ShadowDance

Claymore47_Fen wrote:все пак Жан е френско.

Точно това е идеята - светът е предимно алтернатива на ренесансова Европа, а не на САЩ или Англия, та основата на името е френска.
В аудиокнигите на английски също е Жан (или по-скоро Жон).

Дано Скот Линч се оправи от депресията и хапчетата не му прецакат писането. Има някаква дата за Republic of Thieves пролетта на 2011, после трябваше да пише две прикуъл новели за Джентълмените Копелета преди събитията от "Лъжите"

да допише петтe части, които предстоят, та после да се захваща прелюдии..

Тая дата за пролетта на 2011 вече не важи.
Изобщо не си е предал последните ревизии, искани от издателите.

Пичове, не издържах Пегаментът, сори. Тази 10-ка в сайта е адски подвежаща и твърде субективна. Книгата не е лоша, ама пича да ме извинява, 500 страници прочетох и нищо не разбрах. Каквито и да са литературните качества на даден роман, когато четеш и си нямаш представа какво става, просто не виждам смисъл да продължавам да чета. И съм сигурен, че проблемът не е в моят телевизор. Бяхме се събрали аз, Дриган от форума и двама пича, които продават на варненския Славейков и са от шадоуденс школата, така да се каже и си приказваме за фентъзи. Единственият от нас, който беше успял да се пребори с романа се оказа Дриган и то с адски много мъки. А всички сме бойно калено фантастични фенове, със стотици книги зад гърба си, нали. Нито един обаче не успя да каже ласкава дума. Много ме е яд на тази книга, защото е можело да стане нещо велико, но уви, сега ще се хареса на единици.

Това доста ме плаши защото много съм й се наточил. А ме съмнява че точно аз със най-много 100 СФФ книги ще я разбера повече от другите.

Няма значение кой колко книги е прочел, предвид, че такава книга досега не е имало в жанра. Препоръчвам горещо да прочетете интервюто на Дънкан в списанието преди да подхванете книгите. Дава много добра перспектива. Иначе въпросът е до обща култура, не до опит в конкретен жанр.

Dante wrote:Пичове, не издържах Пегаментът, сори. Тази 10-ка в сайта е адски подвежаща и твърде субективна. Книгата не е лоша, ама пича да ме извинява, 500 страници прочетох и нищо не разбрах. Каквито и да са литературните качества на даден роман, когато четеш и си нямаш представа какво става, просто не виждам смисъл да продължавам да чета. И съм сигурен, че проблемът не е в моят телевизор. Бяхме се събрали аз, Дриган от форума и двама пича, които продават на варненския Славейков и са от шадоуденс школата, така да се каже и си приказваме за фентъзи. Единственият от нас, който беше успял да се пребори с романа се оказа Дриган и то с адски много мъки. А всички сме бойно калено фантастични фенове, със стотици книги зад гърба си, нали. Нито един обаче не успя да каже ласкава дума. Много ме е яд на тази книга, защото е можело да стане нещо велико, но уви, сега ще се хареса на единици.

Извинявай, но с какво това мнение е по-обективно от ревютата и оценките в сайта? Естествено, че ревюто е субективно. Всяко такова е, включително и горното мнение. Добре е да си подбираш малко по-обмислено думите. Иначе, аз също имам поне четирима познати, които са чели книгата и са я разбрали (доколкото всеки си преценява, че е разбрал нещо за себе си, разбира се), че дори са й се изкефили зверски. И Одисей малко хора я разбират, не й пречи да е най-възвеличаваната книга на 20 век сред академичните среди. Пергаментът и Мастилото наистина са много трудни книги, които изискват много повече дори от средностатическия "сложен" роман. Това не значи, че проблемът не е в твоя телевизор, независимо дали си говорим за познания, опит, търпение, вкус, настроение и прочие.

Хаха, Рандъм се гневи рядко, но могъществено

Roland wrote:Няма значение кой колко книги е прочел, предвид, че такава книга досега не е имало в жанра. Препоръчвам горещо да прочетете интервюто на Дънкан в списанието преди да подхванете книгите. Дава много добра перспектива. Иначе въпросът е до обща култура, не до опит в конкретен жанр.

Чел съм го, пича кефи много. Пък и може да съм от онези които са харесали книгата му без да разбират всичко което става,той беше написал че имал и такъв фен който му писал.

Random wrote:

Dante wrote:Пичове, не издържах Пегаментът, сори. Тази 10-ка в сайта е адски подвежаща и твърде субективна. Книгата не е лоша, ама пича да ме извинява, 500 страници прочетох и нищо не разбрах. Каквито и да са литературните качества на даден роман, когато четеш и си нямаш представа какво става, просто не виждам смисъл да продължавам да чета. И съм сигурен, че проблемът не е в моят телевизор. Бяхме се събрали аз, Дриган от форума и двама пича, които продават на варненския Славейков и са от шадоуденс школата, така да се каже и си приказваме за фентъзи. Единственият от нас, който беше успял да се пребори с романа се оказа Дриган и то с адски много мъки. А всички сме бойно калено фантастични фенове, със стотици книги зад гърба си, нали. Нито един обаче не успя да каже ласкава дума. Много ме е яд на тази книга, защото е можело да стане нещо велико, но уви, сега ще се хареса на единици.

