ShadowDance

Най-после взех, че изгледах Cube. Оказа се нелош, в сравнение с повечето хоръри. Тъй като съм гледал Cypher на същия режисьор и много ми хареса реших да му прегледам филмографията.
Да знаете колко трудно е да се открие филм, казващ се Nothing. Searching returned nothing. Ама трейлъра ме зариби и ще се гледа.

Edit: трейлърчето
http://www.youtube.com/watch?v=zc8XXv3pl10

Miller's Crossing. Великолепен филм.

Shaun of the dead- Доста добра комедия!

I Love You Phillip Morris. Не е никак зле. Кери отдавна трябваше да изиграе нещо подобно. Само тоз МакГрегър направил ли е някаква роля досега, в която да играе поне поносимо (освен Трейнспотинг)?

Гепи по BTV ACTION. Тоя филм е г-е-н-и-а-л-е-н! Все едно чета Линч или Абъркромби. Просто брутално! Пък и Вини Джоунс, Джейсън Стейтъм и Брад Пит псуващи на кокни акцент!!! Абсолютна 10-ка!

Monsters - хареса ми псевдо-документалния вид на филма, имаше някаква приятна наивност и у двата персонажа, нищо забележително като игра, но и нищо съвсем лошо

Имаше малко тягостни момента по време на действието на филма, но иначе беше сравнително добре представен, можеше да доразвият някои сюжетни линии, но явно са решили така да го оставят и може би е по-добре.

http://www.imdb.com/title/tt1470827/

8/10

Finding Nemo - припомних си тази анимация на Пиксар и съм пре-доволен - хубава, топла история, имаше смях и малко тъга, имаше напрежение и надежда, забавни персонажи и цялото семейство го гледахме с удоволствие (даже и малкото преживяваше мъките на Марлин, докато търсеше изгубения си син)

Много добър филм

http://www.imdb.com/title/tt0266543/

9/10

Лице Назаем - този филм няма да ми омръзне, колкото и пъти да го гледам - по-различно структуриран от другите холивудски екшъни, Кейдж и Траволта си правят запомнящи роли в дуалистичната им природа на добър/злодей

Много стрелби, много каданси - Джон У отвсякъде. Добре, че беше той да направи може би един от малкото добри филми на ван Дам - Трудна Мишена, подобен на Лице Назаем, но не на същата висота, пък и тогава самия Джон У едвам прохождаше в Холивуд

http://www.imdb.com/title/tt0119094/

10/10

"Shogun's Samurai".
http://www.imdb.com/title/tt0078513/
Съмнявам се някой от форума да се засили да го гледа, но все пак да предупредя. Не гледайте този филм, освен ако не сте толкова закъсали за самурайски екшън, че дори и Уве Бол да го е снимал, пак да ви дойде като манна небесна. Напълно съм сериозен. Не че точно това е най-лошият такъв филм, който съм гледал, но все пак наистина не го препоръчвам. Историята е неприятно сложна, но напълно недоизведена. Появяват се цял куп персонажи, които обаче не получават абсолютно никакво развите. Зрителят така и не се запознава с героите, не може да им съчувтва и когато някой умре в локва кръв - а това се случва доволно често - зрителят не изпитва нищо, освен отвращение, понеже сцената в общия случай е доста гнусна. Филмът е пълен с безсмислена смърт. Цял куп мъже, жени и деца умират и така и не се разбира нито защо се случва това, нито защо е показано. Не че съм против подобни сцени, ако са необходими, но тук просто не са. Пък и като екшън не струва кой знае колко. Част от битките са с прилична хореография, но са заснети изцяло от рамо, камерата се клати като във филм на Пол Грийнграс, снима от толкова близо, че практически нищо не се вижда, а монтажът съвсем разваля всичко. Има и добри екшън-сцени, но са относително малко на фона на цялото. Жалкото е, че идеята всъщност е доста интересна, актьорите са много добри и главният герой е доста, хм, правилно противен. В ръцете на по-добър сценарист и режисьор като Куросава или Окамото този филм можеше да е шедьовър. Само че потенциалът му е напълно пропилян. 5/10 заради идеята и актьорите.

