ShadowDance

Dante wrote:Е, да, ама тя се пада 3-тата част, не е ли най-добре да започна от първата?
И струва ли си, наистина, да се захващам с поредица от 17 книги? Гледам в G нямат оценка под 4.20

passer-by wrote:Първи резултат в Гугъл.бг на "Майлс Воркосиган хронология".

http://www.shadowdance.info/design/800/ ... 1Avtor.htm

(Който не е чел старите броеве, доста е изпуснал. )

Книгите са разделени на няколко периода. Първият, обхващащ “Без гравитация”, ”За честта на Вор” и “Бараяр”, разказва за времето преди раждането на Майлс, като действието в първата се развива 200 години по-рано, поставяйки границите на вселената, където се развива действието, а другите две разказват за запознанството на родителите му и тяхната любов, породила се във време на война между техните светове и метежи на Бараяр.

Вторият период обхваща “Наемниците на Дендарий”, “Игрите на Вор”, ”Етан от Атос”, ”Сетаганда”, ”Границите на безкрая”, ”Братя по оръжие” и “Огледален танц”. Действието се развива между 17-ата и 28-ата година на Майлс. Това са приключенията му с наемническата флота “Наемниците на Дендарий”, където се подвизава под името Адмирал Нейсмит. В последната книга – ”Огледален танц” – след (това трябва да е в спойлър таг, впрочем)

Spoiler: show

убийството му и последвалото го криосъживяване, той се сдобива с нов недъг – през неравни интервали от време получава пристъпи, които се изразяват в гърчове и припадъци. Поради това му се налага да напусне “Наемниците на Дендарий”.

Третият период разказва за късните му приключения като (това също)

Spoiler: show

Имперски ревизор на Бараяр

и обхваща “Императорската гвардия”, ”Комар”, ”Цивилна кампания” и “Дипломатически Имунитет”.

Spoiler: show

Поредицата Адски устройства се явява някакъв spinoff/prequel на друга известна поредица от г-жа Клеър - Реликвите на смъртните (която вече стана сексталогия, първите четири са издадени у нас).

Накратко за света - ангелът Разиел е пич, който смесил кръвта си с тази на смъртните и така са се пръкнали нефилимите - общо взето хора, които имат 133t skillz в трепането на демони. Тоест - това са "добрите". Лошите са.. ъм, да, демоните, а с малко неизяснен статут са т.нар. "долноземци", които се явяват бъркоч от вампири, върколаци, магъосници, феи - всеки от тия пръкнал се някъде по скалата на междувидовите сношения на ангели-хора-демони.

Нефилимите са представени като красиви култаци, нашарени с татуировки - последните всъщност се явяват "руни", които полуангелите рисуват по кожата си и в замяна получават я бързина, я сила, я лечебно въздействие и т.н. и т.н.

Нефилимите и долноземците са сключили крехко "Споразумение", според което първите не се бъркат в работата на вторите, а вторите се задължават заниманията им да не включват пищящи и умиращи хора. Ъфкорс, някой задължително мъти водата и цели ТОТАЛНО СВЕТОВНО ГОСПОДСТВО!

Ангел с часовников механизъм общо взето повтаря успешната формула от Реликвите на смъртните, макар да се развива във викториански Лондон (Реликвите е в днешно време). Млада дама, която доскоро се е мислила за ordinary girl, изведнъж бива светната за Невидимия свят и разбира се - получава централна роля в поредната интрига, която цели да наруши Баланса и всички да умрат. По пътя се влюбва, преживява разни трепети и бла-бла.

Героите са някакъв ripoff на тези от оригиналната поредица, имаме си наивното, но със смело сърце и неподозирани умения младо момиче, имаме си бедес нефилим-младеж, който я дърпа за плитките, прави се, че е богоподобен, но всъщност носи сърце от злато, имаме си и обичайните съпътстващи персонажи. И всеки крие по някоя мрачна тайна за себе си, разбира се.

Дали става? Дам, за YA е перфектна. Написана е леко, увличащо, историята е сносен двигател (не че не виждате завоите му от предишния хълм) и най-важното - има уловено тийнейджърското мислене, което рядко се отдава на по-възрастните писатели. Хуморът също е ок, Уил (точно като Джейс в оригинала) винаги е готов да метне поредния лаф, който да изтъкне превъзходството му над всички останали и о, Чудо - дори успява да бъде забавен. Имаше два-три момента, на които с глас се изхилих.

Общо взето успява да напипа златната среда Клеър - има любов, но в нито един момент нямаме овчето блеене на Бела (например), има екшън, без да изпада в неколкостранични кютеци, има история, която държи интереса поне в минимална степен, и има младежи, които се държат доста правдоподобно като младежи. Сетингът не е супер-оригинален, нито митологията като цяло, но личи, че е МИСЛЕНО за тях и тук-таме прозира някоя добра авторска идея. Уютна книжка, общо взето, ако на някой му е писнало от Достоевски и десеттомни епични саги.

И да не забравя да похваля Ибис за оформление, превод и качество. Каквото съм чел тяхно, винаги е на ниво в техническо отношение, дано продължават така.

Matrim wrote: Струва си и още как, става дума за едни от най-интересните герои във фантастиката въобще. Да не говорим, че стилът на Бюджолд е много лесно четивен и предполагам, че ще ги глътнеш за нула време, стига да се зарибиш, разбира се. Аз лично съм препрочитал някои от бюджолдките десетки пъти.