ShadowDance

Beasts на Джон Кроули. (Или както в ютюб му викат/си вика в записите от разни конове, Джон Краули.) Като я препрочета, ще пиша пак.

Покрай едни намаления в Angry Robot си взех на сляпо Nekropolis на Tim Waggoner. Оказа се много приятно градско фентъзи в град на чудовища, а главният герой е зомби частен дедектив, малко стил Филип Марлоу. Ако ви кефи идеята, хвърлете му един поглед.

Черният Дом на Стивън Кинг успя да ме уплаши като възрастен човек, за тези 20 години сериозно е напреднал

Успях да се сдобия с апокрифната Аурелион 2: Храмът
Тези дни ще я почвам, само исках да се похваля.

edit: илюстрациите са още по-добри, отколкото в първата

The Cold Commands на Моргън. Има немалко кусури, които или не съм забелязал в първата, или ги е нямало.

"До ада и назад", български хорър разкази. Голям смях пада. Все още не съм прочела всичко, но единствените разкази, които струват са "Декември" на Петьо Ангелов и "Червеният жерав" на Божидар Грозданов. "Декември" е покъртителен и прекрасно написан! Другите, които прочетох или са средна работа или са зле. Поне се посмях от сърце на места, а някои направо ги зарязах по средата! Не, че нямат талант и въображение момчетата, но им трябват работа, работа, работа и доста конструктивна критика. А вероятно и повече жизнен опит.
Продължавам да дочитам, може и да открия още нещо интересно. Дано

Имаше още един два добри. Браво на тях. Но като цяло такива явления в българската литература ме правят тъжна. Сигурно се случват за да изпъкнат добрите, но това е нож с две остриета, защото смъкват нивото и критериите. Почвам "Патрулите" на Лукяненко за да си пооправя настроението. Не съм чувала досега някой да се е оплакал от тях.

Bernar wrote:Имаше още един два добри. Браво на тях. Но като цяло такива явления в българската литература ме правят тъжна. Сигурно се случват за да изпъкнат добрите, но това е нож с две остриета, защото смъкват нивото и критериите. Почвам "Патрулите" на Лукяненко за да си пооправя настроението. Не съм чувала досега някой да се е оплакал от тях.

Това, че някой се оплаква от книга или я хвали не е гаранция, че ще споделиш мнението му. Литературата не е наука, а изкуство.

Дай тогава никога да не се вслушваме в никакви препоръки за нито една книга?

Trip wrote:Дай тогава никога да не се вслушваме в никакви препоръки за нито една книга?

Аз самият се вслушвам в препоръките тук, Тъмната кула така я купих Въпросът е, че човек трябва да се вслушва и в своя разум. А има други места, като Замунда, където понякога е задължително да вземеш филм с лоша оценка от зрителите и той се оказва добър

Ъ. Това, което аз обикновено правя (и което, струва ми се, би било естествено за всеки човек), е да си изграждам с времето представа за вкусовете на различните хора, за предпочитанията им, за приликите и разликите между техните и моите предпочитания - и съответно, с времето все повече и повече да мога да "пречупвам" мнението на всеки даден човек (с когото съм си контактувал сравнително дълго време) през призмата на сравнението между моя и неговия вкус - и така да си изграждам поне някаква база за очаквания.

Да, малко сложно го казах; става дума за неща като "харесва го, ама така и така той харесва подобни неща, та не е ясно"; "не го харесва?! ама той харесва подобни неща, странно, може би действително е слабо"; "харесва го?! той?! това?! ихааа, значи си заслужава да се погледне поне" и т.н.

raylight wrote:

Bernar wrote:Имаше още един два добри. Браво на тях. Но като цяло такива явления в българската литература ме правят тъжна. Сигурно се случват за да изпъкнат добрите, но това е нож с две остриета, защото смъкват нивото и критериите. Почвам "Патрулите" на Лукяненко за да си пооправя настроението. Не съм чувала досега някой да се е оплакал от тях.

Това, че някой се оплаква от книга или я хвали не е гаранция, че ще споделиш мнението му. Литературата не е наука, а изкуство.

Не разбирам какъв е проблема и защо спамиш, то и чалга-музиката е изкуство, но аз на никого и никога няма да я препоръчам, въпреки че се харесва на масата българи. Тук става въпрос за това кой, какво чете и дали го харесва, а не за това изкуство ли е литературата или наука. Щото изкуство без наука е имало в първобитнообщинния строй. А днес, на изкуството без наука му се вика любителско. И това не е случайно! Повече няма да пиша по тоя въпрос за да не спамя, така че може да не ми отговаряш.

Bernar wrote:

raylight wrote:

Bernar wrote:Имаше още един два добри. Браво на тях. Но като цяло такива явления в българската литература ме правят тъжна. Сигурно се случват за да изпъкнат добрите, но това е нож с две остриета, защото смъкват нивото и критериите. Почвам "Патрулите" на Лукяненко за да си пооправя настроението. Не съм чувала досега някой да се е оплакал от тях.

Това, че някой се оплаква от книга или я хвали не е гаранция, че ще споделиш мнението му. Литературата не е наука, а изкуство.

Не разбирам какъв е проблема и защо спамиш, то и чалга-музиката е изкуство, но аз на никого и никога няма да я препоръчам, въпреки че се харесва на масата българи. Тук става въпрос за това кой, какво чете и дали го харесва, а не за това изкуство ли е литературата или наука. Щото изкуство без наука е имало в първобитнообщинния строй. А днес, на изкуството без наука му се вика любителско. И това не е случайно! Повече няма да пиша по тоя въпрос за да не спамя, така че може да не ми отговаряш.

Имах предвид, че литературата не е салам да се отреже, в такъв смисъл не е наука. Не можем да я измерваме лесно, по - сложно е от математиката заради субективния фактор, а че има наука в нея, не мога да отрека / иначе най - добрият ми приятел, който е филолог ще ми се разсърди /

По празниците прочетох Питър Хамилтън - Звездата на Пандора -част 1 и 2 от сагата за Федерацията.Много ми хареса,а и от доста време ми се четеше нещо от този род и сега бягам към книжарницата да си взема двете части на Освободения Юда:).Прочетох също Черния магьосник на Труди Канаван - хареса ми,макар че е доста клиширано и наивно,но....

Сянката на Ендър започнах, ще видим дали ще ми хареса.