ShadowDance

Morwen wrote:Изчетох Състояние на страх на Крайтън,

За какво се разправя?

Roland wrote:Винаги съм мразел Ринсуинд и книгите с него са ми били най-скучните в цялата поредица. Същевременно Малки Богове с цялата си сериозност има някои от най-яките лафове на Пратчет изобщо. Той Дискуърлдът се дели на нея и всичко останало за мен лично.

Напълно споделям мнението ти. Това е една рядко сериозна книга, караща човек да се замисли, без да дразни, както Пулман

Haters gonna hate.

Довърших Орки на Стен Никълс, издадените от Бард. Сега започнах Хиперион, чаках с нетърпение досега, защото съм чувал много критики и суперлативи и вече е време да изградя и собствено мнение

Някой да знае, дали ще има още продължения на Орките?

То има даже го издадоха Бард преди време, потърси го в сайта им

На мен ми се струва, че колегата е прочел и двата преведени омнибуса и пита за още.

По принцип са две трилогии.
Първата е събрана цялата в по-обемистото издание на Бард, а от втората остава последната, трета книжка, която ще излезе на английски след година. В бардското "Кръвна вражда" са издадените досега две книги.

...освен ако той вече не е прочел издаденото от Бард продължение и това да има предвид, като пише "издадениТЕ от Бард" и "още продължения"

Kraken
Книгата е страхотна. И естествено много, много шантава, за разлика от доста спокойната The City and the City. Миевил ги е писал едновременно и направо чувствам как е скърцал зъби на The City и после си е избивал цялото напрежение в Кракена . Също така му е най-"осъзнатата" книга, тоест е пълна с препратки към гийк културата. Има особено добра гавра с феновете на Star Trek и някои аспекти на сериала. Като цяло тонът на книгата ми се стори много уидъновски, т.е. е пълна с абсурдни и забавни ситуации, но все пак има някакво чувство за сериозност и "важност" (сетих се за сравнението, тъй като на няколко места Миевил казва, че е фен на Уидън).
Основният недостатък е че след първите 50-100 страници действието става прекалено динамично, заради което и липсва и по-дълбоко развитие на героите. Просто е трудно да си поемеш дъх след като във всяка сцена ти се сервира Нова Интересна Идея.
п.с. Хаоснацистите са най-яките nameless minions евър, особено заради израза sufficiently artistic genocide.

Claymore47_Fen wrote:

Morwen wrote:Изчетох Състояние на страх на Крайтън,

За какво се разправя?

Сори, че чак сега видях. Общо взето за заблудите разпространявани от различни природозащитни организации и как една от тях се опитва да фалшифицира доказателства, пък нашите хора й пречат. Доста е спорна, предполагам, но има над какво да се помисли.

Дам, така си е - прочетох двата тома на Бард. Сега се разтърсих и намерих един интересен сайт на Стен Никълс - http://www.stannicholls.com/
Благодаря за изчерпателните отговори

В момента съм на "Фантастична светлина". Не е лоша, но не ми харесва и на половина колкото "Морт", примерно.

Между другото активно препоръчвам тази страница:

http://www.lspace.org/books/apf/index.html

за откриване на всички знайни и незнайни препратки в книгите на Пратчет към нашите реалии. Супер много вдига нивото на възхищение от книгите. Най-вече тези за Ринсуинд, които са фрашкани с куул реферънси

Това във връзка с че Фант. светлина не била интересна. Бтв нали все пак я четеш след Цветът на магията, доколкото тя й е продължение?

Да, прочетох "Цветът на магията".
И не съм казвал, че не е интересна, напротив, доста ми харесва и си я чета с кеф, но не предизвиква възторг, както при Морт, където бях нон-стоп "УАУ!".

Иначе сцената, където Смърт се учеше да играе бридж белот...

Dante wrote:Иначе сцената, където Смърт се учеше да играе бридж белот...

баси това тотално не си го спомням да е част от книгата

Аз нищо не помня от Морт и като цяло го смятам за една от по-слабите книги за Смърт Дядо Прас е на светлинни години по-яка.