ShadowDance

О, да, бая са дъртички книжките, аз дори не помня как си ги намерих вече Много любими, голямо забавление с тях
По темата - на втория том на Сянката на умелите съм, обаче почти нямам време за четене, иначе досега да съм я прочела

Claymore47_Fen wrote:Бе то ги има, но забутани на някоя антикварна будка в ужасно състояние за непропорционално голямо цена, най - вероятно.

И това е вярно.
Миналата година майка ми беше мернала "Донеси ми главата на принца" на някаква сергия. Леко окъсано издание, обаче книгата се намира трудно и тъй нататък. Решава да я купи, мислейки си, че продавачът ще й иска два-пет-десет лева, особено предвид състоянието на книгата.
Онзи обаче поисква двайсет и пет...

Ениуей, аз да кажа, че подхванах отново "Джонатан Стрейндж и Мистър Норел". Предния път не помня защо спрях да я чета, понеже книгата е твърде невероятна. Поне до където съм стигнал, де, което е още съвсем в началото. Даже Стрейндж още не се е появил.

Отмъщението на Монца от Джо Абъркромби

съдържа леки спойлери за книгата и предишната трилогия:

Spoiler: show

Мнението ми за Абъркромби, след прочитането на тази книга, остава непроменено. Кадърен автор, но без да бъде изключителен в нито един аспект от творчеството си.

Накратко - войната, на която станахме свидетели в Първия Закон, продължава, но този път Съюза и Империята на гуркулите се сблъскват на чуждо бойно поле - Стирия, където множество херцогства се борят за надмощие. Най-силният сред тамошните владетелите, вече известният ни Орсо, е на път да спечели надмощие и да обедини всички земи под своята власт, с помощта на изключителната наемница Монца и нейните Хиляда меча. За съжаление, госпожицата е станала твърде известна и обичана за вкуса на своя работодател, който решава, че общо взето момата е надживяла своята полезност и организира убийството й, както и това на брат й. Брат й си умира като пич, за разлика от нашата героиня, която оцелява, но е изоставена, обезобразена и т.н. и т.н.
Естествено, корава жена като нея няма да остави нещата току-така, организира малка група колоритни дебили (някои - познати ни от трилогията) и започва да отмъщава на хората, които са я предали, пречуквайки ги един по един.

Историята.. става, без да блести, даже май имаше един туист, който почти ме изненада. Има ги и обичайните интриги, надцаквания, надцаквания на надцакванията, и надцаквания на надцакванията на.. схванахте, дам. Абъркромби се стреми с всички сили да не намерим бели/черни персонажи и всички се лутат между дълбоката скръб по загинали роднини и размазване на чужди лица с чукове. Когато някой от по-съвестните герои пробва да бъде "добър", винаги се случва някаква in-your-face гадост, която да го върне на правия път и да покаже, че милостта и страхливостта са едно и също, което май е таглайна на книгата. И отново подобно на Първия закон, когато нещата се уталожат и прахта стихне, положението се оказва горе-долу същото, каквото е било преди да започне неколкостотинстраничния епос. Бедните страдат, богатите също, ама докато се къпят в коприна, от нийде взора надежда не види, законът за всеобщата гадост царува и въобще - мамата си е ебало.

Позитиви - екшън има, и то по много, действието е бързо и надъхано, летят мечове, брадви, магии, отрови и балансът на силите се измества през половин страница. Четивен е Абъркромби, несъмнено. Героите също са интересни, макар да не ми харесват (за това четете по-долу), както и да е - най-малкото нямаме сирак, мъдрец и Свършването на Света ТМ, които да (ме) дразнят.

Негативи - светът отново е на майната си. Човекът е написал повече от 2000 страници вече, а освен най-общи стрихи за местата и хората, които ги обитават, нещата могат със същия успех да се развиват върху намачкан картон. В никакъв случай не желая да изпада в джорданизми и да ми пише как се приготвя четвъртото дневно ястие на аийлците, но малко повече светлина върху бекграунда няма да навреди на никого. За харесването, което споменах по-горе: ами изсилва се Абъркромби. Отбелязал съм го и преди, в напъна си нещата да НЕ стават като в останалите фентъзита, някои решения и действия ми кънтят твърде на кухо. Деус Екс-ите също валят като връщащи се бонуси след скандал в държавна администрация (хаха, супер смешно се получи) и уж реалистичната история на моменти придобива гротескни очертания. Тръпката и състоянието му на емоционален парцал към края е единственото нещо, за което ми пукаше. Да, жена може да те доведе дотам, за съжаление съм ставал свидетел на подобно саморазрушително поведение.

Та ако ви се чете малко по-особена и фентъзи ориентирана revenge story, ще ви допадне Монца-та. Аз си прекарах добре, но Д.А. има бая трески за дялане, ако иска да излезе от "оня дето се прави на бедес" амплоато си и да почне да пише наистина качествена литература.

The Good Soldiers by David Finkel

Spoiler: show

I'm no like, както казва Ицето Стоичков. Пулицър, мулицър, награди, много хвалби четох и накрая доста посредствена се оказа. Особено зле й повлия сравнението с Black Hearts, която четох наскоро, и която, по мое мнение, е доста по-кадърно написана.

