Кой какво чете V: Brave New World

[Ambartanen]

Аз вероятно ще се включа, макар че след няколко седмици други книги ми поотминава нуждата да ги обсъждам.

[Roland]

Life update:

Caliban's War не е толкова ударна, колкото първата част, но то няма и как, предвид, че не е НАЧАЛОТО на история, а развитието й. Продължава да ми държи интереса засега и при все, че ще си взема поне месец почивка първо, определено планирам да продължа с поредицата.

Come Tumbling Down е втората най-добра част в Wayward Children. Ако някой се чуди колко точно книги МакГуайър може да поддържа ниво, отговорът е "явно повече от пет"

[Roland]

Знам, че никой тук не е чел Gideon the Ninth и съответно не му пука, но намазах Advanced Reading Copy на продължението, Harrow the Ninth и тъкмо го приключих, 5 месеца преди да излезе официално! Това вероятно ще е най-добрата книга, която съм чел тази година, така както предната беше най-добрата за 2019. Жалко, че още сме февруари

[aiva]

Е, мн яко. На мен първата все още ми е в reading list-а, чака да стигна до нея..

[Roland]

Е, мн яко. На мен първата все още ми е в reading list-а, чака да стигна до нея..

Не искам да звуча надменно или снизходително, така че плс не го приемай в този контекст., но... Малко е вероятно да има нещо в списъка ти, което да може да се мери с Гидеон.

[Martix]

Трилогията Проходът - тука малко избързвам с поста, защото съм още на средата на Дванайсетте, но отсега мога да твърдя, че трилогията е сериозно
Боже, защо си толкова несправедлив, дал си на религиозен пропонент като Джъстин Кронин да е толкова добър разказвач, а по света има сума ти автори атеисти, които за нищо не стават. Шегата настрана, Кронин е сериозно талантлив автор от типа, дето се появават веднъж на деситилетие, и е жалко че не е написал много други неща, дано се раздвижи, искам ощеее...

[Roland]

Прочетох Docile на К.М. Szpara, която предстои да излезе от Tor на 3 март. Книгата е анти-капиталистическа дистопия, в която хората наследяват дълговете на родителите си и съответно светът се дели практически на трилионери, хората, работещи за тях, и всички останали, които са в различна степен на баснословен дълг. За да "поправи" това, правителството е започнало програма, в която всеки може да продаде дълга си на индивид или корпорация срещу години от живота си или целия си живот. Т.е. робство. Има и наркотик, който те превръща в добродушно зомби, което не задържа спомени, за да "омекоти" този период, но едно от правата, които все още имаш като Docile, е да откажеш наркотика, ако не го искаш.

Anyway, long story short, историята започва като слейвфик, в който един секси пич купува дълга на друг срещу доживотен договор, and there is lots of butt sexing. Но после книгата еволюира в супер интересно разглеждане на идеята за съгласие (тагът е "There can be no consent under capitalism") и контрол, през призмата на двама супер комплексни персонажа. Че накрая има дори courtroom драма!

Книга, писана от транс автор, с множество М/М секс сцени, няма как някога да стигне до бг-пазара, но мисля, че особено @Alexis и @Amelia определено биха я оценили.

[Alexis]

@Roland Аз изобщо не съм фен на антиутопии, но концепцията изглежда интересна. Като излезе бих я погледнала.

Впрочем, ако се интересуваш от по-алтернативни идеи за voluntary slavery/доброволно робство и си готов да преглътнеш, уви, бая посредствени писателски умения, има цяла поредица писана от жена, член на M/s community-то свързана с доброволното робство и продаването на хора в робство по "частично" техен избор. Светът си е нашият и хората са си най-обикновени в по-голямата си част индивиди. Поредецата е The Marketplace by Laura Antoniou. Аз изчетох някога първите две именно защото имах интерес да се опитам да разбера малко повече за такива хора, но стилът ми беше препятствие и след втора книга се отказах.

