ShadowDance

Солидно 6 и от мен за Солт. Приятен летен екшън беше, аз лично нямам никакви забележки към филма за това, което е. И всъщност ми хареса основната идея на Злия План (ТМ) на руснаците, не е като повечето стандартни безсмислици тип

Spoiler: show

да убием президента щото... ъъъ... много сме зли и щатите без президент ще се саморазпаднат, или да ударим Москва, че съюзът да се надигне от пепелта и да мъсти

слагам го в спойлер, за да не давам подсказки какво да не се очаква

"The Losers" се оказа смазващо тъп филм. Имаше някакви каскади, някакви лафове и разни такива, но като цяло беше май само половин ниво над "Трансформърс 2". Очаквах повече, не знам защо.

Lawrence of Arabia. Дойде ми нещо твърде дълъг, а повечето подобни 3 и кусур епики са си с добре изграден ритъм.

При мен беше обратното с Lawrence of Arabia, по принцип не обичам такива дълги филми, но в случая почти не ги усетих часовете и при двете гледания. Гениален филм с заслужена репутация.

Последно гледах Sweet Charity, първият филм режисиран от Bob Fosse, който е мюзикъл римейк на сюжета на Night of Cabiria на Фелини. Като за първи опит е доста впечатляващ, макар и прекалено дълъг и на моменти overdirected (твърде много излишни freеze frames примерно). Обаче определено си струва гледането заради някои от музикалните номера, които са наистина прекрасни като хореография, изпълнение и оригиналност, а и като монтаж и режисура са много над останалата част от филма. Ето един от тях за демонстрация:
http://www.youtube.com/watch?v=l-63pyLPVjk

И аз изгледах Агент Солт. И мен ме изкефи.

Yellow Sky (1948) Незнайно защо няма никаква популярност. Като че ли студиото е дало доста сериозна свобода на режисьора и са добавени 3-4 минути към края, за да бъде вкаран в конвейра на класическото Холивудско кино от тези години.

Изгледах Агент Солт. Доста приятен, ако и напълно забравим. Джоли е изненадващо силна в амплоато на таен агент...

Аз пак гледах Doubt.
Все така великолепен ми се струва. Актьорската игра е могъща, това определено ми е любимата роля на Мерил Стрийп. Диалогът е страхотен, атмосферата е поглъщаща.
И пак се учудвам как може действието да е толкова бавно, а минути от филма да текат толкова бързо.

И аз много го харесвам, въпреки че е от рода филми, които не понасят на голяма бройка хора.

Изгледах си отново Once, който е все така очарователен по един скромно-достъпен начин.

The Faculty.

Любопитно е как Родригез редува силни филми с пълни помии. Исках да го изтрая докрай, но просто не успях. Само скивайте това велико резюме:

Summary: When some very creepy things start happening around school, the kids at Herrington High make a chilling discovery that confirms their worst suspicions: their teachers really are from another planet!

Well, DAMN

Иначе и аз наскоро гледах Doubt. Много силна актьорска игра и доста добър сценарий, макар да си пада Oscar-bait. Мерил Стрийп беше за Оскар, твърдо.

Супер любим филм ми е The Faculty

The Boat That Rocked (Pirate Radio)
Тези дни го изгледах пак и все така продължава искрено да ме радва!

Аз за пореден път си изгледах Хари Потър 4, 5 и 6.
Знам, че в тук не са много на почит, особено последния, но на мен си ми харесаха доста.
Четвъртият ми се стори най-силен от посочените. Имаше много приятни детайли, като под „детайли” нямам предвид само изпипани костюми и качествен декор с разни детайлчета и завъртулки, а детайли от живота, малки дребни ситуацийки от ежедневието, например начина, по който Филч оправяше нескопосано грамофона на Макгонагъл и други такива.
Петият преди го ненавиждах, може би защото това ми беше любимата ХП книга, но сега ми се стори приятен и с удоволствие бих си го изгледал пак. Ъмбридж и Луна определено ме радваха доста, както и финалната битка на Дъмбълдор с Волди.
Шестият беше добра комбинация от комедия и драма. Екшънът никакъв го нямаше, несъмнено, но мен това не ме подразни. Финалната сцена с многото вдигнати магически пръчки беше просто разкошна. И тъй като я видях преди малко, в момента ми е най-любимата сцена от ХП филм.

Black Death -филм, от който на практика не очаквах НИЩО, но някак ме остави доста приятно изненадана. Перфектно изпълнение на Редмейн в главната роля, а и Шон Бийн си го биваше.

След сто години гледах The Departed - ужасно е як, хареса ми въпреки че много мразя мафиотски филми. Супер добри неща имаше в него, само в началото леко доскуча, беше ми доста непридвидимо кой какво знае в крайна сметка, актьорската игра беше на 18 и НЯМАШЕ КАРЧЕЙЗИНГ ЗА БОГА ИСКАМ ДА ГО РАЗЦЕЛУВАМ СКОРСЕЗЕ

гледах и Децата на хората... поразочарован съм. Тежко предвидим и горе-долу нищо не стана. Готин Клайв, добра визия и атмосфера и дотам. Дори не се разбра кво им има баси!