ShadowDance

Е, тежат тия твоите, поради кориците, шрифта и трите милиона допълнителни материали. Моите са си красиви тънички 10 бройчета, които са муцка

Данте, аз си ги къткам тук всичките броеве качествено сканирани и си ги препрочитам отвреме навреме, защото на хартия няма шанс да ги събера. Ако искаш, ще ти ги метна нейде

Ако може на мен да метнеш някой по-готин брой?

herairness wrote:Данте, аз си ги къткам тук всичките броеве качествено сканирани и си ги препрочитам отвреме навреме, защото на хартия няма шанс да ги събера. Ако искаш, ще ти ги метна нейде

Ще откажа, но благодаря за предложението. : ) Аз някой ден искам да си ги купя в оргинал.

Звезден Прах и Коралайн къде могат да се купят на старо, по - изгодно? Искам да събера всичко на Геймън, издавано на Български език.

Звезден прах още го има дори по книжарниците. Коралайн - почти невъзможно да я намериш.

Няма ли някой изкуствен интелект, който да напише книгата по филма?

Връщам се към Стивън Кинг. Загрявам с Талисманът и Черния Дом, преди да премина на Тъмната Кула

Тъмната Кула за сефте ли ще я четеш? Аз като не-фен на Кинг преди време прочетох и 7-те книги и с риск да бъда заплют ще кажа, че не ми харесаха много.

Довършвам в момента A Betrayal in Winter, втората от тетралогията на Daniel Abraham. Все така яка като първата, героите са много силни, писането тоже. Набляга се най-вече на интриги и психология на героите, има определено елемент на Шекспирова трагедия На моменти ми се щеше да има малко повече мащабност (тип Джордановия уърлдбилдинг ;p), но въпреки това книгите си заслужават страшно много. Все повече ми се струва, че малко оксиморонното определение анитфентъзи фентъзи пасва доста добре на поредицата. Abraham избягва де що има клише в жанра и представя изключително реалностично света и героите си. Отритнатите от света сирачета не стават принцове за дестина глави, героите реагират и мислят изключително човешки, всичко е видяно и през социо-политическата призма и съответно голямата картина се изменя в рамките на години, вместо на седмици и месеци. Такива работи. Може би малко ще си почина обаче, преди да продължа с трета и четвърта.

Освен това отпочнах Cities of Red Night на Бъроуз. Започва с много яко описание на акчуъл пиратска демократична колония от преди няколко века и спекулация как просъществуването й е могло да повлияе на цялото световно развитие. После следва доста яка част с някакъв доктор в източна Азия, някъде в началото на миналия век, малко в стил Конрад, но по-лаконично. И изведнъж БАМ! - развихря се типичният за Бъроуз ад от метаморфни ситуации. Обещава да е много добра.

Strelok wrote:Тъмната Кула за сефте ли ще я четеш? Аз като не-фен на Кинг преди време прочетох и 7-те книги и с риск да бъда заплют ще кажа, че не ми харесаха много.

За сефте. Купих си ги покрай рекламата в този форум

Random wrote:Довършвам в момента A Betrayal in Winter, втората от тетралогията на Daniel Abraham. Все така яка като първата, героите са много силни, писането тоже. Набляга се най-вече на интриги и психология на героите, има определено елемент на Шекспирова трагедия На моменти ми се щеше да има малко повече мащабност (тип Джордановия уърлдбилдинг ;p), но въпреки това книгите си заслужават страшно много. Все повече ми се струва, че малко оксиморонното определение анитфентъзи фентъзи пасва доста добре на поредицата. Abraham избягва де що има клише в жанра и представя изключително реалностично света и героите си. Отритнатите от света сирачета не стават принцове за дестина глави, героите реагират и мислят изключително човешки, всичко е видяно и през социо-политическата призма и съответно голямата картина се изменя в рамките на години, вместо на седмици и месеци. Такива работи. Може би малко ще си почина обаче, преди да продължа с трета и четвърта.

