Ще ми се смеете.
Това ми се е случвало и преди, но не с такава сила. Дремех си на леглото полузаспал. Преди ми се е случвало с периферното зрение, при затворени очи, да видя как някаква сянка преминава през стаята. Просто си минава, не ми обръща внимание. Виждам само очертанията и, и сякаш носи нещо на рамо. Веднъж опитах несъзнателно да я погледна, както съм си със затворени клепачи. Погледнах и тя се обърна към мен и замахна с тая странна чикийка, която носеше(сърп ли беше?) и се събудих с див страх.
Днес за първи път тази гадина е свързана конкретно с мой сън и ми обръща конкретно внимание. Ако щете вярвайте, но сянката не беше сън, тя се появява винаги след сънищата, когато съм полубуден, точно преди да се събудя. Няма да ви казвам какво точно сънувах(такива нещица си ги пазя, като основи за разказчетата, които пиша
), но да речем, че в съня ми задаваха въпроси едни хора, май им трябвах за нещо, но човека, който ми задава въпросите не остана много доволен от отговорите, които получи. И към края на съня ги подслушвах как ме обсъждат. Отварям скоба да кажа, че всички герои от този сън съм ги сънувал и преди, като семейство са. Едното момче нещо се застъпваше за мен пред баща си, който беше недоволен. Казваше, че вижда нещо в мен. И баща му измънка нещо на себе си от сорта на - "хм... а дали няма да стане?". В този момент сънят свърши и в този миг сянката се появи, надвеси се над мен и заби лицето си в моето. Бях легнал на лявата си страна, а тя се надвеси и залепи за дясната ми. Не можах да видя лице, нали съм със затворени очи
, но видях очертанията на сянката - имаше нормална по размер глава(!) и сякаш две ръце с по 3 пръста.
Но по дяволите не сънувах, бях почти буден. И в стаята е тъмно, а това като се надвеси пред клепачите ми стана от тъмно на черно. И нито можех да мръдна, нито да си отворя очите. Тялото ми беше в спазми. И се страхувах, както никога преди в живота си(дори в сравнение с предишни пъти, в които съм виждал тая сянка). Сянката изчезна, след 10 секунди успях с мъка да се помръдна и да отворя очи, но веднага ги затворих. До такава степен бях в съзнание, че преди да си отворя очите и да стана реших да не бързам. Спрях се понеже реших, че трябва да го споделя това. И помислих, че ако сянката разбере тези ми мисли, ще се върне и ще ми вземе животеца.
Затова насила си наложих да мисля, че няма да кажа на никой и чак тогава станах.
Дали не е болно това?
Мисля да направя една нощна тази вечер, че нещо ми се отспа. Ще си изгледам сериалите, на които изоставам. Отивам да се запася с прясно мляко.
Edit: Да! Успях да постна коментара. До последно се опасявах, че точно преди да кликна "Submit" ще ми се случи нещо.
Затова там Амелиа, като пускаше едни зимни снимки от Канада и взеха да ми текат лигите. Облаци, бури, виелици и тъмнина. Точното място, на което бих живял с преголям кеф. 