ShadowDance

RRSunknown wrote:

Moridin wrote:

Roland wrote:Mного ме обижда това, честно. Накривява ми шапката по ужасен начин. Олимп вони на крака.

quoted for striking and holy truth

Няма книга толкова да ме е издразнила с безхаберния си завършек на буквално монументален първи том като Илион. Все едно някой му е отрязал всичките топки на Симънс в тая книга.

Подписвам се и аз.

Илион го четох за три безсънни нощи, чаках Олимпа и накрая ми идеше да го нарежа на парчета което не направих само ми го бяха дали назаем.

/Онтопик
Фондацията е толкова епична поредица че прегорях в един момент и почнах да забравям какво съм чел преди един ден. Огромно разнообразие и идейност- всеки от романите си поема в някаква негова си посока, без връзка с предходните освен общия сетинг (който се развива).

Имах абсолютно същия опит с Илион и Олимп. Такава тъпа демистификация на готините шарени сцъ фъ джиджавки от първия том ...

От една страна Олимп и Ендимион нямаха най-якия възможен завършек, но от друга Рол понякога попрекалява в ревютата си. И двете книги не са лоши, на мен ми харесаха. Има какво да се желае от финала на Илион особено, но не мога да разбера това да чета едно ревю в което се описва колко е жалък Симънс, колко бил зле финала и т.н и т.н. И почти нищо друго. Едно изречение накрая - "Ей деба колкото отрицателно го написах, ама кво да се прави". Много хора нямат чак толкова негативен поглед над книгите и могат да се обидят след като прочетат ревюто.

Ся, тва е ранен Симеон, а и човекът има стил на изразяване, все пак.

Ние за т'ва го обичаме. Иначе почнах Слепота на Жозе Сарамаго, идеята е интересна но леко ме дразни това писане стил "поток на съзнанието". Тук е още по - объркващо, защото има пунктуация но в пряката реч тя е само запетайки. Утре ще си купя втори том на Пердидо, щото не се трае.

По средата съм на "Изабел" на Гай Гавриел Кай. Като цяло добре с някои забележки: макар че се чете леко, на места прекалено краткия израз е предпоставка за объркване; тинейджърите мислят и се изразяват като хора с много по-богат житейски опит. Има съспенс; като цяло напомня мейнстрийм бестселър.

thunder wrote:От една страна Олимп и Ендимион нямаха най-якия възможен завършек, но от друга Рол понякога попрекалява в ревютата си. И двете книги не са лоши, на мен ми харесаха. Има какво да се желае от финала на Илион особено, но не мога да разбера това да чета едно ревю в което се описва колко е жалък Симънс, колко бил зле финала и т.н и т.н. И почти нищо друго. Едно изречение накрая - "Ей деба колкото отрицателно го написах, ама кво да се прави". Много хора нямат чак толкова негативен поглед над книгите и могат да се обидят след като прочетат ревюто.

Тънди правиш го да звучи, все едно и двете книги са някакви окей алабали, които е под достойнството на човек да хлеби активно. Работата е там, че бъркаш генерално! Именно очарованието от и силната зарибителност на Илион, които ще забележиш Симеон вероятно е оценил в ревюто си на първата книга, доведоха до АКТИВНОТО разочарование от тежката боклучавост и грозно претупани завършеци на буквално всичко в Олимп, което се демонстрира във второто ревю.

Приключих Ирата на Ендър, сега чета Говорителят на мъртвите.

edit: и на мен не ми допадна краят на Олимп.

След слънцето на Прованс отново се потопих в мрака на московското метро (2034).

Приключих "Песента на Кали" снощи и ми допадна. Сега започвам "Освободеният Юда том 2" на Питър Хамилтън.

Вчера буквално изядох Сплавта на закона на Брандън Сандерсън.Интересува ме ще има ли някакво продължение,че нещо не ми стана ясно накрая.И изобщо някой можел ли да постне като хронология какво е излязло от тази поредица и какво предстои.До момента съм чел Мъглороден.

Еми тя има две продължения, демек оригинано е трилогия. После идва тази новата, след нея ще следва друга трилогия, пак няколко столетия по-късно.

Да споделя с две думи впечатления от трите книги, които са на нощното ми шкафче в момента. Едната е IT – няма да я коментирам, другите две са Best Served Cold на Абъркромби и Юбик на Филип Дик. Абъркромби хронологично беше първия от трите опита и в началото ми се струваше приятен, макар и малко семпъл и повтарящ се стилово и сюжетно. Когато почнах Юбик (и вече го привършвам) обаче, установих че Абъркромби на тоя фон е направо инфантилен и обратно - Дик е супер креативен, мислещ и зрял автор на фона на другия, т. е. идва ми наум да перифразирам един стар филм: Абъркромби трябва да се качи на раменете на майка си да целуне Ф. Дик по задника. Дали пък няма регрес на идеи сюжети, уважение към читателите етц от класиците насам?

Абъркромби и Дик просто не са в една плоскост, та да търсим развитие от единия към другия.

Така е, съгласен съм, сравнявам ги само покрай плоскостта на нощното ми шкафче Имам предвид провокиран бях от едновременното им четене, знам че най-малкото са в различни жанрове.

portugal wrote:....Дали пък няма регрес на идеи сюжети, уважение към читателите етц от класиците насам?

Не, има значително по-голяма достъпност на книгите и останалата култура, което значи много повече масова култура. Което по мое мнение в никакъв случай не е лошо, но това е извън тази тема.