Открих великолепен пример за похотлив махмурлия – онанист в „Радостта на власеницата” – едно току-що публикувано книжле, отличаващо се с рядка прямота и пълна липса на свян, написано от някой си Клементе Торрас.
Допълнителна стойност на произведението носи това, че Торрас, каталонски текстилен предприемач, е или поне е бил (предполагам, че са го изхвърлили, след като е публикувал книгата), редови член на Опус Деи. Тоест е от тези, дето са дали обет за целомъдрие и живеят като комуна на един етаж в сградата на могъщата религиозно-политическа секта, като единствената им позволена сексуална активност е мистичният делириум и упражнение по укрепване на волята.
Торрас заявява, че толкова буквално следва религиозните си убеждения, че фабриката, която ръководи, не произвежда мъжко и женско долно бельо, а той не позволява в негово присъствие жена да яде банан без нож и вилица.
Но предприемачът – фарисей си пада малко алкохолик и огнената вода го погубва. След запой с уиски, по собствените му думи се буди с „лоши и силно похотливи мисли” и природата си казва своето.
Тоя тип, който не предизвиква никакво съчувствие, защото е фашист до мозъка на костите си, през цялото време воюва срещу сексуалността си и все не успява да я сломи. Единственото, което не му идва на ум да направи, е да спре да пие. Впрочем това е единствената му човешка черта, която е в състояние да събуди някаква симпатия.
Копирал съм няколко особено сочни и умопомрачителни страници. Имах голям избор. Ето какво казва Торрас, тази изтерзана душа:
„Отворих отчаяно очи. Пак го бях направил. Отново. Снощи пак пих твърде много уиски. Оставих се на правата страст, която изпитвам, колчем заговоря за великата радост, която е за нас и за целия християнски мир тържественото издигане на олтара на нашия основател, блаженият Хосе Мария Ескрива де Балагер. И първо една чашка, после втора...
Но лошото не беше главоболието, което раздираше слепоочията ми. Злото беше в това, което усещах между краката си. Тази дяволска похотливост. Зовът на тоя тираничен и жадуващ член. Не ми се пикаеше, добре знаех това, защото винаги ми се случва същото, все същото проклятие се стоварва отгоре ми, когато вечерта съм прекалил с пиенето.
Взех си студен душ, но всуе. Не можех да изкарам от ума си рекламата на дамско бельо, дето видях на улицата, върху навеса на една автобусна спирка. Какъв срам! Толкова близък и тъй чужд!
Рекламираха се бикини в естествен размер. Моделът беше даден в лице и в гръб. Някакви микротанги. Миниатюрни, черни и прозирни, които едвам се различаваха, защото се сливаха със сластните алабастрови бедра. Ханшът с форма на гръцка амфора. Пъпът, под който в плътта имаше забито пръстенче. Туй ме наведе на мисълта за неотвратимото и сурово наказание на вечния грях, скрит в съблазнителна форма. А още имаше и черна лентичка, която се втъкваше между... И на рекламата за тези бикини на госпожицата се виждаха прекрасно двете й... Двете... Двете идеални гърди... с изпъкнали и прелестни... Тук, изправен в банята, под ледения душ, с десницата си извърших гнусния грях, докато с лявата си ръка галех тестисите си. А освен туй си представях, че това го прави тя, с нежните си ръчици. И с устните си, защото какви устни имаше само! Боже мой!
Прехапах си устните до кръв, за да не стена.
Не отидох на работа.
Останах в стаята си след причастието, в което естествено не взех участие, за удивление на моите братя во Христа, но бях помолил отец Наталио, нашият духовен водач, да ми отдели време колкото се може по-скоро, за да се изповядам.
Докато чаках очищение на душата си от смъртния грях, който току-що бях извършил, си сложих двата ремъка с остри шипове, по един на всяко бедро. Добре ги стегнах и потопих ума си в четенето на закаляващия духа „Път” – нашата светлина и крепост в тази долина на сълзите, дето на всеки ъгъл като гладен вълк ни причаква грехът, да ме простите за прекомерната метафоричност.
След като си махнах ремъците и измих с парцала обилно зацапания с кръв под, отидох в килията на отец Наталио. Докато вървях по коридора разкрачен като моя любим герой, каубоя Джон Уейн, заради туй, що ми бяха причинили умъртвяващите плътта устройства, размишлявах какво добро правят и каква мощ оказват върху усмиряването на плътта тези изтезания. Нулева толерантност към похотта! Такъв е моят девиз.
Седнали на леглото като двама добри приятели, аз изповядах на отец Наталио без да скривам нищо: ни лъстивия епизод под душа, нито виденията, които ме подтикнаха да го сторя. Дъхът му засече, а той почервеня. За него беше истинско изпитание да ме слуша.
Наложи ми епитимия. Трябваше да прочета от началото до края две пълни молитви. Но преди да ми даде опрощението си, той се осмели да ме докосне. Да, там. Дори и той се пипна, или ако предпочитате, се пипахме двамата, докато в туй време се молихме на Иисуса в единен порив и набожна екзалтация. Обясни ми, че това е своего рода очистителен катарзис: победа над греха със собствените му оръжия. Ваксина срещу злото, която те имунизира, когато приемаш отровата на малки дози.
Благодарих му за жертвата, която искаше да стори за мен, но не се почувствах способен да доведа до край толкова радикална терапия. На колене го помолих за опрощение за греховете и за моето тщеславие. Той ме опрости и бързо ме отпрати, за да не удължава смущението ми.
Какъв свят човек е отец Наталио! Ден и нощ той бди нащрек!
След като се нахраних, се върнах в килията си, за да помисля, да поспя и да се възстановя. Но когато легнах, нежната госпожица от рекламата отново се върна, за да ме изкушава.
Известно време се борих и се стараех да не отстъпвам, отправях молитви за помощ към блажения свети Хосемария, но добре знаех какво крия под възглавницата си от предната вечер, тъй че бях несъкрушим.
Опипом зашарих с ръката си, докато не докоснах скверната дреха: същите черни бикини от рекламата, които се осмелих да купя от един магазин за бельо с помощта на куража, който ми бяха дали пет уискита.
Взех бикините в ръце и ги разтегнах горе-долу на ширината на бедрата на красивата дяволица от рекламата... Беше ужасно... Беше страстно... Сломих се пред необуздаността.
Напъхах ги целите в устата си... А също и в... Не мога да го напиша. От ластиците направих нещо като ласо и мастурбирах така... Така... Така! И еякулирах върху черното триъгълниче, прозрачно като крилата на някоя муха от ада.
Изгарях целия.
Станах от леглото и без да се умия, нито нещо друго, извадих от гардероба любимия си инструмент за изтезания, малката котка със седем опашки с оловни топки на края. Шибнах се с бича с такава отдаденост, че напълно съдрах кожата от раменете и задника си. Вложих тъй голяма сила, защото огромно бе и разкаянието ми, та дръжката не издържа и се счупи.
Не ми оставаше друго, освен да прекъсна заслуженото си наказание, да облека под ризата си дебел потник, който да попие кръвта и да изтичам да купя друг бич от сексшопа, защото там е единственото място, дето продават такива неща.”
