А Едуард я обича, но иска да я прогони от себе по очевидни причини. Сам си го казва по някое време. Хем иска да е с нея, хем не иска да я нарани. Пък дет викаш, колко му трябва на един тийн?
Официалният Стефани Майер топик
Ми не се радва, щото има комплекс за малоценност. Гледа другите хора и семействата им, докато вкъщи тя е човекът, който се грижи да има сготвено ядене и майка й да има чисти дрехи. Чувства се различна и не на място и съотвено не се разбира с връстниците си. И не че не се радва, че я харесват, колкото й е неловко и непривично. Наистина не знае какво би правила на танцова забава, при условие, че през живота си не е стъпвала на такова чудо.
А Едуард я обича, но иска да я прогони от себе по очевидни причини. Сам си го казва по някое време. Хем иска да е с нея, хем не иска да я нарани. Пък дет викаш, колко му трябва на един тийн?
			
									
									
						А Едуард я обича, но иска да я прогони от себе по очевидни причини. Сам си го казва по някое време. Хем иска да е с нея, хем не иска да я нарани. Пък дет викаш, колко му трябва на един тийн?
Фройдисткото обяснение на отношенията между Бела и Едуард го четох в онлайн изданието на някой от многото вестници, завършващи на Post. Според статията романът е успешен, защото всъщност олицетворява девичия страх от секса. Това ви го подмятам само като идея, защото ми е интересен спора.
Иначе съм съгласна с RAT400, че Едуард показва по странен начин любовта си към Бела, но поради друга причина - дразни ме, че няма грам себичност и ревност във всичките 4 книги. В смисъл - не е човек, но не е много сигурно как точно може да обича същество без работещи жлези. Т.е. само факта, че е вампир оправдава нечовешките му реакции.
			
									
									
						Иначе съм съгласна с RAT400, че Едуард показва по странен начин любовта си към Бела, но поради друга причина - дразни ме, че няма грам себичност и ревност във всичките 4 книги. В смисъл - не е човек, но не е много сигурно как точно може да обича същество без работещи жлези. Т.е. само факта, че е вампир оправдава нечовешките му реакции.
. Във Финикс популярните девойки в училище са русокосите мажоретки, които трудно отказват, защото имат големи сърца.
Смазващо як преразказ, Марф!
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
						Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
http://www.uaget.com/page/79723Marfa wrote:А откъде мога да си дръпна книжките на английски? Първата я намерих in vivo, ама останалите...
Успех! И приятно четене!
Егмонт направиха много нагла рекламна кампания преди да издадат първата книга. Чак се издразних! Освен това умело обработват по-младите фенове из форумите...то са анкети, то са вестници, то списание "Браво"...Ghibli wrote:![]()
![]()
![]()
Очаквах книгата да е популярна и тук, но чак пък толкова... Искам да съм муха на стената в "Егмонт"
Аз се включвам късно, така че е безсмислено да коментирам.
фен съм на поредицата, което не ми пречи да виждам недостатъците й. Но съм фен, да:)...
Днес свърших New moon и трябва да кажа, че ми хареса повече от първата. Може би защото
Прочетох я много бързо и сега трябва да чакам до петък да ми дадат следващата, защото съм глезла и не ми се чете от монитор.
Не знам доколко реалистично беше
			
									
									- Spoiler: show
 
Прочетох я много бързо и сега трябва да чакам до петък да ми дадат следващата, защото съм глезла и не ми се чете от монитор.
Не знам доколко реалистично беше
- Spoiler: show
 
- Spoiler: show
 
- Spoiler: show
 
The good face pain. But the great - they embrace it.
						Почнах да чета първата книга (източих я от нета, ако ми хареса ще си я купя). Засега мяза на рандъм любовните романи, които са ми попадали и като действие, и като похвати, а може и като стилистика само дето не мога да преценя, щото Арлекинките бяха преведени. Аз съм чела 4 такива в целия си живот и в 3 от тях имаше бесен секс и бяха яки. Ако тоя тип литература е допаднала на някого, а не е чел булевардни чик-литове досега, нека си намери да почете - може да ги намери за увлекателни. И да спре да счита Майер за явление от някакъв характер. 
Разликата е в гимназиалния сетинг обаче. За мен това е минус - отсега мога да кажа, че няма да има бесен секс. Плюс е за популярността, щото така тази книга ще стане известна и на хора, които не попадат в социалната група на недоебаните разочаровани домакини.
Иначе Бела ми стана противна в мига, в който изрази гнусливо опасенията си, че ще дели банята с баща си. До момента не е направила нищо, за да се реабилитира или поне да излезе от клишето "рандъм американско емо пиче". От Едуард почти нямам впечатления, но диалозите с негово участие и описанията му болят доста.
В заключение: Ако още веднъж видя сравнение между Стефани Майер и Ан Райс или Стивън Кинг, ще изнасиля анално лицето, което го прави с нещо нагорещено, дебело и много ръбесто.
			
