ShadowDance

Аз изчетох за втори път Криожега за три часа след като видях темата

На мен ми свърши сесията, мина ми държавният и си почнах с кеф шести том от Колелото на времето

Супер голямо удоволствие ми доставя тази поредица, още не ми е омръзнала. Светът е невероятно грабващ, всичките там пътуващи народи, айилци, айез седай, велики домове, ала-бала, толкова много ме радват, не е истина До тук може би четвъртата книга като цяло ме изкефи най-много, основно заради онези глави за историята на айилския народ, това ми е любимият момент в поредицата.
И героите също си ме кефят, макар да са сравнитно плитки. Може би заради огромния брой страници някак се привързах към тях и просто не искам да ги изоставя. Нинив е толкова безпощадно яка, всичките й появявания ме радват. Ранд също ме кефи и ми е интересно докъде ще стигне... И Мин ме привлича по някакъв особен начин, но е кофти, че до този момент се появява в по три-четири глави на книга.

Та вече съм близо до томове 7-10, за които всички казват, че са най-слабите. Дано не ме разочароват много...

Много хора не схващат на какво се дължи мрънкането, представят си го като просто забавяне на темпото, поразвлачване на историята, но като цяло същото като дотогава.

Не. Това са ХИЛЯДИ страници, в които не става НИЩО. БУКВАЛНО. С някакъв произволен финал с теоретично як ефект, и дотам. Според мен прочети седма, ЕВЕНТУАЛНО осма, и на другите две им виж синопсисите в Уикипедия. Отново - БУКВАЛНО. Това не е хипербола в стил "ей колко съм недоволен, че не е толкова добре, колкото беше преди". Тези книги са загуба на живот. Ако прочетеш пет пъти Здрач тетралогията, всеки път в различен ред, ще си си прекарал времето по-смислено, отколкото ако си причиниш последните 2-3 книги, писани от Джордан.

Ле-ле

Е добре, нали има някакъв текст на тези хиляди страници, с какво е изпълнен той? Много описания ли има, диалози и размисли на героите ли, какво e толкова писано в тези няколко тома?

Чети си и не го слушай Роланда, до триста страници ще си усетил сам дали се дразниш или се кефиш на още от същото.

Прочее, аз не успях да достигна до там, обаче от всички форуми и познати RRS е единственият, чието мнение се различава от това на Роланд.

Данте, те книгите от 8 до 10 безспорно са абсолютното дъно, но това не означава, че трябва да ги прескочиш, щото някой си някъде казал.

Нормални книги са, стават за четене. Освен това при тоя обем текст, който е минат до момента, човек има някаква привързаност я към света, я към героите, така че ако не е особено претенциозен, може дори да ги хареса.

Напротив, абсолютно ненормални книги са. Нормалната книга има сюжет, начало, среда и финал. Тези дори това нямат.

Докторе, като цяло тия страници са пълни с диалози. Абсолютно празни диалози, които не движат нищо наникъде. И жени, които са все по-неадекватни, до степен в един момент вече нормалното състояние да е неква рандъм бабиера да пляска Ранд по дупето като се държи неуважително. БУКВАЛНО!

Някъде по старите брове на ШД (толкова стари, че ще го има в съдържанието) имам статия за - мисля - десетия Джордан. Статия, не ревю. Потенциално спойли, но съм описал къде ми е проблемът с тая книга.


Целият Здрач. Пет пъти. В разбъркан ред. Something to think about.

"Сарантийска мозайка" на Гай Гавриел Кай - по-скоро алтернативна история отколкото фентъзи, с добре изграден свят и герои.

"Шейсет разказа" на Дино Будзати - интересни разкази, доста от които мрачни; особено радват няколко за хора на изкуството.

Първите четири книги на "Сянката на умелите" на Ейдриън Чайковски. Сравнително леко фентъзи, с интересен свят и плоски герои. Има потенциал.

Поправих още една своя грешка и най-сетне прочетох "Мизъри" на Кинг.

"Песента на Кали" - много добър и плашещ дебют на Дан Симънс.

"Юлиан" на Гор Видал - романизирана история, хвърляща светлина върху събитията, довели до превеса на християнството в залеза на античния свят.

