ShadowDance

"Чингис" и "Цезар" - Кон Игълдън. Много приятни, увлекателни и лесни за четене.
Преборих се с "Ендимион" - уникална. На места се чудех как е възможно Симънс да измисли подобно нещо

Аз да си задам въпросчето... търся си нещо интересно за четене, с което да отбивам по 2-3 часа на ден, да е от жанра фентъзи, да е добро и да е в духа на нещата( поне на едно от тях), които ще изброя по-долу:

1. Фен съм на Колелото на Времето - страхотно описания на персонажите, много добре измислен сетинг, добре изпипан и с достатъчно детайли, за да го почувстваш възможен и жив. Да не пропусна да кажа, че историята и развитието на действията е едно от нещата, които харесвам най-много в тази поредица( да, да, знам че на места не става нищо, но има и места, където се случват много и интересни неща). Общо взето ми е любимата поредица, въпреки някои негативи, които има.

2. Много ми хареса и Песен за огън и лед. Като цяло доста добре се движеше от събитие към събитие, развитието на героите е интересно, не изсмукано от пръстите, интересно развитие на историята and so on. Бтв Тирион рулз

3. Малазана - чел съм поредицата едва до половината. Доста ми хареса, но заради ангажименти ми се наложи да я попрекъсна и така й не съм я продължавал. Засега ще си остане недочетена, уви. Та в нея ми харесаха детайлността, обстановката и атмосверата, в които книгата те потапя доста добре.

4. Властелинът на пръстените - при все, че за съвременните стандарти не блести с чак толкова оригиналност, книгата е достойна за този списък, тъй като именно от нея се запалих по фентъзито. Успява да потопи читателя в историята и да го накара да се вълнува от развръзката на всичко, а това си е доста голям плюс за една книга.

Сега да спомена и какво не ми харесва: Фийст - интересен сетинг, елементарно поднасяне на историята и описание на събитията( може би е заради целевата аудитория на автора, може би е заради уменията му, но не ме кефи). Едингс - чел съм само начало на негова книга, но беше ужасно, надявам се да не попадам на подобни творби в бъдеще. Предпочитам да се избягват и произведения като тези на Паолини и Салваторе, не си падам по такъв стил литература.

Засега аз лично съм се спрял на 'Лъжите на Локи Ламора' на английски език. Доста си падам по арогантни персонажи с добро чувство за хумор( ала Матрим Каутон) и се надявам Локи да ми предложи точно това, плюс всички там плюсове на поредицата, изписани по ревютата. Тъй като нямам много време за четене напоследък ще ви бъда благодарен ако ми предложите нещо друго интересно от този жанр, на което да обърна внимание. Предварително благодаря!

Веднага си взимай Лъжите.

Препоръчвам ти The Name of the Wind. Има тема наоколо, там даже съм пуснал ревю от блога си, а нейде назад по броевете има и ревю в списанието. Книгата е разкошна и отговаря идеално на изискванията ти за герой. Доста по-добра е от Локи и докато при него качеството спада във втора книга, тук доколкото чувам не мръдва.

Прочетох и двете "Orphan Tales", уникални са. Цяла една митология е създадена и разказана по страхотен начин. Който има възможност - да се мята

Ян, ти не си ли я взе?

Само първата, но не съм стигнал до нея още.

Аз най-после дочетох "Сказание за времето на Самуила" на Антон Дончев. Дори не знам как да опиша чувствата си към тази книга.
Това е едва първият му роман, а за мен се оказа най-трудният художествен текст, на който съм попадал. Четенето ми отне няколко месеца, в които прочетох и доста други книги, просто се налагаше от време на време да спирам. И все пак целият труд си заслужаваше абсолютно всички усилия на волята. Дончев е невероятен стилист. През цялото време не спирах да се радвам на това колко красиво е всяко негово изречение, колко много описателно богатство има във всеки абзац. Но това, което ми достави най-голямо удоволствие беше гигантския философски размах, с който този човек създава героите си. Абсолютно всички персонажи бяха развити по неповторим начин, във всеки от тях имаше стаена адски много дълбочина, всеки беше един самостоятелен свят на борба между философски идеи… Адски натоварващо за четене, но много, много обогатяващо. От гледна точка на историческата достоверност Дончев си беше позволил доста волности, но на кого му пука, романът е просто съвършено произведение на литературата.
Ще си дам известна почивка, но след време непременно ще прочета и „Трите живота на Кракра”, което се явява нещо като спин-офф и е писано близо 40 години по-късно.

