ShadowDance

За мен след два прочита пета си остава безспорно най-добрата книга от поредицата...

Иначе аз пък считам, че си струва четенето. Да, безспорно проектът е flawed, но това не го прави по-малко амбициозен, нито премахва невероятния експириънс от четенето на първата половина. Пък в крайна сметка всеки може сам да си реши кога да спре, ако толкова не му харесва от един момент натам.

Мен пък първа винаги ме е кефила много Вероятно защото е първият сблъсък със света. За съжаление, почти няма поредици, които успяват да поддържат хомогенно ниво на sense of wonder, веднъж като влезеш по-навътре. Освен това първа ми стои някак по-камерна и събрана, дори драматично по-фокусирана, може би. Няма ги верно мащабите от втора и трета, но пък мен ме кефи по други линии. Пета според мен също си струва много. Вече са ми поизветряли спомените, но съм почти сигурен, че ми беше много по-лесна и надъхваща при препрочитането от 2,3 и 4. Шеста и седма определено са мех, макар и все така доста прилични за нишата си, ако човек има много време за четене. Трябваше обаче да излезе до края си тая поредица, докато го имах това време :/

Според мен на Ериксън не му е толкова проблемът в опита да набута твърде много неща в книгите, а, че не може да ги набута правилно. Потенциално почти всички от досадните теми и линии в шеста и седма (пък и в по-ранните) могат да са интересни, пък дори и да не са жизненоважни за голямата картина. Само дето в шеста и седма има един куп герои, които съществуват само и само за да интроспектират, да са жестоки/противни/жалки/етц. и най-често да си вземат накрая. За да оцениш епиката, трябва първо да оцениш човешката роля в събитията, а при Ериксън героите и гледните точки куцат здраво, особено след пета книга. Ако боравеше по-добре с този елемент, съм сигурен, че и писането му на ниво фрази и изречения щеше да е по-стегнато и целенасочено. А вероятно и драматичната му структура щеше да е доста по-праволинейна, гледните точки от само себе си щяха да отсеят интересните и важните сюжетни линиии. Иначе като за жанра си Ериксън пише доста прилично на ниво изречение според мен. Има си много кусури, но става.

Random wrote:Мен пък първа винаги ме е кефила много Вероятно защото е първият сблъсък със света.

Като прочел единствено нея засега мога да кажа, че останах силно очарован.
Щото доста хора споделят в нета, че била почти невъзможна за четене и възприемане, поради което подходих с доста подозрения. А се оказа толкова приятна...

beliefcontrol wrote:

Random wrote:Мен пък първа винаги ме е кефила много Вероятно защото е първият сблъсък със света.

Като прочел единствено нея засега мога да кажа, че останах силно очарован.
Щото доста хора споделят в нета, че била почти невъзможна за четене и възприемане, поради което подходих с доста подозрения. А се оказа толкова приятна...

Докладвай веднага в коя версия я прочете - в оригинал или на френски!

Има ли значение?

Spoiler: show

Френски не знам.

Между другото, със споменаването на купа от герои на Рандъм, се сетих друго нещо, което винаги ме е притеснявало в поредицата:

Няма нито един скапан персонаж, който Е това, което изглежда. Със сигурност имената в книгата се броят в стотици, и сред тях няма нито един простоват селянин или средностатистически гражданин. Всички имат някакво трагично минало, някакви законспирирани цели, безумно аналитични са (и спрямо себе си, и спрямо хората и света наоколо), думите им в 95% от случаите имат минимум един пласт значение отдолу и въобще през цялото време имаш чувството, че си попаднал в свят, където всеки се ражда с Ph.D., от армейската курва до Древните богове.

Много вярно.
Честно казано, може и да забравям, де, но не си спомням един плътно населен именно със средностатистически хорица град, описан в МКнМ...

Брадърс, има си една, две теми за Малазана, нека оставим тази за нови неща.

п.п. (и систърс)

Днеска ебати късмета - намерих си втората част от "Страхът на мъдреца", която излезе преди един месец, за ДЕСЕТ (10) лева, чисто нова на една бутка до Софийския. Уин.

В момента чета 1-ви том на "Български Хроники" на Стефан Цанев. Иронията и съпостваките със съвремието ни са страхотни, на някои места съм се смял така, както съм се смял на книги на Пратчет. Като човек, който е учил тези неща до болка с най-малката подробност ,за кандидат-студентски изпит по История, съм дооста запознат специално със Средновековието на България. И въпреки че пича поняога преувеличава, книгата е брутална, наистина страхотно четиво. Мисля, че това е поредица, която всеки българин трябва да прочете. Хората, които съм чувал да я хейтват са били или супер запалени историци, или учители по история. Но Цанев сам си казва, че въобще не цели или претендира това да е научен труд или учебник по история. Ако човек подходи, че чете нещо като исторически роман, базиран на българската история - книгата е 10/10.

Последно прочетох Експедиция в Преизподнята и Човекът от преизподнята на Стругацки( 2те книги не са свързани). Първата доста ми хареса - наподобява Пътеводителя макар да е писана доста по-рано а 2рата свърши наникъде. Сега започвам Безсилните на този свят за втори път.

Dante wrote:Днеска ебати късмета - намерих си втората част от "Страхът на мъдреца", която излезе преди един месец, за ДЕСЕТ (10) лева, чисто нова на една бутка до Софийския. Уин.

В момента чета 1-ви том на "Български Хроники" на Стефан Цанев. Иронията и съпостваките със съвремието ни са страхотни, на някои места съм се смял така, както съм се смял на книги на Пратчет. Като човек, който е учил тези неща до болка с най-малката подробност ,за кандидат-студентски изпит по История, съм дооста запознат специално със Средновековието на България. И въпреки че пича поняога преувеличава, книгата е брутална, наистина страхотно четиво. Мисля, че това е поредица, която всеки българин трябва да прочете. Хората, които съм чувал да я хейтват са били или супер запалени историци, или учители по история. Но Цанев сам си казва, че въобще не цели или претендира това да е научен труд или учебник по история. Ако човек подходи, че чете нещо като исторически роман, базиран на българската история - книгата е 10/10.

От това, което съм чувал за нея, впечатлението ми е, че основно е силно едностранчива.

В смисъл?

Твърде пристрастно отношение към нещата, които описва, може би?

Това е донякъде вярно, затова й казах, че на книгата въобще не бива да се гледа като исторически труд или нещо подобно. Но поне в първия том не забелязвам да има едностранчивост, защото както Цанев понякога иронизира и се подиграва на Византия, така и понякога го прави с България.

Аз говоря за 20-ти век основно, естествено, по-назад is just about anyone's guess.

Интересно ми е - понеже явно си минал тази част - Стефан Цанев от "алтернативната" група на хората, изповядващи арийския произход на българите, ли е, или от "каноничната" тюркска група.