Случи ми се нещо интересно...

[tigermaster]

Няма никакъв път към щастието. То самото е пътят.

Това звучи като мъдрост, излязла от устата на напреднал айкидист.

[Amelia]

Те сичките айкидисти мен ме цитират.

Ненам, аз наскоро осъзнах съвсем сама, без помощта на напредналите айкидисти, че докато преследвам някакво ефимерно моделно щастие губя адски много време, през което всъщност мога да съм щастлива. Та така - идеята е да намираш щастието и да се чувстваш щастлив във всеки един момент на живота си, а не да си слагаш тъпи условия - ще съм щастлив, ако стане еди какво си. Щом сме живи и здрави начи сичко е ток и жица и СМЕ щастливи. ТОЧКЪ.

[Clio]

Много правилно, Амели. Някой много мъдър някога е казал, че "Щастието не е спирка, до която стигаме, а начин на пътуване". Не помня кой е тоз мъдрец, но както Сенека някога казал - всичко хубаво, казано от когото и да е, считам за свое - та и аз така
Има и още една дълбокомислена мъдрост по тоз повод, която просто няма как да се сдържа да не споделя, много ми е любима... признавам, обаче, че за разгадаването й се изисква доза интелигентност - Понякога късметът е в това да не получиш, каквото си мислел, че искаш, но щом получиш това, което имаш, да осъзнаеш, че то е, което би поискал, ако знаеше...

[tigermaster]

Ненам, аз наскоро осъзнах съвсем сама, без помощта на напредналите айкидисти, че докато преследвам някакво ефимерно моделно щастие губя адски много време, през което всъщност мога да съм щастлива. Та така - идеята е да намираш щастието и да се чувстваш щастлив във всеки един момент на живота си, а не да си слагаш тъпи условия - ще съм щастлив, ако стане еди какво си. Щом сме живи и здрави начи сичко е ток и жица и СМЕ щастливи. ТОЧКЪ.

Идеята при мен е малко по-различна. Самото преследване на щастието трябва да ти носи щастие. Иначе просто няма смисъл. Ще си доволен, че пътят е свършил, а не, че си постигнал целта.

Аналогията с айкидо идва от разни неща, които съм чул в залата или съм прочел в разни книжки. Айкидо е път без крайна точка. Не можеш да учиш една, две, двайсет или петдесет години и изведнъж да решиш, че си го научил. Вървиш по пътя и самият път те обогатява...

[Бобсън]

през февруари бях решил да се абонирам за списание "realms of fantasy"
и се опитах да го направя по мрежата... та уговорихме, че с абонамента, който правя получчавам един брой на аванта и т.н..
и така си и остана,,, пращаха ми писма, в които пишеше да взема да си платя абонамента, понеже бил съм бил получил вече списанието и щели да ми го спрат, и тъй като не им бях получавал списанието реших, че или ще се свържа с тях да им обясня как и защо не са прави или ще ме домързи.
Вчера отварям пощенската кутия и вътре какво?
Априлския брой на r.o.f. изпратен ми от Мумбай на 30и април срещу 1500 рупии... Съдейки по времето на пътуване е пътувало с камилски керван по пътя на коприната или поне по части от него...

А самото списание е много лъскаво и шарено. Форматът е или а4 или 280mmX216mm за американския пазар. Вътре е пълно с некакви реклами на некви книжки дето са нещо страшно...

Освен това се оказва, че кийфр съдърланд е огласил главна роля в пълнометражна екранизация анимационна по първия роман от Dragonlance. което като поредица от 190+ романа се вписва сред гореказаните страшни книжици...
екранизация по-горе е грешна дума понеже филма е правен "direct to dvd". т.е. нищо екраново нема тук...
Малко ме е страх от факта, че бих го гледал това...

а абонамента ми смятам онез да го имат за невалиден, понеже не се справят...

[Tiaiel]

На интервюто за работа:
По принцип плащаме 20 лв/ден + 2% от оборота. Но заплатата е твърдо 500 в, тъй че дори да не си докараш 200 лв от процент, ние ти ги осигуряваме.
Две седмици преди заплатата:
- Всъщност ще ми платите 500 лв, нали?
- 500 лв ли?Неее, 300 лв + 2%.
Остават ми четири дни до края на работния месец и от процент съм изкарала 80 лв, голям майтап. Да не говорим, че им работя по 14ч на ден без почивка и в трудовия ми договор пише, че работя по 4ч на ден за заплата от 140 лв. Ще си бия камшика скоро

[dellusion]

14 часа на ден? Втф?

[Tiaiel]

Отговорът е един: Златни пясъци, бейбе!
Каква експлоатация пада, не е истина просто. Ама не са уцелили човека.

[Xellos]

Е щастието не е естествено състояние ;р

Spoiler: show

Сичкото там оди са да праи пари Мене пък ми е спокойно са в София, народа масово се разкарва от пътя ми Уви отпуската свършва днес

[dellusion]

Не ми се мисли какво ше стане есента, хората като се приберат от морето и се качат в колите.

[The Dragon]

Не ми се мисли какво ше стане есента, хората като се приберат от морето и се качат в колите.

Да се надяваме газта да е 2 лева, а безнина и дизела 3.50 -4 И ще слезнат

[Morwen]

И какво точно ще направят като слязат? Ще тръгнат с градския тарнспорт, дето и сега в пиковите часове е пълен? Или ще се качат на колела по единствената колоездачна алея в София? Мисля, че в момента горивото не е продукт с достатъчно еластично търсене, че това да се отрази толкова.

