ShadowDance

Ммм, аз по темата.
Заела съм се да чета много яко книжле: Мичио Каку, "Физика на невъзможното". Авторът е физик, но и фен на фантастиката, и се е захванал от научна гледна точка да анализира различните научно-фантастични и чисто фантастични технологии - силови полета, фазери, левитация, мантии-невидимки, светлинни мечове - и да разглежда възможността те да станат част от реалността ни в някакъв бъдещ момент, ако науката се развие в дадена посока, и на основата на какви научни открития би могло да стане това.

Адски интересно

Да и аз много го харесвам като автор.БТВ книгата я има в Читанката

"Физика на невъзможното" беше добре, за разлика от "Физика на бъдещето".

Далечната планета на Стругацки прочетох. Началото беше малко бавно, но пък финала беше много силен.

gal.eon wrote:"Физика на невъзможното" беше добре, за разлика от "Физика на бъдещето".

В тоя ред на мисли аз прочетох "Физика на Тъгата", която няма нищо общо с горните заглавия

Trip wrote:На никого не му минава през акъла и не му пука какво си чел, след като между последния твой пост и този с въпроса ти е имало 5-6 други. Извини ме за несхватливостта.

По - скоро би трябвало да те извиня за грубостта, но изглежда ти е вродена

"Лабиринтът на отраженията" на Лукяненко - Като цяло произведенията на Сергей ми допадат доста. Много ми харесва как винаги обикновеният руски гражданин е в центъра на събитията и винаги се вмъкват различните особености от руският бит и к(х)ултура.

Само се надявам в книгите за дълбината краят да е по-изпипан, че имам лоши спомени от не добре направен завършек на Спектър и Звездна сянка. Сякаш това му куца на Серъожа, останалото като цяло доста ми допада, ритъм, четивност, сюжет, герои са все на висота

raylight wrote:

Trip wrote:На никого не му минава през акъла и не му пука какво си чел, след като между последния твой пост и този с въпроса ти е имало 5-6 други. Извини ме за несхватливостта.

По - скоро би трябвало да те извиня за грубостта, но изглежда ти е вродена

Да, наистина така изглежда или по-скоро - така ИЗГЛЕЖДА. (При все че много ми се ще да те питам как си направи извод за вродените особености на характера ми от един пост, ама ще пропусна, че и бездруго ми е неудобно да си разменям странни реплики с теб през 5 страници.)

Я ми кажи, употребата на капс, да кажем, в ей този напълно случаен пример: "Тъмната Кула имам предвид, мисля, че беше ОЧЕВИДНО предвид кои книги чета напоследък." проява на деликатно общуване и учтивост ли би била и би ли следвало да не се засягам от подобна формулировка? Хипотетично питам. Oбмисли го на спокойствие, до 157-а страница има време.

Чета си Огледален танц на Бюджолд - не ми е ясно как съм я пропуснала тая книга, все си мислех, че всичко съм прочела Най-сетне ми се изясниха сума неща, които се споменават в следващите книги Обичам го Майлс, бе
А, да, също прочетох преди това Лъвовете на Ал Расан, страхотна книга! Пак се питам защо съм я пропускала досега...

Гробищната книга на Геймън - харесвам лаконичния му стил. Но този интересен свят спокойно можеше да понесе още няколко стотин странички. Историята е прекалено кратка и опростена. Развръзката е клише, но книжката си заслужава.
7.5 / 10

На Геймън всеки от световете му трбява да има по още няколко стотин странички. Или поне продължение.
Но уви.

В момента чета "Името на розата". Хубаво. Но тегаво.

Прочетох The Hound of Baskerville и The Valley of Fear. Какво да кажа, очаквах повече от Баскервил, но пък от друга страна може би щеше да има друг ефект върху мен ако не знаех че хрътката е покрита

Spoiler: show

с фосфор

от майка ми. The Valley of Fear пък компенсира, че и отгоре. Интересен разказ и накрая финала с Мориарти ми хареса.
Прочетох и Повелителя на мухите, много силна. Момента в който убиха

Spoiler: show

Прасчо

беше просто сюреалистичен. А финала беше странен.

Блинк блинк, от известно време не бях прекарвал цялата нощ със зарибяваща книга.

http://www.amazon.com/Ready-Player-One- ... 030788743X

Определено я препоръчвам, макар че е хубаво да си роден началото 80те за да я оцениш напълно гиикщинката. Дори за човек като мен цъкал игри на правец 8ц доста от иманата са си тъмна индия. От друга страна менах от де са свили още свежи идеи близард

Онзи ден свърших Името на розата. Едно от най-скучните и тегави неща, които съм чел през целия си живот. Като прочетох края исках да я изгоря. Тази книга въобще не трябва да се нарича "роман", ебаси. Това, че пича е сложил МАЛКО сюжетна линия, за да си води споровете по теология и да ни обяснява за средновековните католически ордени, със сигурност не я прави "роман". Убий ме не знам как това нещо се е превърнало в бестселър и милиони хора я обичат.
Втф, сериозно... Качествата й като исторически препрадки, теология, христянска философия и т.н. са безспорни, но не мога да приема, че това е нещо повече от научен труд вкаран в някаква сюжетна линия. Не ми хареса, изобщо. Най-вече като толкова му е през .... за христианската религия като цяло и предпочитам всичко свързано с нея да стои далеч от мене. Не казвам, че книгата е тъпа, но ми стана ясно защо е любимия "роман" на господина ми по история...

Това да ти е през вторичния полов белег за християнската религия много ще ти пречи като читател по принцип, ако наистина се хвърляш на романи като Името на розата. (Нямам предвид "толкова християнски" - говоря за по-сериозна литература като цяло.)

В днешно време е фешън е да си анти-християнин - дори в Бг, по някаква странна причина, - но наистина пречи на човек уж в Западния свят да е културно осъзнат и адекватен.

(...пише се препратки...")