ShadowDance

Дочетох книгата и това, което писах в предишните два поста, се потвърди изцяло. Очевидно авторите на повечето ревюта и коментари в правоверните медии не са прочели нищо повече от blurb-а на The Ink Black Heart плюс може би някой Ctrl+F в текста на романа за думи като "transphobic" или просто са чели единствено статиите на другите подобни медии за темата, защото заглавия като "J.K. Rowling's new book, about a transphobe who faces wrath online, raises eyebrows", са чисто фактологично неверни. И това е заглавие в NPR, което се предполага да е сериозна медия. Ама защо да се хабят да четат книги журналистите, особено 1200 странични, като могат да цитират някоя по-ранна статия от друг подобен "журналист" и да добавят линкове към 2-3 туита на "online critics" (рандъмляци с massive axe to grind).

Други правоверни slacktivists в Twitter пък спамваха информация кой е убиеца да развалят удоволствието на хората, които смятат да четат романа, ако случайно попаднат на него.

Но колкото и да не им се иска, книгата се продава отлично засега - Robert Galbraith's The Ink Black Heart beats a path to the top

По-долу има много сериозни спойлъри за целия сюжет на The Ink Black Heart:

Spoiler: show

След цялото нелепо жалване как Роулинг била станала right wing reactionary, в крайна сметка основният bad guy в книгата е оказа cis hetero white incel, мотивиран от екстремна мизогиния.
А най-забавното беше, че романът не само съдържа доста брутална и много точна критика на хората, които си изсмукват от пръстите доказателства за расизъм сексизъм, хомофобия, ableism и т.н. в всяко произведение на изкуството, но и героят, който беше най-чистото олицетворение на това в романа, се оказа педофил и писанията му бяха основно, за да може след това да грумва момичета на по 13-14 г.

Оставяйки настрана всички тези драми около книгата, как я намираш самата нея?

Както винаги с тази поредица ме увлече сериозно от първата страница, изчетох 1200 страници за 5 дни и не се разсейвах с други книги, което е много необичайно за мен. Почти всички криминални романи, които съм чел, са писани преди десетилетия, та ми беше доста интересно да чета такъв, в който разследването се извършва основно в социалните медии и чатове в онлайн игри и основните теми са online harassment и toxic fandom. И като цяло тези неща бяха представени доста убедително, с изключение на някои технически елементи. Главните герои претърпяха интересно развитие. Има немалко страхотни сцени.

Но имаше и сериозни слабости. Романът щеше само да спечели от малко по-стриктно редактиране и намаляване на огромния обем, някои сюжетни елементи са доста repetitive. И въпреки този огромен обем финалът е ръшнат и някои от ключовите въпроси остават неизяснени. На моменти главните герои и полицията се държат доста неадекватно, за да се върже сюжета.

Ютуб ми го бута тия дни, та и аз. Човекът си е направил труда да проучи бая народ и отношенията им - картинката не е красива.