Споделете пак

[Moridin]

Циркът на Балкански който беше до мола преди 2 години беше страхотно преживяване, препоръчвам на всички!

Нордсии са безумно скъпи и като всяко неправомерно скъпо нещо, НИКОГА няма да опитат от предостатъчната ми за тях заплата

[RAT400]

Nordsee правят някои от най-вкусните неща, които някога съм опитвал.

Малко като Линд - ходя/ходех (вече не ям риба), респективно купувам, рядко, ама си струва

[Moridin]

Въпросът е принципен. Те са някакъв си щанд в Мола. Цените им са като на ресторант в Радисън. И никой на този свят не може вече да ме убеди, че от 6 долара за килограм скариди в един от най-скъпите градове на света, со все транспорта в България могат да ги продават за 25 долара по супермаркети, за 5 долара за 4 (ЧЕТИРИ) скариди в Макдоналдс, и за 12 долара за малко повече от четири скариди в Нордсии. Това е смешно, жалко и вони на палто от розова чинчила.

Да не говорим, че скариди в Черно море има с лопата да ги ринеш и на морето ги продават във фунийка за 2 лв. Вярно, не са толкова големи, но втф.

Линдт не са изобщо толкова скъпи шоколади, виж Jeff de Bruges или аналогичните им в сити центъра но шоколадът си е шоколад, там наистина можеш да вложиш много и да има качествена разлика. Сандвичите с риба са си сандвичи с риба

[Xellos]

И аз изпитвам физическа антипатия към всяко нещо с над 100% надценка... особено вещи специално изработени за нуждите на комплексари. Виж за храната моооже някоя и друга отсъпка колкото да пробвам нещо чисто професионално.


Жоре не си прав мойто момче ;р

По този начин учените от института открили движещата сила зад всички промени, зад развитието и подновяването на живота. Ето каква била тя - сандвич с херинга.

[Morwen]

Като започна да работя милионер, може и да си преодолея антипатията към това нещо да си слага още поне път и половина надценка заради етикетчето, но явно няма да е скоро.

Иначе Цирк дю солей е един от най-известнте в света, съмнявам се тукашните да са много съизмерими. И за да бъде постът ми абсолютно хейтърски, ще споделя, че принципно циркът ми е малко твърде наилено и насилствено изкуство...

[Moridin]

И аз бях леко предубеден, че само деца биха го харесали, но сериозно този до Мола беше страхотен, хората си разбират от работата.

[Muad_Dib]

Нордзее (немска е веригата, не е "сий") седи точно с по 2-3 заети маси 80% от времето, когато съм посещавал Мол-а и с право. Никога не бих дал 15+ лева, за да не се наям и то във фаст-фууд обстановката на 3тия етаж на Мол ъф София....

[Xellos]

Е, то петима да си купят на тия цени и са опраили положението. Изобщо храненето в мола е леека перверзия.

Виж ти какво стартира отново
http://life.dir.bg/2010/02/28/news5958141.html

[Morwen]

Аааааа, колко хубаво:)

[ifadriana]

Синьо лято си е кефче!

Що се отнася до храна и качесто, с две ръце се присъединявам към поста на Ники! Не е като да не съм склонна да дам и повечко парици за нещо добро, доказан чревоугодник съм си, но за фаст фууд на щанд в мола - никога, ама никога! Егаси, част от уважението към храната включва и отношение към мястото, на което се консумира, а за мен това място не става. Да не се разбира погрешно, не ми е нужен суреплукс - семейна тратория за хапване на паста или апокрифно рибарско кръчме за морски дарове носят страшен чар. Но щанд в мола - не мерси

А Балкански си бяха кеф, потвърждавам. При това трупата Е една от най-добрите в Европа, фактът, че гастролират къде ли не го доказва!

[Marfa]

Споделям, че в "Християнски свят", бр 9 от 1897 г. току-що попаднах на следното:

А. - "Сега, ако аз разбирам право, първото начало на социализма е да разделиш имуществото си с другите."
В. - "Тогава ти не го разбираш право. Първото начало на социализма е да накараш другите да разделят имуществото си с тебе."

[Moridin]

За пореден път искам да споделя как Уикипедия е нещо ВЕЛИКО.
И как при всичките обвинения в недобросъвестност на контрибюторите, и в невярна информация, е толкова лесно да провериш там, да се убедиш в източниците, да попиеш от рисърча на поне десет души по въпроса и да затвориш по ужасно елементарен начин устата на някой многознайко, който е надувал егото си, като с безкрайна убеденост до ей сега ти е твърдял многоразбиращо нещо, само защото ти си нямаш представа от него, а то пък е всъщност напълно грешно.

Да, ако животът ми зависи от въпроса, няма да разчитам на Уикипедия. За всичко друго обаче съвременната цивилизация просто не предлага нищо по-добро.

п.с. конкретният случай е един познат, който винаги много знае и нерядко съм го хващал да плямпа глупости, но не ми се занимава да споря с шумни и убедени в себе си хора. И който твърдеше с болезнена убеденост, че естествено пчелите в Япония ги няма, заради джиесемите. Което бтв може и така да е, може и да не е, но ако беше толкова ясно и очевидно, определено нямаше в Уикипедия да пише, че това е едно от най-спекулативните обяснения без особени доказателства. Ето за това спокойно мога да разчитам на нея.

