ShadowDance

cordelia wrote:Чета Парфюмът. Върви бързо, така че ще я изям скоро, тия двеста страници са направо като предястие... А днеска сред най-голямата навалица в пловдивския Хеликон си купих Светът на Софи на Гордер.

Няма да съжаляваш за покупката

Привършвам Възкресителят на Лъвкрафт. Много доволен съм , отдавна не бях чел нещо, за което си струва да ударя един пост.

Току що открих, че има малка подаръчна книжка. Казва се "Какво мъжете знаят за жените" и като я отгърнеш има една страница със заглавието и всички други страници са номерирани, но иначе празни Авторът Ал. Петров МНОГО време и труд е хвърлил в нея

Иначе привърших "Ако импресионистите бяха зъболекари" и "Пълна анархия"на Уди Алън и съм много доволен. Тънко свеж, малко изчанчен хумор, който много ми допадна, блика от тях.

Снощи прочетох за половин час The Tales of Beadle the Bard на Роулинг. Не мога да кажа, че е нещо велико, но е приятна книжка и те потапя отново в атмосферата на Потър серията, което за фен като мен е чудесно.

До такава степен те потапя, впрочем, че докато заспя, бях прочел и половината от Harry Potter and the Philosopher's Stone в оригинал...

Препрочитам си Complete Poems & Plays на T. S. Eliot. Винаги съм смятала, че няма по-съвършена поезия от неговата, при все целият и депресантски тон. Да не говорим, че Old Possum’s Book of Practical Cats е задължително четиво за всеки себеуважаващ се котко-фен.

Та препрочетох си Потъра и наистина много му се изкефих Леко и остроумно написана книжка, страхотен пейсинг. Баси, бях забравил колко яка е първата част всъщност..

Аз подхванах "Името на розата" и съм много впечатлен. 100 страници преди лягане не съм чел с години и то тия са със някакъв шрифт 10чица от безплатното издание на 24 часа. Кат за безплатно бива ама ако имах 10 лазарника отгоре не бих си измъчвал очите с тоя ситнеж. Иначе Симо хубаво ме подсети тряя да фана да изчета Потърите в оригинал, отдавна съм се заканил.

"Името на розата" може би?

Що бе, може друго да е сбъркал и да е хванал някоя пародия - "Вимето..."

Marfa wrote:"Името на розата" може би?

Бла от 2 години си мисля, че е в името на тая роза и дори след като 10ина пъти се уверих, че не е така пак го бъркам. Пенчев, ходи гушни некоя котка.

"Glamorama". Брет Елис отново се занимава с духовната деградация на съвременния човек, като този път фокусира вниманието си върху всеобщата мания по красотата и известността. Комбинирайки фотомодели терористи, корумпирани политици, злодеи в сянка, владеещи моделиращи реалността технологии и още подобни, той много успешно предава абсурдното чувство, което изпитва малкия човек мачкан от теглото на модерния живот. Книгата пращи от символизъм и голямо разнообразие постмодернистични средства. Елементът, който безспорно ме грабна най-силно и добави към вече плътната сюреална атмосфера е идеята на автора главният герой да възприема реалността като филм (има си режисьор, сценарист, екип помощници и дори сценарий ) сливащ се с други филми, в които пък също се снимат филми. Склонен съм да кажа, че романът е по-добър от "Американски психар" и да го обява за личния връх на Елис.

Иии, най-после да си намеря цял ден, в който да се отдам на една книга без други разсейвания + разни резачки за фон, като и самата книга да си заслужава, де. Ама The book of skulls се оказа голяма книга. Отдавна не се беше случвало нещо да ме увлече по такъв начин. Толкова ме израдва, че ме накара да изпитам пак онова чувство, когато открих Бъроуз или По.

Във влака днес имах намерение само да прочета малко от Un Lun Dun на Mieville, колкото да се приспя, а излезе, че въобще не спах по пътя ами четох като невидял. Явно Миевил може да пише и без да кара читателите да посягат към речника през страница и книгата се чете страшно лесно - при това без да се губи по трасето много от познатия стил, който направи автора прочут. Кофи респект. Ей така се пише young adult, каквото и да стане по-натам в книгата, аз ще си остана с кефа, че въпреки таргет-аудиторията си, тя не е писана за полуидиоти. Почти във всяка глава има една-две сюжетни изненадки, игрите на думи са страхотни (дори само имената на градовете в паралелната вселена - London - Un Lun Dun, Paris - Parisn't, Los Angeles - Lost Angeles, Sans Franciso, Helsunki и т.н.), а сетингът както си му е реда за Миевил кърти мивки и лепи плочки.

Свърших с "Winning negotiations" - Harvard Business Press

Започнах "Кафка на плажа". Нищо не мога да кажа след 20 прочетени страници освен, че е зарибяващо много