"Рапунцел и разбойникът". Мразя приказката за Рапунцел. Много я мразя, при това още откакто я прочетох за първи път преди двайсетина години. Съответно доста се дърпах от новата анимация на "Дисни" и ако не беше настояването на сестра ми да я гледам, вероятно щях да я пропусна. И щях да сбъркам. Филмът е прекрасен. Понеже да пиша похвали ми е доста по-трудно, отколкото да плюя, тук ще кажа само, че го оценявам на 10/10.

"Социалната мрежа". Няма смисъл да повтарям суперлативите, изписани от останалите. 10/10. Искам Джеси Айзенберг да спечели "Оскар".

"Лабиринт". За първи път го гледах преди близо двайсет години. Да съм бил на четири или пет годинки, не повече. Тогава ми направи толкова силно впечатление, че го запомних завинаги. Снощи си съсипах детския спомен. Гледах филма отново. Не че не ми хареса, точно обратното, но грандиозната приказка, която помнех, просто я нямаше. Картините, които се бяха врязали в паметта ми по такъв начин, че вечно да помня филма, си бяха там и бяха прекрасни, но филмът вече не беше толкова зашеметяващ. Дали защото аз съм пораснал? Едва ли - няколко дена преди това гледах още по-детски филм и му се радвах като петгодишен. Не знам... Филмът си е много хубав. Може би ако го нямаше детския ми спомен, сега нямаше да съм леко разочарован. 7/10. Бтв, Дженифър Конъли се е усъвършенствала адски много като актриса в последствие. В "Лабиринт" мимиките, езикът на тялото и т.н. са на шест, но само до момента, в който започне да говори - тогава нещо не й се получава.

Гледах "Сърцеразбивач". Много приятна романтична комедия, с леко различен вкус от обичайните холивудски такива, доколкото е френска. Участват Ванеса Паради и Ромен Дюри, както и куп странни французи, дето нямам представа кои са. Общо взето се разказва за няколко човека, които си изкарват парите като разделят нещастни двойки. Т.е. някой им плаща, за да вкарат ума в главата на сестра му, примерно, за това че гаджето й е идиот и тя може да се уреди толкова по-добре. И тогава получават задача да разделят двама, които изглеждат перфектна двойка и става една...

Туристът е монументално зле в абсолютно всяко едно отношение. Направо невероятно е как са успяли да направят такава тотална помия с толкова талантлив екип.

Съгласна. Както казах и след филма, това е "безоперационна лоботомия". Диалогът беше покъртително тъп. Беше най-приспивният екшън, на който съм попадала. Анджи беше просто закачалка за дрехи, а Джони Деп направи най-забравимата си роля EVER! Много ужасяващо преживяване.

Най-накрая изгледахме Benjamin Button. Филмът беше в библиотеката ни сигурно повече от година, събирайки прах, защото все си намирахме нещо, което ни се гледаше повече.

След края му изпитвам долу-горе еднакви количества любов и омраза към него (ама май мааалко повече омраза). Първата му третина си беше гениална. Израстването на Бенджамин в старческия дом, цялата одисея с корабчето... Префектни си бяха. Може би връхната точка във филма за мен беше моментът, в който капитанът изгледа Бенджамин и му каза: "Абе, знам че пия много, ама все ми се струва, че последно време си далеч по-малко сбръчкан, отколкото беше, когато дойде тук".

