ShadowDance

На мен ми хареса "името на розата", която се оказа приличен исторически роман, залагащ предимно на историческата част.
Единственото, което малко ме подразни и честно казано не виждам, защо въобще е сложено е изброяванията, които в дадени моменти достигат половин страница синоними на 3 думи. Но инъче ми беше забавна, аз обичам когато има силен сетинг особено в историческата проза

If Chins Could Kill: Confessions of a B Movie Actor
http://www.amazon.com/If-Chins-Could-Ki ... 0312291450

пълен изрод

Spoiler: show

Okay, so at least you're interested enough to pick up this book and look inside. I think you and I are going to get along just fine.

Life is full of choices. Right now, yours is whether or not to buy the autobiography of a mid-grade, kind of hammy actor.

Am I supposed to know this guy? you think to yourself.

No, and that's exactly the point. Bookstores are chock full of household name actors and their high stakes shenanigans. I don't want to be a spoilsport, but we've all been down that road before.

Case in point: look to your left - see that Judy Garland book? You don't need that, you know plenty about her already - great voice, crappy life. Now look to your right at the Charlton Heston book. You don't need to cough up hard-earned dough for that either. You know his story too - great voice, crappy toupee.

The truth is that though you might not have a clue who I am, there are countless working stiffs like me out there, grinding away every day at the wheel of fortune.

If Chins Could Kill: Confessions of a B Movie Actor is my first book, and I invite you to ride with me through the choppy waters of blue collar Hollywood.

Okay, so buy the damned book already and read like the wind!

Best,
Bruce Campbell

P.S. If the book sucks, at least there are gobs of pictures, and they're not crammed in the middle like all those other actor books

.

Чета Погнусата на Сартр. На половината съм, много ми харесва но и с диба да ме разпънете, не мога да кажа защо. Знам само че ми харесват особените описания на предмети, особено когато Рокантен го обхване въпросната погнуса.

Trip wrote:Това да ти е през вторичния полов белег за християнската религия много ще ти пречи като читател по принцип, ако наистина се хвърляш на романи като Името на розата. (Нямам предвид "толкова християнски" - говоря за по-сериозна литература като цяло.)

В днешно време е фешън е да си анти-християнин - дори в Бг, по някаква странна причина, - но наистина пречи на човек уж в Западния свят да е културно осъзнат и адекватен.

(...пише се препратки...")

Не съм "анти-христянин", но не намирам себе си в тази религия. Това означава ли, че не съм културно осъзнат и адекватен? (едва ли на 19 години съм, но точно това, че не съм поддръжник на хрстянската религия ли е причината за това?)

и ако трябва да отбелязваме всички технически грешки допуснати във форума - до пича на първа страница - пише се иначе

(...технически грешки ли са това, или правописни?...)

Каквото и да (не) намираш в която и да е религия, живееш в християнска култура - което е съвсем друга бира.

...спецЯлно моята беше техническа, защото при едно "prеview" на поста щях да я забележа...

Какво означава да живееш в христянската "култура" и какво общото между културата на едно общество и това, че не съм вярващ? Това наистина го питам, без ирония или сарказъм.
Пак повтарям - не съм "анти-христянин" и много добре знам в какво общество живея и знам, че трябва да се съобразявам с неговите норми и, за да мога да вникна в културата му, трябва да съм запознат с много неща. Но мен лични десет страници спор дали Иисус Христо се е смял или не и подобни, каквито има в изобилие в "Името на розата", по никакъв начин не ме касаят и не виждам какво общо има с културата на нашето общество. Други аспекти от книгата като история, антична литература, разкритията за инквизицията и т.н, и т.н, които също ги има в изобиле в книгата - разбирам, но не мога някак си да се почувствам виновен, че специално частите със спорове по теология ми бяха невероятно скучни, отегчителни и безинтересни.

Това означва, че културата на това общество до голяма степен е повлияна от християнството. Не непременно пряко. Ако щеш това, че християнската култура включва икони, докато при исляма се счита за грешно да се изобразяват хора. Съответно изкуството в двете култури ще има различна база, от която да се развива, дори след като се отдели от религията. Образът на жената в двете култури и т.н.

Едит: Днес пиша с потресаващо много грешки. Не знам какво ми става. Това ако намерите някоя освен седемте, които вече поправих.

Данте:

Каквото каза Морви.
Дай ми в пълен вид разговора за смеенето на Христос и ще видим какво може да се каже.

А общото между културата на обществото и това, че не си вярващ... преформулирай си въпроса по-добре

Добре, защо четеш книги, чиято тематика по принцип не те вълнува? Браво за упорството, но ми се вижда доста безмислено да се пребориш със стотици страници текст за да може после да обявиш на всеослушание, че не те интересува и ти се струва скучен.

Защото, когато подхванах книгата въобще не очаквах това, поне от нещата, които бях чувал за нея, а и казано честно малко случайно започнах да я чета. Не ви ли се е случвало да хванете книга без да знаете много, много за нея? Другото което е аз попринцип нямам нищо против този тип романи, дори да са супер достоверни исторически, просто 90% от книгата беше, както споменах, спорове по теология, а не история, и безкрайни описания на най-различни неща, с мимален сюжет и никаква история. Ако си мислиш, че щях да започна да я чета, ако знаех, че няма да ми хареса...жестоко се лъжеш. Всъщност до средата я четох с интерес, но после ми дойде прекалено, а кулминацията беше толкова потресаваща, че...
Но стига сме го обсъждали, това си е моето мнение.

п.п
Сега чета "Господарят на светлината". Ето това вече е страхотна книга. За един ден и половина съм към края.

Прочетох "Хеликония - пролет" и сега започвам "Хеликония - лято" на Б.Олдис. Препоръчвам я с две ръце. Страхотна атмосфера и мащабен свят. Чел ли я е някой? Дали "лято" и "зима" са също толкова добри?

На средата на трета книга на Гладните Игри съм. Ако не знаете, явно от Хари Потър насам в съзнанието на масите може да стои само една YA поредица и Игрите наследяват тази чест от Twilight. Основната структура на всяка Вампирска/Ангелска/Сукиии поредица е спазена - леко объркана главна героиня й се налага постоянно да прави избор между двама доста глупави, но затова пък героични младежа. В антиутопичен сетинг.

За щастие, блъскането на главата на читателя в стената е намалено до минимум. Любовния триъгълник е всъщност доста зрял (за жанра) - героите имат ясна мотивация и основната причина да не могат да се вземат е, че през повечето време им се налага да правят по-важни неща, като например да оцеляват. Има леко досадно маморстване, но това е простимо.

За съжаление, някои от лошите черти на жанра все пак са запазени. Книгата е ужасно мързеливо написана. Описанията са редки и важна информация за света липсва. Най-лошо впечатление ми направи това в края на втора книга, където изключително важен туист и потенциал за драматичен диалог е инфодъпнат по ужасно ламерски начин.

Като цяло, много по-добре от Твилигхт и други книги от този тип, но иначе - нищо особено.

Струва ли си да се подхваща "Малазанската книга на мъртвите"?

Аз приключих с първата наскоро и останах доста доволен.
Сега уж чета Deadhouse Gates, ама с темпото от 2 страници на ден ще я довърша догодина.

Струва си да се подхваща, но на мен лично ми е неясно доколко си струва да се довършва. Казал съм си, че ще пробвам (остават ми 2 книги)