[Itilon]

И аз използвах Уикипедия в спор за пчелите. Верно е идеална за целта !

[Amikae]

Последните 2 дни бях спал по-малко от 2 часа. Просто така ми се подреждаха нещата, че време все не оставаше. Вчера след интензивна игра на тенис на маса( ) се прибрах, хапнах и веднага си легнах. И цялата проклета нощ сънувах комбинация между Alien vs Predator и The Vampire Diaries. Ужасно беше!

Живеех в бъдещето, в някаква човешка колония. Вече почват да ми се губят много части или поне ми е трудно да ги възпроизведа. Мястото приличаше доста на земята. Открих най-сетне любовта на живота ми, но тя се оказа матриарха на пришълците. Явно нямаше нужда да е огромно чудовище за да е! Живеехме в покрайнините на града и всичкo беше чудесно.(тук всеоще не знам какво е тя) Тя също беше щастлива. Но един ден странни неща започнаха да се случват(тук ми се губи) и не знам как се стигна до там, но хората искаха да я убият. Е не им се получи и тя ги изтреби и осакати, а изведнъж от нищото се появиха разни гадини, които превърнаха всеоще живите в малки чудовища.

Но тези пришълци бяха по-различни. Не беше задължително да израстнат в теб и след това да те разкъсат. Някой оставаха в теб(стига матриарха да искаше?) и ставаха част от теб, превръщайки те в нещо друго. И така аз се превърнах в получовек/полупришълец. Самата ларва изглеждаше, като миниатюрно израстнало пришълче. И така аз вече получовек тръгнах да бягам от нея(матриархата и жената, която обичах). И в същото време сякаш продължавах да я обичам?! Не исках, но бягах. А през това време истинските чудовища нападнаха и скоро града, в който се случваше всичко, започна да заприличва на военна зона, като хората измираха или биваха превръщани в такива като мен.

Аз самият се чувствах ужасно. Не знам как може човек да изпитва чувства в сънищата си, но наистина изпитвах силна привързаност към тази женска, която избиваше хората. Бях сигурен, че ме обича и не иска да ме нарани. Не беше променила човешкия си лик. Явно не можеше, явно беше, като мен. А това правеше задачата да я мразя още по-трудна, защото беше все същата красива жена, която обичах. В един момент осъзнах, че мога да комуникирам с нея, стига да искам.(и да я виждам - от тук разбрах, че е всеоще същата) Вече бях част от нея и само моята или нейната смърт можеше да го промени. Отделно бях нечовешки бърз и силен. Виждах перфектно на тъмно и сетивата ми се простираха на огромни разстояния.

Ще спестя доста детайли как преминавах през разни канализации, че беше доста кърваво и брутално. В крайна сметка се озовах в последната част от града, в която имаше всеоще хора. Беше много силно укрепена полицейска станция, свързана с подземна база. Самата станция явно беше пригодена за такава ситуация и дебела броня се беше спуснала навсякъде около нея. И тъй аз май се оказах единствения жив човек(жалко, че не бях човек всъщност) извън тази база. Пуснаха ме вътре.

Скипвам реакции и обяснения, и стигам до основното. Няколко от хората вътре всъщност не бяха хора. Веднага се познахме, но не посмях да ги издам. Явно човеците всеоще не бяха разбрали за тази нова способност на пришълците(lucky me... вече и аз съм пришълец). За разлика от мен обаче другите бяха директно под контрола на матриархата. Не след дълго саботираха базата и защитите са вдигнаха. Тогава ни нападнаха моите братя и сестри, и последва невероятно клане. Хората бяха тежко въоръжени и добре тренирани войници. Почти веднага гледката ме отврати. Пришълците трудно успяваха да пробият периметъра. Избиваха ги. Огледах войниците около мен. Омразата ми към тях започваше да набъбва. Погледнах и тримата ми братя в човешка форма, които от своя страна бяха впили погледи в мен... И взех решение. Нужно беше само да го помисля и всички разбраха. Тя разбра. Не бях войник, но не бях и човек. Задействах се бързо, като тримата ми братя ме последваха. С едно светкавично движение счупих врата на войника най-близо до мен. Не ме затрудни повече, отколкото би ме затруднила една солета. За около 20тина секунди бяхме пробили дупка в периметъра, а от там нататък всичко свърши бързо.

И тук някъде се събудих. Спомням си, че последно се разхождах из станцията и гледах труповете на пришълци и хора. Точно преди да се събудя помня как лежах свит на земята и просто усещах, че жена ми е близо.

А ся седя и си мисля, че съм баси изкривения човек, за да сънувам такива неща и в такива детайли. А аз спестих половината поне от нещата, които си спомням. А си спомням не повече от половината сън, ако и толкова. Не съм с всичкия си.

[Marfa]

Де Фройд де!

P. S.
"все още". С интервал между "все" и "още".