Post
by The Dragon » Mon Jan 10, 2005 9:36 am
-Ало, мило, тук пробвах да рестартирам компютъра и излезе един син екран дето седи вече 10 минути. Какво да правя ? – леко истерични нотки се прокраднаха в гласа и.
Веднага се замислих за архива със всичките ми сорсове, музика и порно, който, мама му стара, беше на онзи компютър. Да се еба в тиквата проста, що не ги архивирах на CD...
-Слушай внимателно. Искам от теб да изключиш компютъра и да не го пипаш докато се прибера. Изключването може да стане по два начина – не съм сигурен дали по първия ще стане и затова ще ти кажа два. Първият е да натиснеш за кратко бутона за включване на компютъра, който се намира на лицевата страна на кутията и да го отпуснеш. Ако компютърът не се изключи пак натисни същият бутон и го задръж докато компа се изключи. Ако и това не стане ми се обади пак.
Тя не се обади пак. Поне това е наред. Не че нещо и е наред на цялата ситуация, не и от моя гледна точка на потърпевш, но все пак – и по-зле можеше да бъде. Примерно да кажеше, че „случайно” била влязла е един екран дето пише „SATA RAID UTILITY” и там също толкова случайно, докато търсела „как да излезе” избрала „Set up new RAID”, после дала „Yes” на „Are you sure ? All data on HDD0 will be lost.”. Другия път ще се застраховам и за това. Никакви подобни грешки повече. Като човек, за който всяка грешка трябва да води до поука решавам да анализирам проблема, да стигна до причините му, за да мога да го избегна за в бъдеще.
Та какъв е проблема ? ”тук пробвах да рестартирам компютъра”. С умиление си представям как Photoshop се бави с някаква по-лакома трансформация, спира да отговаря и тя с елегантно движение, каквото изрично съм и казвал да не използва преди да е сигурна, че нищо друго(kill process от task manager-a) не помага, натиска RESET и уж коравото ХП сдава багажа, щото не знам си ‘ква системна операция била прекъсната, а не трябва да се прекъсва по принцип. Стигаме до „елегантното движение”, което тя не би трябвало да използва. Маамустара, от к’ъв зор пак го е рестартирала сякаш т’ва е шибания и сешоар ?! Представям си и как казва с престорено виновен поглед „Ами така прецених, съжалявам”. Ключовите думи тук са „престорено” и „съжалявам”. „Престорено съжалявам, ‘щото не осъзнавам каква простотия съм направила и какво ще коства на гаджето ми да я оправи и съответно се държа виновно за да не изглеждам съвсем безразлична към проблема, който очевидно доста го вълнува и който самата аз съм предизвикала. Някакви си 1-2 дни ще преинсталира програмките, с които обича да си играе, какво толкова.”
Та в мен ли е шибаният проблем, че не мога да и набия в главата, че със сложна и понякога нестабилна система се работи внимателно ?! Цял следобед се чудя над това къде точно е проблема, аз ли не се изразявам достатъчно ясно (горните цитати са дословни) или тя не ме чува? Стигнах до извода, че ТЯ МЕ ЧУВА, НО НЕ МЕ СЛУША, да не говорим – да ме разбира. Не може да няма редки моменти, в които нещо от тези „неща” стига до нейното съзнание със значението, което влагам, но май тези случаи се броят на пръсти. Всичко останало се пречупва през кривото стъкло, наречено „женски начин на мислене” (не използвам „женска логика” както първоначално си мислех, защото това е все едно да наречеш сламена барака нейде из джунглата с гръмкото име „жилищна сграда”). Та заради прословутия „женски начин на мислене”, за който допреди няколко месеца (от толкова живея с нея) толкова бях слушал, но никога не бях виждал с очите си (или изпитвал на свой гръб) реших да напиша това...предупреждение. Предупреждение към всички пичове, които не знаят какво си вземат на главата. Всички, които очакват като чуят „да” да разбират „да”, като чуят „не” да не им се налага да гадаят дали това наистина означава „не”.
Без съмнение, тя ме обича. Аз нея също, мило и драго давам за усмивката и. Чудя се дали решението не е просто да не разчитам на нея за нищо, което не я интересува ? Ама тогава за какво да разчитам тогава ? Еба ли му майката, стига съм писал глупости, трябва да преинсталирам...
The sinking of the Titanic was a miracle to the lobsters in the ship's kitchen.