не си прави труд дори леко да го позамаже. Минава метър, щото поне е интересно, но може би ще спечели ако поработи върху това...

Трийсет секунди сърч в Гугъл дават отговора: SZ = Ш.

В асоциативен план пък не виждам и смисъл да се правят именни паралели между някого с вид и поведение на отроче на Илайджа Ууд и Джет Ли и древноегипетския бог на унищожението. Освен че и двамата убиват, нали, а Сет е лесно минаване по допирателната, щото всъщност, както казах, не звучи зле. (В смисъл на: звучи познато и безопасно.)

Сега, в края на краищата, банализирането ли е целта, или постигането на някаква атмосфера? Бтв, в книгата през пет реда се споменава Stormlight. Навсякъде ли е "светлина на бурята"?

А тия Lashings са кръстени така, щото идеята е да създадат всъщност противоположното впечатление на това, което създава думата "оттласкване" - щото става въпрос за привличане. Той Шет си лашва тялото към тавана и затова се понася нагоре, не щото се оттласква от пода. Един вид създава изкуствена гравитация и неутрализира действието на естествената.

А инфодъмповете, поне доколкото помня, са доста, но за щастие не са с онази вбесяваща структура: "А влезе в стаята. А беше висок, красив и рус. А беше богат наследник на стар аристократичен род, попаднал под ударите на узурпаторската власт, бла-бла-бла."

В смисъл, структурирал ги е не толкова първосигнално. Иначе от автор с неговия подход не очаквай да си промени стила в това отношение, по-скоро.

Защитения - Питър В. Брет

Spoiler: show

Преди векове хората са воювали с демоните ядрони (corelings), които се материализират сред зловонна мъгла всяка нощ и чезнат с първите слънчеви лъчи. Магията била силна и човечеството използвало знаци/руни за да се защитава и бие срещу напастта, атакуваща от Ядрото на Земята.

Велик воин, известен като Избрания (duhhh) обединява хората и побеждава ядроните. След столетия демоните са забравени, хората постепенно изоставят магията и се обръщат към науката. Естествено, покрай липса на гадове, с които да се избиват, започват да го правят помежду си. И така, до очакваното завръщане на ядроните, които хващат хомо сапиенсите неподготвени и ги натирват в кучи гъз. Науката не помага и цивилизацията е върната обратно в Тъмните векове.

Отчаяни, хората се обръщат към de olde books и научават как поне да оцеляват, чертаейки върху камък, дърво и дори пръст защитни кръгове от руни, предпазващи ги от демоните. Уви, тези защити не винаги работят и дори лист от дърво, попаднал върху една от руните в кръга, го превръща в безполезни драсканици. Следователно демоните редовно закусват човешко, а хората живеят в нещо като малки общини, комуникацията между които се осъществява от рейнджъри - малцина смелчаци, които оцеляват с помощта на подвижни кръгове.

Виждаме действието през лицето на трима младежи, които попадат в сложни ситуации в своите родни места (скапани родители, унищожителни ядронски атаки, комбинация - въобще, обичайното) и започват да търсят The Greater Good TM по свой начин.

Става, без да е нищо особено. Да, дебютна е, и си мирише на такава. На места знае как да ги каже нещата Питър Брет, на други е чопвал заучени фразички и сцени оттук-оттам. Притеснително е, че човекът май така и не е решил дали ще прави hero journey фентъзи, в което благороден момък тръгва да бори Злото (каквото е общото усещане за романа) или някаква мрачна приказка за страха и падението на хората, коята се промъква из доста от сцените. Някак неспокосано му се получават преходите от пасторалната картинка на задружното село, грижещо се за ранените и възстановяващо се от атака и приказките за шибане, изневери, лицемерие и т.н. пет страници по-късно.

За протокола, откъде това сз = ш?
сз си е унгарска привноска и се чете "с"

http://en.wikipedia.org/wiki/Sz_(digraph)

В английския специално има повече логика да е полска

Не го знаех за полския, но явно си е 50 на 50 в случая, трябва да питаме автора

Еми, по-добрите аргументи от това, че го има в полския (макар че с това огромно полско малцинство там като нищо са си го научили точно като ш), биха били, че не се връзва тоя герой да носи древноегипетско божествено име, както и това, че Сет си има прието изписване на английски и то е Seth.

Trip wrote:Еми, по-добрите аргументи от това, че го има в полския (макар че с това огромно полско малцинство там като нищо са си го научили точно като ш), биха били, че не се връзва тоя герой да носи древноегипетско божествено име, както и това, че Сет си има прието изписване на английски и то е Seth.

Абе по-добрият аргумент е, че фентъзи авторите имат някаква тръпка да измислят малоумни имена, които по лично мнение и те не могат да произнесат, ако ги хванеш неподготвени.

Име като Szeth да ти е проблемът в това отношение
Сандерсън никога не ги суче непроизносимо - фани Бакър, макар че може и да си го чел, там ум да ти зайде от имена-фльонги

What he said. На моменти искам да захвърля книгата, честно.

тъкмо приключих с "Момиче на пружина", която (книга...) се оказа доста добро попадение. Малко странно бе липсата на типичен "добър/положителен" главен герой, но като съдържание, свят и атмосфера книгата е много силна и определено си заслужава парите.

Сега с изключително голяма доза скептицизъм започвам "операция Троянски кон" на Бенитес и силно се моля да е поне поносима (за разлика от превода, който досега е плачевет)