[Roland]

@Roland Аз изобщо не съм фен на антиутопии, но концепцията изглежда интересна. Като излезе бих я погледнала.

Впрочем, ако се интересуваш от по-алтернативни идеи за voluntary slavery/доброволно робство и си готов да преглътнеш, уви, бая посредствени писателски умения, има цяла поредица писана от жена, член на M/s community-то свързана с доброволното робство и продаването на хора в робство по "частично" техен избор. Светът си е нашият и хората са си най-обикновени в по-голямата си част индивиди. Поредецата е The Marketplace by Laura Antoniou. Аз изчетох някога първите две именно защото имах интерес да се опитам да разбера малко повече за такива хора, но стилът ми беше препятствие и след втора книга се отказах.

Мерси. По-скоро не съм, честно казано. Интересното тук ми беше концепцията за притежаване на хора и разглеждането на темата за това възможен ли е романс при такива обстоятелства. Книгата е напълно сериозна, но и супер добре написана.

Иначе, не се подвеждай под думата "дистопия". Дистопичността тук е просто подложка за историята. Книгата не се усеща като 1984 или Фаренхайт. Тя е буквално една-две стъпки напред от света в момента, не някаква измислена драматична алтернативна реалност.

[Roland]

Понеже тая книга в списанието ревю няма да види, пускам си ревюто от блога за който му е интересно:

https://simeontsanev.com/review-docile/#.XlkzaWhKg2w

[Xellos]

Знам, че никой тук не е чел Gideon the Ninth и съответно не му пука, но намазах Advanced Reading Copy на продължението, Harrow the Ninth и тъкмо го приключих, 5 месеца преди да излезе официално! Това вероятно ще е най-добрата книга, която съм чел тази година, така както предната беше най-добрата за 2019. Жалко, че още сме февруари

Завиждам леко, 1 книжка е трепач и нямам търпение за следващата ама ше чакам ко да прая.

[трубадур]

Аз освен като се сетя да се ебавам с колелото на времето по принцип не плякам кви книги чета, ама това трябва да мине пред очите на всички.

Bad Blood: Secrets and Lies in a Silicon Valley Startup на John Carreyrou. Става дума за падението на пачата зад компанията Теранос и самият крах на компанията (която по едно време беше златното дете на силиконовата долина, хвалена от кой ли не, като създателката й постоянно бе сравнявана с бил гейтс или стив джобс, а сред фен клубът й бяха клинтънови, обамови и квото там падне) и беше подкрепена с най-мастития борд на директори и инвеститори, които човек може да си пожелае - пустиняци като Кисинджър и Мърдок са само част от тях.

Цялото густо не Теранос се крепеше върху идеята, че малко устройство може да извършва ебем ти колко кръвни теста (над 200 в най-смирените им години) само от проба от пръст. Т.е. край на скъпите, дълги тестове, само се бодеш и ти е ясно кво ти е. И с тая идея се стига до съсипването на животите на маса кадърен персионал - топ левел учени и инженери (вкл. и самоубийство), една от най-големите корпоративни измами в модерната история и заплаха за живота на хиляди, които са основно спасени от кадърни лекари, които от своя страна биват тормозени от компанията заради действията си. Омеси с това нагла лигла, пълен олигофрен мениджър, най-наглото лайно в адвокатска кожа и... получаваш бестселър, засягащ освен кочината, която описва, и баламосването на хора, които управляват САЩ, плюс идващ филм с любимката на форума Дженифър Лорънс в главна роля.

Книгата предполагам, че основно ще е интересна на @Amelia , @Alexis, но е мега четивна, езикът разбира се е бая сух, но баш в тоя тип произведения, последното нещо, което търсиш е качество на прозата, но не е типичен представител на небивала лешперщина. Повече увлекателен доклад с точни дати и имена. Въпреки че засяга страшно специфична тема, която си влачи ебаси кашона с терминология, всичко е докарано на разбираем език, а и големината на скандала, барабар с имената, заплетени в него, държат интереса до финала, въпреки че знаем какво се случи... ако човек следи подобни новини.

