ShadowDance

Black Hearts: One Platoon's Descent into Madness in Iraq's Triangle of Death by Jim Frederick



Изключителна. Нещо-като-документална книга за взвод американски войници, които са хвърлени в най-виолентната част на Ирак (известна като Триъгълника на смъртта) точно в пика на "терористичната" активност - края на 2005, 2006 година.

Бруталността на ежедневието, некадърността на висшия офицерски състав, постоянните убийства и отвличания, злоупотребата с наркотици и алкохол довеждат отряда до берсеркоподобно състояние и откровена лудост, а резултатът е може би едно от най-жестоките престъпления по време на войната - изнасилването на 14-годишно иракчанче и последвалото й убийство (завързана и запалена), заедно с бащата, майката и един от братята. Директните извършители са четирима американци, а някои от другите войници се опитват да потулят случая.

Авторът разказва цялата тази история с изключително дълъг "увод" - месеците, които предхождат ужасното престъпление и събитията, които водят до него. Всичко е разкази на очевидци, оцелели войници, иракчани, записани разговори, данни от разследванията, признания, интервюта и т.н. Макар разказът да е много, много емоционален, Фредерик държи всичко на здрава, обективна нишка и личното му отношение едва прозира. Нито извинява американците, нито ги демонизира, предлага гледната точка както на обикновения иракчанин, попаднал между религиозните фанатици (сунити, шиити) и американските войски, така и на редовия войник, който в даден момент, след месеци живот в непрестанен страх, загуба и животински условия, губи себе си и моралният компас е просто бясно въртяща се стрелкичка.

Обаждането, което дава тласък на Фредерик да напише книгата:
What that company is going through, it would turn your hair white.

Интересното е, че 502nd Infantry, 101st Airborne Division, част от които е взводът, са наследници на точно същите герои, които вдъхновяват Band of Brothers. С една малка разлика:
First Platoon had become insane. What does an infantry rifle platoon do? It destroys. That’s what it’s trained to do. Now . . . let slip the leash, and it becomes something monstrous. Или, както казва един от оцелелите сержанти - това история за това как заповядваш на някой да пресече мост, и след пет минути той е мъртъв.

Мерси. Свалих си я в киндъл вариант от демоноида:
http://www.demonoid.me/files/details/2651890/8442334/
Особено магнетично ми повлия обещанието да попадна най-виолентната част на Ирак, където хората се довеждат до берсеркоподобно състояние.

Или, както казва един от оцелелите сержанти - това история за това как заповядваш на някой да пресече мост, и след пет минути той е мъртъв.

Ето до какво води прекомерната дисциплинираност. Обзалагам се, че подобно нещо не би се случило на български войник. На нашия човек ако му заповядаш нещо такова ще ти каже: "Абе аз що не ти е...майката на тебе?" Така де. Сървайвалът е за най-приспособените.

"John dies at the end" - David Wong
стигнал съм 30 %, готино и бързо за четене.

Приключих Възвишение на Милен Русков. Хареса ми много, на моменти стила на автора много ме радваше - струва си да се прочете. Прочее, българите малко са се променили за последните 200 години.

Преполових Спектъра на Лукяненко. Общо взето слаба работа.

На Лукяненко му признавам Патрулите и Дълбината само - ама пък са адски яки за компенсация на другите му творения.

Чета Елантрис и все повече се мъча. Книгата се разлива предвидимо и става все по- скучна.

Кръстоносните походи през погледа на арабите - Амин Маалуф

Увлекателна, чете се на един дъх. Въпреки това тона е строго документален, за всеки изнесен факт се посочва източника, и макар че през погледа на арабите франките изглеждат доста черни автора съвсем не спестява и кирливите ризи на арабите, поради което цялата книга само ми звучи по-достоверно. Вече съм си набелязала места и събития, за които да ровя допълнителни източници и информация

Винаги ми е било интересно какво огромно влияние оказват върху съзнанието на хората Кръстоносните походи, които на практика са един християнски фишек и нищо повече. Обаче това книги, филми, изследвания, нямам думи..

On:

The Song of Achilles by Madeline Miller


Много гей

Иначе специално това издание е разкошно. Не бях чел нищо за книгата, нито ревюта, мнения, бла-бла, просто мернах корицата и реших, че ме кефи достатъчно за да я купя. После се оказа, че това е първата книга на дамата. Та страхотно оформена, шрифтът е някакъв прекрасен, въобще личи си старанието, евала.

Ъъъ, за съдържанието накратко - Ахил през погледа на Патрокъл, който се пада разказвачът (първо лице, мдам). Всъщност по-голямата част от книгата се развива преди обсадата на Троя и разглежда израстването и любовта между двамата младежи. Детството на Патрокъл, прокуждането му на Фтия, запознаството и последвалата любов, обучението им при кентавъра Хирон и събитията довели до войната. Милър е изключително.. лирична?.. и езикът й е приятно приказен. Малко ме смущават все още любовни сцени между мъже, но за щастие авторката не е твърде описателна в това отношение.