Сега чета "The Quantum Thief" на Hannu Rajaniemi - добри идеи и приятен стил.

Ревю на Blue Remembered Earth на Alastair Reynolds.

Много накратко: книгата е много яка, сравнително "твърда" (но без да пречи по никакъв начин на четенето) фантастика в среднодалечното бъдеще (2160) година, като поне в първата половината се набляга сериозно на описание на културното milieu. Има грамадно количество яки технологични идеи, героите са интересни (макар и не толкова, колкото можеше), а ще има и още части, романът е първа част от поредица. Изобщо, препоръчвам.

Понеже вече ми се губи коя книга от Колелото какво разказваше, давам кратък и донякъде разбъркан синопсис:

Spoiler: show

Мат е в Ебу Дар след нашествието на сеанчаните. Там пристига и Тюон, Щерката на Деветте луни, която е силно суеверна. Мат спасява някакви седайки и хуква да бяга с тях, но Тюон му се изпречва и на него му се налага да я отвлече.

Перин търси Файлето. По някаква причина се забърква с Масема - лудия пророк.

Седайката Кацуан с аийлките си е наумила да научи Преродения Дракон да плаче и да се смее, поради което систематично го пердаши по задника, когато не слушка.

Елейн е бременна и е на диета, която е подробно описана и вероятно е продукт на болния мозък на доктор Емилова. Подробно са описани и дрехите й, и дрехите, които носи Авиенда (с която станаха първосестри посредством аийлски ритуал).

Файлето е в аийлски плен и докато Перин я търси, тя пере копринени дрехи (подробно описание на прането на копринени дрехи).

Гавин страда за майка си и за сестра си, от която няма никакви вести и може би е мъртва, докато Елейн е в съседния град и пие слаб чай без мед, козе мляко и си оправя гънките на роклята.

Като стана дума за рокли, пленената Тюон също реши, че иска такава и с Мат отидоха на пазар, че да си купи плат. Купува дълго, протяжно и избирателно.

Седайките на Мат са му седнали на главата по турски, а Егаенин, с чиято помощ избягва от Ебу Дар е понижена от Тюон и вече се казва Лейлвин.

Някъде по онова време Ранд изчиства мъжката половина на верния извор, но това не е събитие от първостепенна важност.

Егвийн е Амирлински трон на бунтовничките. Хакима (Аран-гар) редовно й причинява мигрена, в резултат на което оная патица постоянно пада от трикраките столчета в шатрата си. А може и да не е заради мигрената. Все едно, бунтовничките взеха да правят предмети от куендияр, та Егвийн реши да направи верига от куендияр в реката, за да спре нашествието на сеанчаните, което тя сънува редовно. В резултат на това от Бялата кула я плениха, направиха я послушничка и я бият с чехъл по задника при всяко неподчинение. Буквално.

Перин продължава да търси Файлето. По някое време в процеса на търсене изяде някаква печена кокошка в една гора, докато си говореше с Берелайн. Кокошката имаше по-голямо екранно време.

Кокошката има по-голямо екранно време и от Отстъпниците.

Кацуан продължава да пердаши по задника Преродения Дракон, Който Ще Спаси Света™, а Елайда е лесбийка. Развалата на Тъмния се е промъкнала и в Бялата кула, но това не е метафора за присъствието на Егвийн там.

Всички от добрите си имат някакви планове, но много внимават съюзниците им да не разберат за тях. Понякога толкова старателно крият плановете си, че дори сами не знаят за тях.

Мисля, че това е всичко.

СПОЙЛЕРИ ОМГ ЧОВЕКЪТ Е НА ШЕСТА КНИГА!!!

Отдавна се отървах от моите копия, както и от тези на Мечът на съдбата - ненадминати до наши дни бозици ...

Dante wrote:Прочее, аз не успях да достигна до там, обаче от всички форуми и познати RRS е единственият, чието мнение се различава от това на Роланд.

Супер релевантната статистика за едно от най-продаваните и с най-голяма фенска база фентъзита в света.


За да съм в тон - от всички познати и форуми които съм чел само Роланда и още 1-2 хвалят Здрач. По горната логика = книгата смуче. Дали?

За протокола - и моето мнение се различава от това на Роланд. Значи сме поне двама с RRS.