Аз четох първите две книги миналата година и реших да направя почивка преди да се хвърля към останалите две. И така си и остана и все не ми се почват. Много добра поредица, не знам на какво се дължи мързела ми. Уви, сега повечето неща са забравени, освен главната посока на действието. Докато четях се радвах на книгите максимално, но едва когато свърших A Betrayal in Winter ми се наби на очи, че

Spoiler: show

главният герой /не мога да си спомня името му / като че ли бива тикан напред от обстоятелствата и второстепенните персонажи, а не от собствената си мотивация.
Което като се замисля е реалистично, но на фона на обичайния подход ме изненада.

Може би е крайно време да подхвана отново тетралогията.

Да, аз горе-долу това имах предвид, като казах, че е доста антифентъзи подход. Героите по-скоро съобразяват действията си със случващото се, големите решения от тяхна страна много рядко са израз изцяло на волята им и в тоя смисъл ми бие малко на Шекспирова трагедия, особено втората част.

Привършвам първата Wild Cards антология на Мартин. Доста добър сборник се оказа. Определено ще търся и следващите.

cordelia wrote:Аз четох първите две книги миналата година и реших да направя почивка преди да се хвърля към останалите две. И така си и остана и все не ми се почват. Много добра поредица, не знам на какво се дължи мързела ми. Уви, сега повечето неща са забравени, освен главната посока на действието.

И на мен първите две книги много ми харесаха, но реших да си дам почивка след тях. Странно че всички сме избрали един и същ момент. След около два месеца почивка вчера започнах третата (An Autumn War). Прочел съм само петдесетина страници, но досега по нищо не отстъпва на първите две и ми се струва че историята набира скорост.

Според мен е трудно да се започне следващата част от поредицата, защото историята във всяка книга е самостоятелна и напълно завършена. Свързващите нишки в поредицата са само няколко главни герои и света/политическата обстановка.

Все повече ми се струва, че малко оксиморонното определение анитфентъзи фентъзи пасва доста добре на поредицата.

Не съм съвсем съгласен с това определение. Започнах поредицата, защото прочетох няколко сравнения с Мартин и Песен за Огън и Лед. В крайна сметка не мисля че поредиците си приличат особено, но според мен и двете попадат в един (суб)жанр, който по-скоро бих нарекъл реалистично фентъзи.

Ambartanen wrote:

Все повече ми се струва, че малко оксиморонното определение анитфентъзи фентъзи пасва доста добре на поредицата.

Не съм съвсем съгласен с това определение. Започнах поредицата, защото прочетох няколко сравнения с Мартин и Песен за Огън и Лед. В крайна сметка не мисля че поредиците си приличат особено, но според мен и двете попадат в един (суб)жанр, който по-скоро бих нарекъл реалистично фентъзи.

Е, аз не искам да отделям нов жанр, просто го давам като някакво описание. "Реалистично фентъзи" също не ми се струва добро жанрово определение, а по-скоро квалификация на начина, по който се описват събитията, която, разбира се, подлежи на различни степенувания. И Мартин, и Ейбрахам до някаква степен копират някакви исторически и културни модели, така че това също допринася за някак по-голямата автентичност. Иначе "анти" представката я използвах, просто защото ми се струва, че Ейбрахам на много места като че ли нарочно е преобърнал някои от клишетата в жанрата. Единственият фентъзи елемент в поредицата не пасва дори много грубо в нито една стандартна магическа/свръхестествена онтология, да не говорим, че сюжетната му роля е крайно нетипична за жанра (или поне epic fantasy жанра). При Мартин нещата са далеч по-стандартни - има си повече или по-малко типична магия, фантастични дзверове, дракони, едва брадясъл младеж, който става голямата работа, пророчества и прочие подобни. Не казвам, че някой от двата подхода сам по себе си е по-добър или лош, просто ми е интересно, че Ейбрахам взима нестандартни решения почти за всичко в книгите си, ако направим сравниение с жанровия мегатекст.