Иначе историята си върви по утъпкания път, няма някакви особени промени, само детайлче тук и там. Тоест, не очаквайте някаква алтернативна Илиада. Акцентът пада, повтарям се, да, върху отношенията между "най-добрият сред гърците" и неговия любим. Баталиите са изместени на (доста) заден план, а от останалите големи участници във войната само Агамемнон, Одисей и донякъде Диомед са разгледени "в дълбочина". Хектор и троянците пък са хептен в миманса, почти само като имена се споменават. Общо взето е доста интроспективна книгата и както се случва с Голямата, Истинска Любов ТМ, на Патрокълчо му пука приблизително само за Ахил и заобикалящият го свят му се губи. Тетида получава доста поле за изява и е интересна, Бризеида също има своите минути слава, но те приключват бързо.

Приятна книга, без да бъде нещо изключително. Мъничко тъжно ти става накрая, палци горе, че Милър успява да предаде емоция без да вкарва героите си в някакви грандиозни тръшкания и емоционални глупотевини.

Дай поне един любовен абзац за да видя за какво става на въпрос, ако може. В спойлерче таковата.

@Mindcrime - ще пусна нещо като се прибера, че не е в мен книгата.

Он:

Микро на Майкъл Крайтън и Ричард Престън

Spoiler: show

Ужас. Не че Крайтън някога е бил дори на средняшко ниво в литературно отношение, но за да бъда честен - неговите технотрилърчета са ми guilty pleasure откакто се помня. Понякога налучква сюжет човекът, трябва да му се признае. Не знам доколко книгата е била писана от него и колко - дописвана от Престън, но нито един от двамата не е успял да си свърши работата.

Накратко - компанията Наниджен разработва технология, която с помощта на т.нар. тензорни магнитни полета може да смалява до миниатюрни размери всичко - от самолети до хора. Шайка smartass студенти попадат в микросвета насред някаква джунгла и се започва оцеляване, битки с паяци, мравки, оси и всякаква сволоч, а през половин страница рандъм умник хвърля обичайните крайтъновски инфодъмпове кое как е и защо е, все едно на тоя свят има повече от четирима души, които се интересуват от вътрешното устройство на някакъв хонолулски бръмбар. Дори да не ви звучи тъпо - на практика Е, героите са рециклаж от последните му 15 романа и едва ли ще си спомните дори едно име, ако не държите книгата пред себе си. Разбира се, има и някаква квази-крими история около коята се върти цялото.. нещо, но първо, не си заслужава, и второ - разгадали сте я от страница 4, ако IQ-то ви е над келвиновата нула.

World War Z by Max Brooks

Spoiler: show

Чуждото издание, българите дано изпитат божествения гняв с оная абоминация за корица. Доста се изписа за тая книга, съгласен съм с повечето мнения. Интелигентно написана, от автор с доста добър поглед върху международните отношения. Евала, че почти всички разкази са интересни, а предвид големия им брой това си е бая постижение. На места успява плашещо добре да предаде чувството, че тая война наистина се е случила и това наистина са оцелели очевидци. По-добрата книга за зомби-апокалипсиса, категорично.

Сюжетът на Микро жестоко ми заприлича на:


Книжката е издадена 1937 г. и между другото е отлична детска/учебна литература.

Мравките и Денят на мравките
+мравките рулират
+енциклопедията
+това е книга за мравките, а аз винаги съм вярвал, не, знаел, че един ден те ще ни завладеят, и то не с груба сила, а с по-дълъг живот на вида
+технологианта им
-хората
-и останалите хора
-края на втората книга съкс, със тези авторови идеи вкарани в устата на мравката, и то без никакъв филтър, поне да бяха по-убедителни, изобщо мравките са прекалено очовечени, а книгата щеше да стане 2 единици по-добра, ако се беше придържал към вътреземния им характер, а не историите на деистите и 103-ти
-хората си заслужават още един

7/10 - разочарован съм, очаквах да е за 8, но като гледам останалото му творчество, явно толкова си може.

А дано да преведат последната в близките 10 години.

Започнах The Anubis Gates на Тим Пауърс. Започва бавно но приятно, дано по - нататък да се позабързат нещата. Надявам се да има свеж поглед към египетската митология и магията.

@Mindcrime, такова...хмм, любовна сцена между Патрокъл и Ахил от The Song of Achilles, преписвам я половин час, дееба:

Spoiler: show

He leaned forward.

Our mouths opened under each other, and the warmth of his sweetened throat poured into mine. I could not think, could not do anything but drink in, each breath as it came, the soft movements of his lips. It was a miracle.

I was trembling, afraid to put him to flight. I did not know what to do, what he would like. I kissed his neck, the span of his chest, and tasted the salt. He seemed to swell beneath my touch, to ripen. He smelled like almonds and earth. He pressed against me, crushing my lips to wine.

He went still as I took him in my hand, soft as the delicate velvet of petals. I knew Achilles` golden skin and the curve of his neck, the crooks of his elbows. I knew how pleasure looked on him. Our bodies cupped each other like hands...