Великолепна книга е, да. И каквото и да говорят за "Време разделно", че било поръчкова книга и не знам още какво там, тя също е чудесна.

Трите живота на Кракра е мноого философски и тежък за четене роман. Аз успях да се преборя до средата на първата книга, където се пречупих.

Време разделно е може би най-силната българска книга, но описаните събития не са истина и това е доказано. А иначе Дончев си е оставил сърцето в нея и не ми се вярва някой да може да напише подобно нещо по поръчка, освен ако не е най-великият лицемер или просто шизофреник. Дончев не е нито едно от двете. За него са характерни апокалиптичната тематика + месиянска визия за българския народ. Това, съчетано с конкретния исторически контекст, в който е писан романа, включително официално поддържани неистини/полуистини е довело до отплесването на книгата по кривата на вероятното, но несбъднато. т.е. роман, но не исторически.
Нещо сходно може да се каже за Сказание за времето на хан Аспарух, жреца Терес и така нататък, с допълненет че там има доста повече философско-описателни елементи.
Но, аниуей, Дончев си е канара в полето на българската литература

Аз довърших The Blade Itself, което въпреки забавние си елементи за съжаление бие малко на халтура и сега чета "Роман с кокаин" на Агеев/Леви. Дяволски добра книга и твърде депресираща.

Ама то и никой не твърди, че описаните събития са истина. Романът е исторически, но си е фикция. Така както и "Чичо Томовата колиба" не е истина, но е базирана на реално случили се събития, сполетели различни хора по различно време, така, както не е истина и "Рицарят" на Мутафчева (препоръчвам я за всички любители на худжоествените романи на историческа тематика), така и събитията във "Време разделно" не са се случили точно на физическите лица Елица, Манол и венецианския граф.

И винаги са ми били чужди твърденията, че подклаждала омраза. По тая логика омраза следва да подклажда църквата в Батак примерно. На хора като Волен Сидеров не им трябва художествена литература или исторически паметници, за да им се подклади омразата. То си им е естествено състояние. Ако на книгата се гледа като на художествено произведение, каквото е, чието действие се развива в реално физическо пространство и в реално съществуваща времева епоха, в която реално са се извършвали подобни на описаните в книгата събития, никой няма да се омрази. По-скоро вече готово омразените биха прочели книгата, за да се доомразят и да се хвалят като премиеро, че и те книга са чели.

thunder wrote:Прочетох и двете "Orphan Tales", уникални са. Цяла една митология е създадена и разказана по страхотен начин. Който има възможност - да се мята

Ян, ти не си ли я взе?

Аз нахвалих сериозно Orphan's Tales в тази тема преди месеци, но няма лошо пак да кажа - прекрасна творба, задължителна за търсещите по-оригинално фентъзи.

БТВ, тъкмо прочетох и новото фентъзи на Валенте Habitation of the Blessed, първата част от новата фентъзи трилогия на Catherynne M. Valente, и q препоръчвам на харесалите Orphan's Tales. Преплитащите се наративи тук са доста по-малко, а стилът е с доста по-малко метафори и сравнения, но пак демонстрира страхотно въображение и талант. Единственият проблем е, че е първа част от трилогия и другите части още не са публикувани.

Дем къде си писал подобно за кнгиата, може ли линк?

Май никъде, като гледам, или поне не мога да го открия, само това намирам - viewtopic.php?p=233761&highlight=tales#233761 , но е доста кратко, а имах спомен, че я нахвалих по-сериозно, като я прочетох...

Валенте определено си струва да се следи. Но ще изчакам да напредне още малко с трилогията преди да си я взема

Напоследък не чета много. Скоро минах "Въоръжени мъже" - великолепна. Стори ми се повече сериозна, от колкото шегаджийска.
Сега съм на "Добри поличби"...имах чутовни очаквания за тази книга, защото Геймън и Пратчет са едни от любимите ми автори. Остават ми около 150 страници, но съм доста разочарован.