[termit]

Приключих с The Mother of Learning, което е напълно безплатна уеб новела, налична тук:
https://www.fictionpress.com/s/2961893/ ... f-Learning

... и книгата печели салют от 6 термитски крака. Историята е Groundhog Day (в случая Groundhog month) във фентъзи свят, магическите системи са интересни и добре развити, историята е увлекателна и нещото е епично дълго, без да се влачи или да става скучно, а пичът дето го е писал е достатъчно добър с английския и писането като цяло, та няма дразнещи правописни грешки или грозно написани параграфи. И ИМА КРАЙ!

Изобщо ако имате една седмица за убиване (нещото е епично дълго, повтарям), определено си струва да му отделите време - според мен като качество спокойно се нарежда над един куп платени книги на пазара. За себе си мога да кажа, че станах патрон на автора в Патреон, с надеждата да продължи да пише книги...

[aiva]

If we were villains от M. L. Rio. Ревюто в списанието супер много ме беше надъхало да я почна и най-накрая (година по-късно ) стигнах до нея. Доста готино murder mystery, мн ме грабна и я прочетох за отрицателно време.

После почнах A Brightness Long Ago (отново след ревю в списанието) и въпреки че почна обещаващо, много бързо забатачи работата. Главното, което ме спъна, е начинът по който се разказват събитията през очите на няколко герои, като гледната точка се сменя насред ситуациите, често с повтаряне на буквално едно и също не особено интересно нещо от две гледни точки. Пример, имаме къща с две стаи, жена А в едната стая, мъжете Б и С в другата, жена Д се разхожда между стаите. Имаме кратък сегмент от гледна точка на жена А, когато жена Д е при нея и си говорят малко. Преминаваме в гледната точка на жена Д: продължава да си говори с другата жена, после мислите й, докато отива в другата стая, където вижда мъжете. И преминаваме в гледната точка на мъж Б, който вижда жена С и я пита нещо. Да не говорим, че понеже разказвачите не се познават взаимно, се стига до момент, в който point of view героите от предните страници са назовани като "по-високият мъж", "другият мъж", понеже сегашният разказвач не ги знае кои са.

Това е толкова ненужно и омръзва изключително бързо, така че не мисля, че ще я дочета.

[tigermaster]

Прочетох "Отровният пояс" на Артър Конан Дойл, дето излезе на български преди няколко седмици. Формално погледнато, това е продължение на един от любимите ми романи от детството - "Изгубеният свят", само дето, макар че е със същите главни герои, няма абсолютно нищо общо с него, нито откъм атмосфера, нито дори откъм жанр. По някаква причина го продават като роман, макар че е едва стотина странички малък формат с голяма разредка и се чете за около час-час и половина. Ами, остави ме със смесени впечатления. Артър Конан Дойл е страхотен разказвач, което е плюс, обаче тази книжка явно е писана по времето, когато вече го е треснало увлечението по спиритуализма, и една твърде огромна част е заета от някакви размишления за незначителността на човешкото съществуване и други такива. Земята преминава през пояс от отровен космически етер, който ще сложи край на всичко. Единствено професор Челинджър, бидейки най-големият интелект на планетата, успява да предвиди опасността и взема някои мерки, с които той и приятелите му да умрат няколко часа по-късно, като междувременно наблюдават какво се случва. Реално е доста по-приятно за четене, отколкото го описвам, и определено не съжалявам за изгубеното време, обаче предишната книга е много по-добра. Най-малкото, там героите са активни, действат и действията им имат значение. Тук са пасивни наблюдатели, които в цялата история на практика не правят нищо, освен да спорят, да изразяват емоции и да си разменят дълбокомъдрени мисли. Дори предвидливостта на Челинджър няма кой знае какво значение в голямата картинка - а, разбира се, предвид факта, че има още три истории с този главен герой, ясно е, че човечеството си оцелява, макар и не без трусове. Като цяло, приятно четиво, обаче ми се щеше да има повече действие.