ShadowDance

Хрониките на Амбър се оказаха страхотна поредица, една от този вид произведение които не си схванал на 14 (или си харесал само заради приключенията ) а на 30 те отвяват с идейност, атмосфера и разнообразие.

Силно ми се иска HBO да и направят екранизация подобна на песента, макар да е ясно че няма да стане.

Издържа теста на времето както Хипериона което сигурно я прави класика (поне по моето определение за класика).

Много са добри, да.

Мдам Амбър си гениален. От кога му се каня на английски да го подхвана. Изобщо Зелазни ми е в пантеончето.

Сдобих вчера още от Вещерите ся 3та до 7ма ще се изгребат тая седмица. Подозирам, че Стиви Уондър им е избирал цветовете на кориците - особено седмата с тоя розовичкав боз

Метро 2033. Още съм на около 80-та страница, но дотук е по-зле от очакваното. Глуховски повече разказва за обстановката, отколкото научаваме от героите и сблъсъка им с техния свят. Има инфодъмпове от по 2-3 страници - надявам се, че нататък ще намалеят, или че поне ще бъдат по-добре вписани в повествованието. А също така нещо ми се губи мотивацията на Артьом, доста неубедително ми изглежда...

Препрочетох си ревюто за Хиперион и пак си припомних мнението на Роланд за "Триумфът на Ендимион". После му видях и мнението за "Олимп". За бога, не позволявайте на Роланд да пише ревюта за книги на Дан Симънс.
Без да се обиждаш пич, ама в случая имаме коренно различни мнения.

Mного ме обижда това, честно. Накривява ми шапката по ужасен начин. Олимп вони на крака.

Снощи изчетох за има няма 3-часа втората част от първия том на Принц на нищото.Харесва ми обаче това тъпо разделяне от Инфодар ми къса нервите и невероятно ме дразни.То бива ама чак пък книга от 600 страници да я разделят на две книжлета с едър шрифт.....
Абе поне да я завършат.

Roland wrote:Mного ме обижда това, честно. Накривява ми шапката по ужасен начин. Олимп вони на крака.

quoted for striking and holy truth

Няма книга толкова да ме е издразнила с безхаберния си завършек на буквално монументален първи том като Илион. Все едно някой му е отрязал всичките топки на Симънс в тая книга.

Ми точно Deus ex machina в най, ама най-буквален начин.

Довърших Игрите на глада. Доста добри, без да са нищо особено.

Прочетох и Down and Out In Paris and London. Убеждавам се че Оруел е един от най - великите в литературата на 20 век, може би и като цяло. Изчистена но въздействаща проза. Идеите му например за приобщаване на клошарите са добри, а из страниците има такива бисери... Малко ме дразнят изрязаните псувни, ама така е било едно време. Ама доста е сбъркал Оруел че сигурно скоро след като пише тази книга fucking ще излезе от мода. Упорито продължавам да търся всичко негово, на английски или български.

И съм почти на финала на The Return of Sherlock Holmes на Wordsworth изданието. Мислех че ще е доста скучно, но е грабващо. Просто има нещо в герои като Холмс които са винаги прави което страшно забавлява и въодушевява. Най ми харесаха The Dancing Men, Charles Augustus Milverton, The Empty House, The Norwood Builder и The Missing Three - Quarter.

Moridin wrote:

Roland wrote:Mного ме обижда това, честно. Накривява ми шапката по ужасен начин. Олимп вони на крака.

quoted for striking and holy truth

Няма книга толкова да ме е издразнила с безхаберния си завършек на буквално монументален първи том като Илион. Все едно някой му е отрязал всичките топки на Симънс в тая книга.

Подписвам се и аз.

Илион го четох за три безсънни нощи, чаках Олимпа и накрая ми идеше да го нарежа на парчета което не направих само ми го бяха дали назаем.

/Онтопик
Фондацията е толкова епична поредица че прегорях в един момент и почнах да забравям какво съм чел преди един ден. Огромно разнообразие и идейност- всеки от романите си поема в някаква негова си посока, без връзка с предходните освен общия сетинг (който се развива).

В първите двайсет страници мислех да я захвърля, но след това Станция Пердидо започна да се отплаща. Трябва да има повече такива фентъзита. Харесва ми и че авторът не натрапва нахално комунизма си. Сега ако не беше и мазното разделяне на ИнфоДар...

Аз дочетох Пердидо-то преди няколко дни, въпреки че беше първата книга, която си купих на английски преди повече от 2 години.

Комбинацията от тегавия език и вманиачаването ми напоследък по Kingdom of Loathing беше причина да ми отнеме близо два месеца четене, а по принцип книгата е силно мой тип сетинг със социално-политически привкус.

Сега разпускам малко с небрежния Odd Thomas на Дийн Кунц, че след работа съм абсолютно смазан. Обаче утре си подавам молбата за освобождаване и съм се заканил да обърна по сериозно внимание на библиотеката си докато намеря нова работа.

Като стигнеш дотам си кажи мнението за Above the Snowline

matsi wrote:Снощи изчетох за има няма 3-часа втората част от първия том на Принц на нищото.Харесва ми обаче това тъпо разделяне от Инфодар ми къса нервите и невероятно ме дразни.То бива ама чак пък книга от 600 страници да я разделят на две книжлета с едър шрифт.....
Абе поне да я завършат.

Искрено съм изненадан, че тази книга вече я има на български....