ShadowDance

В случая с Анджела Картър 20 лв. са добра цена, при положение че преводът е качествен. По този въпрос не мога да се изкажа, тъй като не съм го чел, но преводачът е популярно име, така че съм склонен да вярвам, че текстът е добър. Подобна книга няма как да продаде много бройки, а в същото време качественият й превод е доста скъп за бг условията. Пък и оформлението беше яко, май. Затова трябва да се радваме, че изобщо е излязла.

not to mention, да се повторя от другата тема, че си я взех от книжарницата на издателството с 30% отстъпка. Незнам обаче дали още важи. Той човека ми каза до кой май е, ама ми е минало през ушите.

Прочетох Пергаментът. Добра литература, интересни идеи в областта на митологиите, но много левичарство, много комунизъм, бре. Нищо против хомосексуалната част, но това, комунизмът, е пълна извратенящина

Ей така изведнъж ме прихвана нещо и си изтеглих Storm Front на Джим Бучър. Вече съм на 18-та глава което е показателно, защото принципно не чета на компа, още повече пък толкова много. Много як стил, интересен свят, но леко ме дразни че главният герой засега не е толкова корав пич колкото очаквах. Плюс някои изрази и думи които са по на място във някой картуун.

Прочетох Върколашки метаморфози на Виктор Пелевин - интересна книга ...

"Среднощни кули"....

Strelok wrote:Прочетох Върколашки метаморфози на Виктор Пелевин - интересна книга ...

За мен това беше най-слабата от всички книги на Пелевин. Автор, който инак много ми допада.
Затова пък с удоволствие прочетох (всъщност изслушах на аудиокниги) "Метро 2033" и "Сумерки". А в "Рассказы о Родине", която слушам сега, Глуховский спокойно може да се мери по идеи, стил и изобретателност с Пелевин. Оставил съм си "Метро 2034" за десерт.

Може и да е най-слабата му - това е първата му която чета.

Намери си Шлемът на ужаса.

Завърших трилогията на Дейвид Гемел за Троя. Трябва да кажа, че Гемел ме разглези - вече никога няма да мога да се сетя за която и да е история, свързана с Илиада или Одисея, без да се сетя първо за неговата интерпретация. Може би това е най-радващото в книгите - всички легенди бяха обърнати с хастара навън - особено любим момент ми е Цирцея и прасетата. Колкото за героите, в началото на Повелителят на сребърния лък лееко ме дразнеше колко са черно-бели, после дразнението отмря и в края на Гибелта на царете отново се върна. Но бидейки епичен епос за епична битка, това като че ли е оправдано. Не мога да се сетя в книгите да има и един сив образ. Дори при Хеликаон - Хеликаон Златния, Хеликаон Подпалвача, това е само хвърляне от едната в другата крайност, което го прави герой от епичен епос, но не и сив. Това си е лично мнение, разбира се, може и да греша. В първата книга любимец ми беше Гершом - отчасти, защото в началото знаех твърде малко за него и бях любопитна и отчасти, защото в този момент Хеликаон ми беше леко дразнещ. В последствие много бързо разбрах кой е първообраза на Гершом, но пак си ми остана любимец.
Ако трябва да избера коя от трите книги най-много ми е харесала, ще трябва да избера Гръмотевичния щит. Защото в нея действието набира скорост и защото в нея се появява героят, който си остана мой любимец до края - Банокъл. Няма как да не харесаш тунелното му мислене, нито да не се хилиш на приказките му. Голяма изненада за мен беше, че харесах Хектор наравно с Банокъл. Хектор е може би най-идеализираният от всички герои /до колкото си спомням всички/ и логиката повелява, че би трябвало да ме дразни като бръмчене на комар. Обаче не е така. Мистерия, мистерия.
Гибелта на царете довежда историята до логичния й край.

Spoiler: show

Повечето герои, на които е дадена гледна точка приключват по един или друг начин участието си - голяма част биват гътнати, в интерес на истината. В един момент битките ми дойдоха твърде много и станаха еднообразни, още повече че почти винаги свършваха с един герой по-малко в картинката. Знаеш какъв ще е края, знаеш, че Троя няма да оцелее, но дори да не беше така, се натрупва изключително мрачно усещане, което само нашепва Погром, погром, погром.
Тук имам проблем с това, че съдбата на двама герои остава висяща - Ксандер и Скорпиос. Скорпиос добре, мога да го преглътна, той се яви малко по-късно, но Ксандер участва още от Повелителят на сребърния лък, а е оставен в девета глуха накрая. Какво става с него, убиха ли го, оставиха ли го жив, напусна ли Троя? Дразни ме и факта, че Хеликаон остана жив. Ясно, главен герой и т.н., но той просто трябваше да умре, няма причина да се остави жив, и добре, просто искам и той да беше гътнат. Захаросаният финал може в действителност да не е бил толкова захаросан, но в съзнанието ми си остава такъв. И епилогът не спомогна да ми мине раздразнението.
Като цяло съм много доволна. Гемел става един от любимите ми автори.

Гемел ми е един от любимите автори и също негово, което препоръчвам, пак нова идея за митологията, е Камъните на силата (ако не се лъжа беше така заглавието)
Прочетох антологиите на Бард за 30г ДАУ, имаше някои неща дето ще ги запомня и ще търся същия автор или поредицата от която са взети разказите.
Сега ще започна най-вероятно препрочитането на Песен за Огън и Лед

cordelia , нали се сещаш за малката иконка Spoiler, която се използва при подобни коментари. Хубаво, че са ти харесали книгите, но не е готино да отнемаш на другите удоволствието сами да видят какво се случва.

тру, още вчера трябваше да го спойлерирам но много ми се спеше

Claymore47_Fen wrote:Намери си Шлемът на ужаса.

Присъединявам се към тази препоръка.

Започна Последната империя от поредицата Мъглороден.
Ибахти якото, за отрицателно време опатках 100 страници и съм тотално зарибен, дано нататък да е също толкова яко.