Начи, сънувам следното нещо.
Гледам от прозорчето на банята си в бургаския ни апартамент към игрището на Техникума по механотехника. Там периодично се провежда шофьорски курсове. Колата, която гледам е някаква тип фолксваген буболечка, синя, с кръгли фарове.
Върти си се тя покрай едни конуси и изведнъж някъде отляво на полезрението ми изскача язовец!, точно пред колата. Тя го бута. Излиза (от дясната страна) някаква тъмнокожа жена в лисиче палто и почва да кълне животното. То се разлютява, събаря я по корем и й разкъсва палтото. Инструкторът е излязъл от колата и вика нещо със смисъла на "Fight! Fight! Fight! Fight!" През това време добичето тича далеч от колата, скимтейки от болка, с парче палто в уста. Покатерва се на покрива на един нисък трансформатор и се забива в една дъждовна локва да си плящи палтото.
През това време негърката е станала, вади от багажника на колата БРЕНЕКЕ и почва да стреля по язовеца. Уцелва го. Онова изскимтява още по-силно, пуска палтото и хуква от покрива на трансформатора да се катери по-нагоре, към покрива на даскалото, по една стълба. Вертикална. Междувременно ЖЕНАТА на язовеца, която има яркоруса козина се появява отляво на полезрението ми заедно с ДЕЦАТА му, едно с кафява козина (като баща си) и едно със сива козина (явно на съседа). Негърката почва да гърми и по тях и тя избягват с негодувание откъдето са дошли.
През това време вече съм в някакво кръжащо около язовеца POV, който ранен и полудял от болка се катери по вертикалната стълба, докато не стига до един от покривите на даскалото, който съответства на пети-шести етаж. Стига до мястото, където сградата се съединява с една друга, по-висока жилищна сграда (не помня да има такова нещо наистина, но няма значение) и започва да се влачи по стената на по-високата, която се подава над покрива на даскалото, КЪМ РЪБА!
Накрая, очевидно без да съзнава накъде е тръгнал, язовецът пада и се размазва на асфалта.
След това пристига учебната кола от началото и от нея излиза някакъв дългун с руси мустаци (може да е бил инструкторът, първия път не обърнах внимание). Хваща язовеца за яката, вдига го над главата си и се обръща към жилищната сграда, от която внезапно се оказва, че наблюдавам всичко (смяната на гледните точки е едно от най-объркващите неща в сънищата...). После казва на висок глас: "Благодаря на кучетата!" и се прибира с язовеца в колата, мърморейки си каква хубава супа ще стане.
Ди енд.
А когато сънят СВЪРШИ пък, аз, още сънуващ, реших, че не трябва да го забравям, затова прекарах останалата част от REM-периода си повтаряйки си го и риплейвайки (!!!) ключови сюжетни моменти.
...
