ShadowDance

Преобърнатият Свят - идейна, интересна, чете се на един дъх, недомислена, научно обоснована, колкото и

Spoiler: show

машината на Тесла

от Престижът, ако не и по-малко. И краят ме разочарова.
Иначе цялата книга ми напомня на Черна Дупка, от ИСФ серията. Интересно е също, че се редуват разказване от първо и трето лице.
Става за убиване на малко време.

"Изобретението на Морел" на Адолфо Биой Касарес. Великолепен фантастичен роман (новела? - книжлето е 132 стр.) от 1940 г.
Става дума да самота, любов и

Spoiler: show

циклична, съдържаща краен отрязък от време

вечност.

А преди това - "Почти природни истории" на Жоан Перучо. Вампирска история на фона Карлистките войни в Испания, с някои действителни исторически личности. Иронично-възвишен стил, наподобяващ този от описваната епоха.

Чета "Войната на цветята" на Тад Уилямс. Напомня донякъде Джонатан Стрейндж и М-р. Норел, но също и на Пратчет

Aз почти прочетох "Линията на бляновете" на Лукяненко. Като прочета продължението й ще съм прочел всичко на Лукяненко, излизало на български :Д

Покупката на Киндъл ме накара пак да зачета активно.
За последните три-четири седмици минах:

The Conqueror's Shadow - Ari Marmell - приятна за четене и залагаща най-вече на саркастични диалози и машинациите на главния герой. Имаше какво да се желае откъм изграждане на образи и градене на света, но като цяло съм доволен. Идеше реч за реформирал се Мрачен господар, на който се наложи да изтупа доспехите и да подхване старата си работа, заради появата на заплаха за семейството му.

The Cardinal's Blades - Pierre Pevel - Една от приятните изненади. Препоръчвам горещо на феновете на Александър Дюма и Тримата мускетари. Франция от времето на Ришельо, но с дракони. Напомня малко на Наоми Новик. Аз четох английския превод иначе оригинално книгата е френска.

Retribution Falls - Chris Wooding - Много, много голям кеф. Особено за феновете на Firefly. Откровено инспирирана от сериала. Малко фентъзи, малко сай-фай, малко стиймпънк. Препоръчвам горещо.

The Stepsister Scheme - Jim C. Hines - Принцесите на Дисни комбинирани с Ангелите на Чарли и малко от оригиналните приказки на братя Грим (от гледна точка на лошите неща, които се случват на героите). Забавна и лека за четене книга. Не е нещо, което ще помня дълго.

В момента чета Ready Player One на Ernest Cline - ултимативният geekgasm. Отдавна не съм се кефил толкова на книга.

Почти препрочетох Игра на тронове на английски, Мартин има невероятно лесен и четивен стил.
Като ходихме в Търново в неделя да видим баба и дядо в болницата, си купих The Strain на което Трип беше направил ревю, в началото още е скучно защото още не са се появили заразените. Между другото който се намери в Търново да отиде в ресторант Щастливеца, невероятен е!
Купих си вчера Best Served Cold на български и мисля да не препрочитам частите които съм чел на английски ами направо да подхващам оттам докъдето стигнах.

Чета в момента A Shadow in Summer на Daniel Abraham. Част първа от завършена тетралогия. На 1/3 съм някъде и засега ме кефи доста стабилно. Доста по-бавно се развива от типичното фентъзи, което е част от поредица, но това определено го отчитам като плюс за момента. Много стабилно развитие на героите, с малко текст се показва доста, без да има свръхдози драма и сантиментализъм. Сетингът за момента е интересен, без да блести особено много. Империята, в която се развива действието, напомня на източноазиатска страна, може би Япония, не съм сигурен. Хората използват жестове, за да комуникират, в допълнение към говора. Съответните жестове се комбинират чрез собствена граматика. Има система за обръщения според зависимост от това как е поставен събеседникът ти в обществото, пак като в Япония. Очевидно много ще се залага на политическите интриги, търговията е силно застъпен елемент, изобщо доста напомня на Мартин като опит за фентъзи реализъм, но екзотичният елемент е определено по-силен тук. На практика единственият фентъзи елемент, появил се до момента, е концепцията за andat, която обаче е помитащо яка. Andat са мисли, които Поетите на Империята, обличат в плът и превръщат в реалност. Т.е. поетът трябва да съчини поема, която е достатъчно оригинална, за да плени мисълта и да й придаде човешки облик - плът, воля, характер и т.н. Съответно андат са до голяма степен някакъв аспект от съзнанието на обвързалия ги поет, но в същото време постоянната им цел е да се освободят и отново да бъдат просто мисъл. Заради което поетите трябва да измислят все по-оригинални начини да ги обвързват, тъй като андат са основният източник на сила за Империята.

Много character-driven е, всичко е силно пречупено през възприятията на героите. Както казах, малко бавничка засега, но мисля, че точно това се е стремял да постигне Абрахам - да е малко анти конвенциите на жанра за бързо развитие и повърхностна трактовна на основни елементи като характеризация, социално-политически реализъм, плътност на историята и т.н. Като прочета повече, ще пиша пак

Забравих да кажа че прочетох Покани ме да вляза. Беше хубава, интересно беше как не бяха използвани почти никакви вампирски тропи и клишета, както и атмосферата, но не беше нещо особено.
Иначе прочетох Best Served Cold, падна ми ченето. Тръпката не ми харесва много откъм развитие, но към края имаме за него бисера:"Преди беше най - лошия си враг. Сега - на всички останали". А такъв образ като Коска просто няма. Невероятен! Наистина за мен Абъркромби е фентъзи еквивалента на Гай Ричи.

П.П. Рандъме, третата на Суейнстън е доста стабилна, като можеш я почни. Ако не друго, финала ще те прасне като мокър парцал.

Ще, ще, в списъците ми е Все пак е една от най-кадърните поредици, които съм подхваща; през последните доста години.

@Random - Abraham е много добър. Изненада ме страшно приятно като го четох. Което ми напомня, че не е лошо да прочета и втория омнибус

"Охлюв на склона", това се пада някъде 3тата книга на братя Стругацки, която прочитам, но нещо не ми допадат книжлетата им. Но пък са ми удобни да си запълвам online поръчките към Инфодар, така че няма отказване от тях

Е ако четеш тия, дето ИнфоДАР са издавали... Прочети им смислените книги - Пикник край пътя, Понеделник започва в събота и т.н.

Аз си спомням, че Охлюва доста ми беше харесала.

Прочетох "Императори на илюзиите".
Страшно посредствено за Лукяненко. И ебаси тъпия завършек, запазената марка на автора...

Започвам "Илион" на Дан симънс.

Thief of Time - прочетенa. Първи опит с Тери Пратчет - успешен. За пръв път чета книга в която сериозността и хумора не си пречат, а се допълват взаимно. Езика е лесен, има няколко доста мъдри мисли достойни за цитиране, както и доста повече забавни още по - достойни за цитиране. Героите бяха много хубави всичките, особено внучката на Смърт. И ултимативната мисъл за християнството (поне аз така я разбрах): "Master, what is the difference between a humanistic, monastic system of belief in which wisdom is sought by means of an apparently nonsensical system of questions and answers, and a lot of mystic gibberish made up on the spur of the moment?" "A fish!". Ако не е това което си мисля съм отворен за предложения.