Извинявай, но с какво това мнение е по-обективно от ревютата и оценките в сайта? Естествено, че ревюто е субективно. Всяко такова е, включително и горното мнение. Добре е да си подбираш малко по-обмислено думите. Иначе, аз също имам поне четирима познати, които са чели книгата и са я разбрали (доколкото всеки си преценява, че е разбрал нещо за себе си, разбира се), че дори са й се изкефили зверски. И Одисей малко хора я разбират, не й пречи да е най-възвеличаваната книга на 20 век сред академичните среди. Пергаментът и Мастилото наистина са много трудни книги, които изискват много повече дори от средностатическия "сложен" роман. Това не значи, че проблемът не е в твоя телевизор, независимо дали си говорим за познания, опит, търпение, вкус, настроение и прочие.

Когато започнах книгата се бях настроил да чета нещо подобно. И нямах никакви проблеми. Всъщност романът въобще не ми се стори труден за четене. Първите 2-3 дена бях прочел около 400 страници и това по учебно време. Много ми хареса стила, адски ме кефеше всъщност в началото, както съм споделил в предишните коментари. Само дето по едно време имаше толкова много сюжетни и времеви линии, че въпреки внимателното четене тотално изпуснах влака, което ме подразни и понахейти тука, щото книгата не е от най-евтините, нали. Не виждам проблем с общата култура и трудни стил, защото както казах, самото четене не беше тегаво за мен, дори до към средата напълно споделях мнениято ти. Само дето как се получи така, че от всичките ми познати един не успя да ми обясни какво става в книгата? Ти би ли ми обяснил с един спойл сюжета на първата част, да видя дали предположенията ми за историята поне са били вярни.

Целия сюжет ли искаш да ти обясня или някакво конкретно събитие, не можах да разбера? Ениуей, да се търси идейната сърцевина на двете книги в сюжета и без това не е особено плодотворна стратегия. Те нямат сюжет в смисъла, с който сме свикнали. Преобладаващата част от текста се състои от вариации на набор от архетипни истории и герои, поставени в различни културно-митологични контексти, както и времеви отрязъци и алтернативни реалности. Има едва няколко истории, които не са точно вариации на останалите и които служат за нещо като цялостна рамка. В този ред на мисли Книгата на всички часове е много повече за взаимодействието между седемте главни герои, преосмислено и оцветено през множество наративи, не толкова за самите истории. Които са страшно много, знаеш добре, щом си чел книгата. Но ако те интересува някакво конкретно събитие, питай, може би ще мога да помогна, въпреки че съм я чел преди около 5 години.

Чудех се дали героите ни всъщност следтват някаква сюжетни линии. Не успях да разбера идеята за цялата война между ангели и демони, както и виартуалното пространство в цялата работа, също и имам предположения какво всъщност е Пергаментът, но не съм сигурен. Едно от предположенията ми беше, че всъщност героите в книгата са същите личности, но поставени в различни времена и ситуации. Не знам, твърде объркано ми идва...

@Dante:

Spoiler: show

Правилно си предположил за самоличностите на героите. Метафизичната основа на света е, че Пергаментът е сборът от всички реалности, от които нашия е просто прашинка на картата. Нормалните хора не го осъзнават, но unkin, както и да е на български, са способни да прекрачват границите между тези светове, както и да контролират до опредлена степен реалностите чрез the Cant (песента, предполагам) - нещо като изначален, идеален език. Множеството митове в книгата показват именно подобни unkin, божествата на древността. Фрийдъм и Томас са Инана и Думузи от шумерския мит за подземния свят, както и още доста превъплъщения в двете книги. В някакъв момент обаче се сформира the Covenant (съглашението?) - клика от unkin, които узурпират контрола над пергамента и започват преследване срещу всички unkin и древни божеста, останали извън съюза им. Книгата на всички часове е написана от Метатрон и показва всички реалности на Пергамента, всички негови пермутации, минали и бъдещи времена. Нещо като опротестена версия на популярната интерпретация за безбройните светове, които квантовата механика предвижда. Всяко нещо може да се случи в някой свят. В един Джак ще бъде добър, в друг зъл, в един ще умре, в друг ще живее, в един Томас ще бъде хлапе, брутално убито от хомофоби, в друг - сатир в свят на ангели (или обратното, не помня вече) и т.н и т.н. Дънкан е преразказал историите на тези седем герои (някои от второстепенните в Пергамента стават първостепенни в Мастилото) през многобройни наративи с цел да подчертае някакви съществени взаимовръзки между тях. Възможен е и психоаналитичен/юнгиански анализ на седемте героя като архетипи на едно единствено съзнание, които се оказват привлечени един към друг във всяка една реалност, в която съществуват. За виртуалното пространство, честно казано, не си спомням, не съм сигурен, че се сещам какво имаш предвид. Надявам се да ти помогнат тия разяснения поне малко. Но тъй или иначе, пробвай книгите отново след известно време, дори да са няколко години, може да се изненадаш колко по-различни ще ти се сторят

Благодаря за уточненията. Оказа се, че преположенията ми са около 70-80% правилни, но имаше някои неща, за които не бях сигурен. Извинявай, че така се нахвърлих върху ревюто, бях афектиран и подразнен от това, че не успях да довъша книгите, а аз много рядко оставям някоя и тежко го преживявам, нищо лично. Няма спор, че са гениални и изключително интелигентно написани, задължително ще ги пробвам след време.