Оттам нататъка нещата тръгнаха надолу. Бланшетката много я уважавам и добре си играе, обаче този път беше в ролята на изключително гнусна пача. Но дори да оставим това настрана, филмът стана от любопитен на крайно предвидим и често отегчителен с драмите си. Постепенно и хуморът изчезна за сметка на драматичното подмладяване на Бенджамин. Където стигаме до основната логическа глупост (ако забравим за пълната липса на научен интерес от страна на американците към целия Curious Case) в цялата работа. В един по-хубав и свят, в който не се търсеше евтината драма на "the human condition", а истинския потенциал на идеята, Бенджамин, който ЗАПОЧНА КАТО БЕБЕ-ДЯДКА, щеше да стигне младостта и да остане в нея като порастнал човек завинаги, едва ли не като следващия Лазарус Лонг. Сигурно се увличам малко, но човек може да си мечтае... И не, не ми пука, че в оригиналната история също става на дете.

Иначе през цялото време имах усещането, че филмът си караше почти 1:1 по следите на Forrest Gump, само че далеч по-зле от него.

Последният пирон в ковчега на Button беше крайно жалкарският опит да бъде "relevant", използвайки хамериканската драма с Катрина. Идеше ми да се издрайфам направо...

Как да е, осмичка заради пътвата третина. Струваше си, но като цяло беше боза.

AlDim, дано не очакваш някой да вземе насериозно пост, в който има това:

обаче този път беше в ролята на изключително гнусна пача

и особено това:

Как да е, осмичка заради пътвата третина. Струваше си, но като цяло беше боза.

Последното е еби му и логическия ад, а Кейт Бланшет колкото и неразвит образ да изигра (ако се подхлъзнеш и я сравниш с Джени, де), "гнусна пача" е последното, което е. По-спокойно.

Бенджамин има много проблеми, но това не е нито липсата на хумор, нито Катрина (какво ще кажеш за Treme тогава?), нито паралелите с Форест Гъмп (за които ми писна да слушам), липсата на научен интерес към Бенджамин (това как ти дойде на акъла ), а пък това за Лазарус Лонг епохална глупост, която би унищожила най-ценното на филма. Ти забеляза ли, че това е филм за смъртта, или трябваше да бъде още по-надебелено? Бенджамин трябваше да умре в ръцете й, а след това да умре и тя.

Пределно ясно ми е филм за какво е. За смъртта, за "the human condition", дет му викат. Само че таквизи съм гледал бая (и то доста по-добри), а за Lazarus Long не съм Както казах, оставете ме да си мечтая.

Паралелите с Forrest Gump не съм ги чувал преди, но намирам възникването им при гледане на Button за съвсем естествено, при положение че почти цялата история следваше същия pattern.

Кейт Бланшет я харесвам. Персонажката й не я понасям - беше доста елементарна и неприятна пачичка.

За научния интерес - това всъщност дойде на акъла на жена ми на първо време. И е много права - това някакъв пич да се подмладява ОПРЕДЕЛЕНО би предизвикало краен научен интерес в реалния свят.

Последното е еби му и логическия ад

Както казах вече, това е love or hate филм, който за мен специално е love AND hate.

I just hated it ^_^

Хм, може би наистина е love or hate филм… Аз лично го харесвам страшно много.
Гледах го уж наскоро, може би преди две-три седмици, но вече мисля да повторя. Просто ме впечатли уникалния начин, по който е разказана историята. Защото макар да се казваше „Бенджамин Бътън”, филмът въобще не се занимаваше с Бенджамин. За самия персонаж като личност не може да се каже почти нищо, дори не знам как да го опиша. Филмът беше за всички останали, за разнообразните хора и съдби, с които се среща въпросният Бенджамин. Като низ от красиви перли. И всички те ми направиха много силно впечатление – и майката, и морякът, и учителката по пиано, и разбира се, героинята на Кейт Бланшет. Финалната една минута я превъртах четири-пет пъти. И освен всичко това е много красиво направен и много добре изигран.
А за паралели с „Форест Гъмп" наистина има, аз също ги забелязвах, но все пак не бива да се преекспонират. На мен точно „Форест” въобще не ми хареса, беше ми някак дразнещо сладникав и прекалено много in your face.