ShadowDance

По средата на "Героят на времето съм". Доста бавно чета, но при мен е така с поредиците.
Втората част от "Мъглороден" беше доста по-слаба от първата, ама сега се връща качеството.

Започнах Лявата ръка на Бога на Пол Хофман - много мрачна в началото и тегава, напомня ми с нещо Шанара, ще видя как е нататък.

Бари Хюгарт има три истории общо на български - Мостът на птиците е една от тях. И трите са великолепни. А Валънтайн е просто велик - чел съм трите книги издадени на български по няколко пъти. Жалко че не го продължиха. Поредицата на Силвърбърг за него мисля че е 7-8 книги.

Препрочетох си Лабиринтът на Отраженията и Фалшивите Огледала и сега започвам Прозрачните Витражи.
Номера с преиздаването на 2ра книга заедно с 3та е много мръсен, но Лукяненко зи заслужава да се набуташ, за да го прочетеш.
И до днес не съм чел по-добър киберпънк от Дълбината. Толкова е истинска.
Няма как, ще се търсят патрулите.

Четох "Физика на Невъзможното" на Мичиу Каку - ето това е фантастика!

Малко странно но "чета" четири книжки от едновремешната поредица "Галактика", които си взех за по 1 лев на старо, и то все на имена _ Кларк, Азимов, Ле Гуин,Хоши но явно превода и езика е много дървен, та не мога да захапя нещо, от всяка по странички и ги сменям.

Прочетох "Глинени крака" и това беше 14-тата ми подред книжка на Пратчет. Мисля, че вече съм сигурен коя ми е любимата сюжетна линия... Няма толкова яки, различни и готини образи като изродите от Стражата. Няма! Обожавам Пратчет, ей!

Започнах "Майстора и Маргарита", която си намерих в Созопол чисто нова за 12 лева (!!!). За сега съм прочел 100 страници и си нямам никакви идея защо, но ужасно много ме кефи.

Прочетох Вихър от мечове. Най-яката досега. Финалите на линиите на Тирион, Санса и Аря направо ме хвърлиха в оркестъра от кеф. Имаше и песни и повече lore което за мен е винаги хубаво. Песните всъщност бяха яки. Джайм има много добре развит характер и обещава интересно бъдещо развитие. Сега стои само въпросът да си купя ли Пир за врани когато половината ми любими герои ги няма? Главите на Аря не се съмнявам че ще са яки, както и на Джайм, но не ми се четат Церсей и още хиляди нови POV-та. Специално Церсей може и да е интересна, но наред с това ще ми изкара душицата от яд че не мога да я зашлевя.

Започнах На западният фронт нищо ново. Хубава е.

Прочетох и Пир за врани. Доста се усеща забавянето в действието, но дори героите които като характер не бяха кой знае какво, са интересни. Но пък все пак това е Мартин. От друга страна е доста дразнещо, че в A Dance With Dragons тези герои няма да ги има защото ми е много интересно какво ще стане с Аря, Церсей и Бриен. Прекалено малко Аря имаше в тази книга бтв.

Много преди това прочетох и На западният фронт нищо ново, но не исках да дабълпоствам. много, много адекватно представяне на войната като цяло и на чувствата на домораслия войник изправен пред ужасите й. Това със сигурност е една от книгите на 20 век.

Бари Хюгарт. Става.

Преполових първата книга от "Троя" на Гемел.
Ебаси великото, кажете ми, че нататък нивото не спада...

Dante wrote:Преполових първата книга от "Троя" на Гемел.
Ебаси великото, кажете ми, че нататък нивото не спада...

казваме ти

Свърших 3-та книга на Абъркромби.
Сега почвам Полет над кукувиче гнездо. Да видим дали оправдава статута си на класика като Спасителя в ръжта или ще ми е просто хубава като Парфоюмът и Лолита.

Пък то к'во, Спасителят в ръжта е една от най-прехвалените и незаслужаващи названието "класика" книги, а Парфюмът и Лолита точно обратното.