Тук авторът е бил с Task Force Rangers в Багдад и това определено е повлияло на обективната му оценка. Още в самото начало създава усещането, че тия 800 войници не са тренирана за унищожение сила, а нек`ви ангели небесни, слезли да носят божията милост на иракчаните. И едно такова лирично се отвлича в смисъла на мръсотията в канавките, замислените лица на войниците, отраженията на редките светлини по броните на хъмвитата.. не знам, по едно време си помислих, че човекът е тръгнал да пише някаква ода, пък я преработил в последния момент.

Иначе мястото на събитията е Багдад, по време на The Surge (изливането на няколко десетки хиляди пехотинци допълнително за мироопазващи цели), тоест 2007-2008. Водени от пълен с идеали командир, самите те идеалисти, the good soldiers смятат, че ще са разликата в тая война. Блях.

Стилът на Finkel също ми е някак.. дразнещ, без да мога да обясня подробно. Освен споменатия изказ, който повече ще приляга на Илиада, има много любими заигравания с повторенията, които малко идват в повече. Пример:

....everything was fucking, everything was fuck.

The fucking dirt.

The fucking wind.

The fucking stink.

They passed a fucking water buffalo.

They passed a fucking goat.

They passed a fucking man on a fucking bicycle an didn’t give a fuck when he began coughing from the fucking dust.

This fucking country.

They neared a child who stood by herself waving. She had filthy hair and a filthy face and was wearing a filthy red dress, the only bit of color visible at the moment in this entire place, and as she kept waving at the convoy, and now at Kauzlarich himself, he had a decision to make.

He stared out his window.

He raised his hand slowly.

He waved at the fucking child.

Подобни са разхвърляни навсякъде. Де да знам, може би така изглежда добре, но като почнеш да отчиташ съзнателно даден похват, нещо не е както трябва. Но пък кой ли съм аз

Тазгодишното препрочитане на ''Историите на Господаря Ли''.

За какво става въпрос, готино ли е?

Истории с преплетен магически (свръхестествен) и криминален елемент, развиващи се в старовремска китайска "действителност".

Dante wrote:За какво става въпрос, готино ли е?

Много.
Последната година подписът ми беше взет от там. После го смених с цитат от "Добри поличби", де, но...
"Освен това, ако котката е бяла, ястието може да стане много опасно, понеже белите котки ходят по покривите и ядат лунни лъчи, а яденето на лунни лъчи може да доведе хората до лудост."
Подобни лафове има непрекъснато, поставени на фона на един на моменти смъртно сериозен сюжет, и то доста завъртян.
И имат страхотна атмосфера, в която читателят просто няма как да не се потопи.
И господарят Ли троши фаянс.

Сега, откакто започнах да се кефя на четене през телефон, изкам да чета много такива готини фантастики и фентъзита, които до сега не съм можел, щото на Славейков ги продават на безумни цени. Давайте още подобни идеи!
Тези ги тегля : )

Прочетох вече "Донеси ми главата на принца". Може да видите краткото ми мнение - ТУК
Иначе сега дочита втората част на Локи Ламора и нямам търпение да се заема с "Господаря Лии", че много съм хайпнат.

Не е зле при писането на статиите в блога да си включиш проверката на правописа в текстовия редактор или браузъра, който ползваш, че така прави недобро впечатление.

По принцип имам. И освен това статиите ми минават през още един човек, за да ги провери. Но го писах от компютъра си по изключение, където не мога да намеря спелчек. Аз уж си го проверявах, но нали знаеш колко е трудно сам да си намираш чисто техническите грешки.
Къде забеляза грешки?

/off - за 10 секунди намерих грешка.

много черен хумур

няма да се учудя човека който ти проверява текста всъщност да ти заменя верните думи с грешни

Не, просто специално за този случай никой не ми го провери и нямах спелчек. СУПЕР е кофти така, защото по принцип се имам за грамотен човек, но всички допускат технически и обикновено колкото и да чета - не си ги намирам.

Последен Патрул от Сергей Лукяненко

Spoiler: show

Честно казано, като че ли ми хареса една идея по-малко от останалите патрули. Йеа, изгълтах я за два следобяда, С.Л. пише все така увлекателно, но някак не успя да ме убеди в Опасността, която дебне Различните, както беше в Сумрачен Патрул, например. А и всичките туистове ги хванах доста преди да се случат - и е малко тъпо уж Великия Различен Антон Городецки като се плесне по челото и каже "ех, каква била работата!", пък за теб нещата са били очевидни, дори като имаш само неговата гледна точка върху събитията.

Неубедителна е като че ли най-подходящото определение, което мога да поставя на Последен Патрул. Това в никакъв случай не прави книгата лоша, по-скоро разочароваща след почти перфектните предхождащи книги.

Иначе историята проследява убийство в Единбург, причинено от вампир, но при доста странни обстоятелства, Антон е изпратен да разследва и естествено разбира, че нещата са доста по-сложни и на карта /отново/ е поставено бъдещето на хора и Различни. Разбираме още някои неща за слоевете на Сумрака, за нулевия маг Мерлин около чието наследство се върти сюжета и за... файърболите

Дребен Патрул е приятно разказче Добре, че Инфодар си изпълниха обещанието и го включиха.