									
									
						Разликата е в гимназиалния сетинг обаче. За мен това е минус - отсега мога да кажа, че няма да има бесен секс. Плюс е за популярността, щото така тази книга ще стане известна и на хора, които не попадат в социалната група на недоебаните разочаровани домакини.
Иначе Бела ми стана противна в мига, в който изрази гнусливо опасенията си, че ще дели банята с баща си. До момента не е направила нищо, за да се реабилитира или поне да излезе от клишето "рандъм американско емо пиче". От Едуард почти нямам впечатления, но диалозите с негово участие и описанията му болят доста.
В заключение: Ако още веднъж видя сравнение между Стефани Майер и Ан Райс или Стивън Кинг, ще изнасиля анално лицето, което го прави с нещо нагорещено, дебело и много ръбесто.
Бела не се реабилитира, но излезе от клишето "рандъм американско емо пиче" и влезе в клишето "рандъм претенциозна японска шожо дамсел ин дистрес-ка с тежки мозъчни увреждания, в областта на вестибуларния апарат, която трябва да бъде убита, за да се подобри осезаемо човешкият генетичен басейн". Едуард стана от безличен слизест. Майк очевидно има лека форма на синдром на Даун, а Джесика въплъщава 85% от най-гнусните черти на американската гимназистка. Лорън май я гласят за Голямото Зло и ако верно така ще се случва, мисля не само да спра да чета тази книга, а и да запаля книжарниците поне в Калгари, за да огранича разпространението й...
Само Джейкъб ми хареса. Стилът, по който всички се прехласват, е
ненатрапващ се и това е най-доброто, което мога да кажа за него. Иначе е безличен, безвкусен и много скучен. Почти толкова скучен колкото битието на Бела, със или без вампирите, инцидентите с разни моторни превозни средства и т.н.
Малко размисли.
1. Бела. Ако американците имаха българския музикален еквивалент на евтин балкански бардак (чалга т.е, вместо кънтрито, което обикновено има сексуалния заряд на дървесни трупи), то техните певици щяха да се казват Бела. Поне една от тях. Това име е създадено за евтина булевардна литература.
2. Бела. Освен цялостната липса на квито и да е положителни човешки качества в нейната персона, се оказва, че въпросната припада при гледката на кръв. Но явно кръвта в тази книжка се дели на категории:
а) страшна кръв - произведена при убождане на пръст с игла - Бела припада от нея
б) безобидна кръв - произведена от плитките порезни рани по главите на съучениците, които преди малко почти са я сгазили - Бела не припада от нея.
Акцентирах върху кръвта, щото се оказва тя да е централна тема в романа, предвид вампирите в него. Или не, извинете, забравих. Тук концепцията за вампиризма е оригинална. Тук вампирите:
- се стараят да не убиват хора и пият животинска кръв
- се мразят с върколаците
- не умират от пряка слънчева светлина, но тя ги афектира по някакъв начин.
Уау.
Поразена съм от това гениално новаторство. Всъщност, понеже изтърпях квото изтърпях от наличния текст само заради въпросната концепция, мисля да спра дотук. Потресена съм, че в ТОЗИ форум има 12 страници за ТОЗИ шитизъм. Заплахата за сравненията с Ан Райс и Стивън Кинг си остава.
			
									
									
						Само Джейкъб ми хареса. Стилът, по който всички се прехласват, е
ненатрапващ се и това е най-доброто, което мога да кажа за него. Иначе е безличен, безвкусен и много скучен. Почти толкова скучен колкото битието на Бела, със или без вампирите, инцидентите с разни моторни превозни средства и т.н.
Малко размисли.
1. Бела. Ако американците имаха българския музикален еквивалент на евтин балкански бардак (чалга т.е, вместо кънтрито, което обикновено има сексуалния заряд на дървесни трупи), то техните певици щяха да се казват Бела. Поне една от тях. Това име е създадено за евтина булевардна литература.
2. Бела. Освен цялостната липса на квито и да е положителни човешки качества в нейната персона, се оказва, че въпросната припада при гледката на кръв. Но явно кръвта в тази книжка се дели на категории:
а) страшна кръв - произведена при убождане на пръст с игла - Бела припада от нея
б) безобидна кръв - произведена от плитките порезни рани по главите на съучениците, които преди малко почти са я сгазили - Бела не припада от нея.
Акцентирах върху кръвта, щото се оказва тя да е централна тема в романа, предвид вампирите в него. Или не, извинете, забравих. Тук концепцията за вампиризма е оригинална. Тук вампирите:
- се стараят да не убиват хора и пият животинска кръв
- се мразят с върколаците
- не умират от пряка слънчева светлина, но тя ги афектира по някакъв начин.
Уау.
Поразена съм от това гениално новаторство. Всъщност, понеже изтърпях квото изтърпях от наличния текст само заради въпросната концепция, мисля да спра дотук. Потресена съм, че в ТОЗИ форум има 12 страници за ТОЗИ шитизъм. Заплахата за сравненията с Ан Райс и Стивън Кинг си остава.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest
						
