ShadowDance

+ 1 за Троя и всичко на Гемел (което съм чел де )
Изгълтах всичко на Ролинс до момента от Бард, без последната - сууупеер
Приключих препрочита на Песента - без коментар. Освен, че някои от нещата ги бях забравил тотално.
Продължавам с Годината на Върколата от ИК Ибис на Кинг, но не съм с големи очаквания. Може би Спомен, Печал и Трън после ?!?

Добре де, аз ли съм тъп или просто Селинджър описва рандъм фиктивни случки? Чета му "Девет Разказа; Семейство Глас" минах пет разказа от които все пак нищо не разбрах, освен третия и четвъртия, които са и единствените досега които ми харесаха. Първият разказ е много рандъм ВТФнес.

Сигурно не си тъп, а "описва рандъм фиктивни случки" е една валидно, ако и малко общо, определение на цялата литература, писана някога...

При положение, че не си имал времето да набереш достатъчно широка база прочетени книги, чети го за умението му да пише, а не за рандъм "теми", "философия" и "проникновения". Търси готини фрази, интересни изречения, изненадващи наблюдения върху това или онова.

Аз бях доста разочарован навремето от Спомен, Печал и Тръни.Иначе за да не съм офтопик чета Игра на тронове в ел.формат след като изгледах 1-ви сезон на сериала и засега съм доволен и чакам с нетърпение 3-тата на Джентълмени копелета,която доколкото разбрах излиза на 7-ми септември.

А аз се чудех защо Ян се отърва от тях толкоз бързо Все пак ще ги пробвам пък ще видим. Баща ми ги чете преди 1-2месеца и каза, че интересното идвало чак към последна четвърт на всяка книга Ама и той има малко по-други стандарти и разбирания от мен.

Разкарах ги щото ми ги подариха на английски в новото издание на Орбит.
Иначе са адски бавни. Това спъва повечето хора.

Предавам се. Хъксли с неговия "Прекрасен нов свят" ми бърка сериозно в здравето. Не мога и не мога да довърша тази книга. Подхождайки към нея с очаквания, после без очаквания, както и да е просто не мога да я довърша. И не виждам от къде този огромен хайп по нея. Все тая.
Иначе "По пътя" си тече все така плавно и незатормозяващо (почти я свършвам), и въпреки че по-едно време бях много ядосан на персонажите в нея и на действията им (дойде ми твърде битническа, ако мога така да се изразя), но гледайки на романа от една обективна гледна точка, виждам защо се приема за култов и се радвам, че подхванах да го чета. Разбирам защо се явява "животопроменяща" за цяло едно поколение, а и няколко поколения след това.

Trip wrote:Сигурно не си тъп, а "описва рандъм фиктивни случки" е една валидно, ако и малко общо, определение на цялата литература, писана някога...

При положение, че не си имал времето да набереш достатъчно широка база прочетени книги, чети го за умението му да пише, а не за рандъм "теми", "философия" и "проникновения". Търси готини фрази, интересни изречения, изненадващи наблюдения върху това или онова.

Аз точно това и търсех ама аз ли съм кьорав или какво...
Разказите на Уилям Сароян които четох и които са същите в това отношение, са ми много по - забавни но все пак ще продължа, може да изскочи някой диамант от там, плюс две - три перли.

penzata wrote:Предавам се. Хъксли с неговия "Прекрасен нов свят" ми бърка сериозно в здравето. Не мога и не мога да довърша тази книга. Подхождайки към нея с очаквания, после без очаквания, както и да е просто не мога да я довърша. И не виждам от къде този огромен хайп по нея. Все тая.
/quote]
И за мен не беше някакво откровение като 1984 но ми хареса умерено.

В кое отношение са същите разказите на Сароян и как може да си сигурен, че са същите? И защо "забавни"? Селинджър не е комичен писател, нито пък Сароян.

Да де, доставят ми удоволствие. Под рандъм и че са донякъде (това не го уточних) същите, имам предвид че описват обикновени случки от живота, не някакви мистерии, убийства или нещо такова.

Аха, окей Еми хубу, като не ти харесва, не ти харесва. У добри писатели аз лично си намирам поне по няколко компонента на разказ (или роман), които да ме изкефят, независимо колко безразлично ми е останалото - обикновено се чувствам спечелил в крайна сметка

Е, да но ти си школован в това, ако мога така да се изразя. Аз само бегло мога да посоча какво ми харесва или не в една книга или разказ, по - важно е цялостното впечатление.

Е, то цялостното впечатление пряко зависи от частните впечатления... нали? А и едно си е да помниш "цялостно впечатление" и да говориш за него: "Еми, да много яка книга, интересни неща стават в нея, нестдартна е, много добре написана", друго е в главата ти да остават фрази и сцени години след като си я прочел и да можеш да кажеш: "Ама ей-това конкретното интересно нещо колко интересно беше, как ей-тука на това място е баси оригиналната, как ей-тука това изречение е гениално"

Yan wrote:

Dr. Horrible wrote:Аз трябва с малко срам да си призная, че никога не бях чел „Землемория”.
Тези дни си взех сборното томче и прочетох първите две части – „Магьсникът от Землемория” и „Гробниците на Атуан”.
Първата ми хареса доста, несъмнено ме израдва светът, атмосферата, цялата магичност и реалност на онази земя… И като герои ми беше много хубава. А и философската идея беше страхотна , любимото ми нещо от книгата. Обаче втората беше всичко това по две – още по-поглъщаща атмосфера, още по-развити герои, още по-силна идея. Направо ми достави неземно удоволствие.
Сега продължавам с третата…

По възможност Tales of Earthsea и The Other Wind, които съставляват втория том от изданията на Бард ги чети в оригинал. Превода е лош.

Ами аз дочетох Най-далечният бряг и Техану и мисля да спирам вече. И двете ми харесаха, макар и по много различен начин. Техану в някои отношения беше най-добрата книга, но все пак като стил нямаше почти нищо общо с оригиналната трилогия... Но пък ми се стори достатъчно добър финал на цялото нещо. И все пак благодаря за съвета, ако посегна някога към следващите книги ще си ги потърся в оригинал.

А аз днес зачетох "Пътят към София" на Стефан Дичев. Още съм в първата половина на книгата, но супер много ми харесва за момента! Направо бях забравил колко прекрасно е да четеш литература, която в оригинал си е на български Мнгого, много персонажи, най-различни, всичките чаровни. И ме кефи как главния герой - буен патриот - не е клишираният светец, а пропаднал алкохолих, който редовно ходи при френските проститутки. И атмосферата си е грабваща, с описанията на София от 1877-ма, със старите наименования на всички мехали и джамии. Въобще - препоръчвам силно!

механи или махали?

звучи яко, бих я пробвал.
иначе за землемориите и аз съм горе-долу на твоето мнение, освен че смятам първа за по-голям проблясък от останалите, особено от втора.