[thunder]

Ще ходят пеш! Така освен това ще поотслабнат малко

Бтв транспортът е все по-добре в София - вече определено не е толкова претъпкан, освен в най-пиковите часове и доста по-редовен. В центъра на София е все така лудницата за съжаление

[Interpreter]

Върнах се от Варна с цял влак метъли. Четири допълнтелни вагона, едва ни дотътриха. До Горна всичко беше кротко, но после само аз останах без фланелка
А по повод литературните изяви на Мъдо, препрочетох си Педро Алмодовар:

Spoiler: show

СКРОТУМ ВЪРХУ ВЯТЪРА

Посвещава се на Дъглас Сърк

Преди малко родих негърче. Не знам как можа да се случи. Ако разбере сводникът ми ще ме убие, ако разбере майка ми ще ме убие, ако разбере жената на Сержант Торехон ще ме убие, ако разбере Сержанта ще ме убие, че не съм внимавала. Мисля, че съм в опасност.
Ставам от леглото. В Мадрид е студено... Целият студ на тази зима се е събрал в стаята ми. Бебето, макар че е черно, има сини очи. И ме гледа. Гладно е. Звъня в “Месон Пайксариньос” отсреща и поръчвам варено за бебето си.
Какво мога да направя? Майка ми пристига от село. Звъни телефонът. Американски акцент:
Той: - Как си, скъпа? Добре ли спа?
Аз: - Джон, какво стана снощи?
Той: - Какво ли не.
Аз: - Чука ли ме?
Той: - Четири пъти. И ти също ме чука.
Аз: - Ами, тази сутрин родих.
Той: - Роди?
Аз: - Да. Негърче, като теб.
Той: - Ако си родила, детето си е само твое. Забрави, че ме има.
Аз: - Да, но ти си бащата.
Той: - Да не би да искаш и ти да свършиш като жената от убийството с делвата?

Американците са лоши. Много пъти съм го чела във вестниците, но не исках да повярвам. Те са народ от гиганти, които нямат сърце. Но как да го обясня на майка си? Ще разбере, че съм компаньонка и, че наема си го плащам с оная си работа. Ще трябва да се откажа от всичко, да напусна Испания, да отида някъде, където никой не ме познава. Ще трябва да стана слугиня. Поне детето да беше бяло. Защо има такива предразсъдъци към негрите? На мен ми харесват. Винаги са ми харесвали. Затова сержантът ме подлудяваше.

Черното винаги ми е стояло добре.
Чука се на вратата. Сервитьорът от Пайксариньос, един невинен младеж, влюбен в мен и във футбола. Обикновено момче, което мирише на сандвич с филе.
Сервитьорът: - Нося Ви вареното.
Аз: - Много хубаво ухае.
Сервитьорът: Яжте го бързо. Топло е. Стоплих го за Вас.
Аз: - Никога не се забърквай с негри от базата. Продължавай да сервираш в ресторанта без да знаеш колко е лош светът. Ти все още можеш да се спасиш.
Сервитьорът не ме разбира, но изглежда развълнуван.
Сервитьорът: - Изглеждате зле.
Аз: - Бях нощна смяна. Имах дежурство в болницата.
Наложи се да го излъжа.
Аз: - Върви си. Клиентите ти те чакат да закусят. А добрата закуска е най-добрият начин да започнеш деня.

Отива си. Оставам сама. И ми се иска да остана така до края на дните си. Но всеки миг ще дойде сводникът ми – иска парите ми и пътьом да се запознае с майка ми, която е в Мадрид за първото причастие на дъщерята на сестра ми. Живея във враждебен свят. Никой не ми пее любовни песни. Никой не ме защитава, освен ако не ми е зашлевил два шамара преди това. Ще стана слугиня. Дано намеря някое богато семейство в Германия, госпожата да е горе-долу като мен и да ми дава дрехите си, като престане да ги носи. Отказвам се от света. Синът ми плаче. И единствено това има значение.
Намирам го да яде гащите ми. Гладно е горкото. И е много добре сложено. Слагам му вареното на нощното шкафче.
- Изяж супата.
Казвам му го. И то ме гледа със сините си очи. Това дете сигурно ще стане фотомодел или може би танцьор. Ще съблазни всички жени на най-важните председатели на правителства. А аз ще мога да живея като царица, когато остарея, защото при живота, който ме очаква, кожата ми веднага ще се сбръчка. Но ще си направя операция, когато синът ми стане известен.Трябва да побързам. Трябва да приготвя куфара си.

Вече го приготвих. Излязох на улицата. През прозореца на ресторанта виждам моя келнер. Сбогом, Месон Пайксариньос. Може би, ако не бях толкова немирна, трябваше да се омъжа за него и да преживея дните си гледайки крави по мистериозните и влажни полета на Галисия. Но вече е късно. Била съм проститутка и имам дете. Дойде времето да се пожертвам.
Сбогом, Своднико. Сбогом, майко. Сбогом, Сержанте. Сбогом, Мадрид. Сбогом, Испания. Та като ще съм слугиня в Германия, да не би да падна по-долу, я.

Явно с младия кадет имаме сходен вкус към постмодернизма

[dellusion]

Минавайки през Евлогий Георгиев, видях една тълпа еднакви хора .