ShadowDance

Тя е французойка от шведски произход и затова името е Ева.
http://en.wikipedia.org/wiki/Eva_Green
И явно по-късно са си променили навиците, тук името ми се чува доста като да е с е...
http://www.youtube.com/watch?v=DLmNOjPP4QE

Вторият и третият филм за Затоичи също бяха доста приятни, макар че цветовете на третия като че повече пречат. Някакси липсата на кръв в кланетата се набива повече на очи така.
Гледах и "Под обсада" 1 и 2, които са сравнително приятни екшъни. Естествено, не бих ги препоръчал, ако търсите нещо сериозно, но са приятно забавление.

Като сте започнали с имената, на една баш шведка (а не от не знам какъв си произход) Eva в Щатите упорито й викаха "Ива" и тя май така и не е успяла да ги отучи за петнайсетина години. Съответно на една приятелка Ива, която пък се пише Iva, й викаха, съвсем логично за тях, "Айва". И въобще при американци, пък и англичани, когато се намесят чужди имена, особено ако има аналогични английски, настъпва пълна каша. "Майкъл Шумахер" anyone? А ако някой още гледа CNN, вероятно е забелязал, че Ралица Василева от доста време сама се нарича "РалИца".

Хич и не питай на какви 6-7 варианта за всяко име е свикнала една приятелка, която се казва Росица, във фамилията си има "ч" и "щ" и живее в Щатите

А, аз за корените й знам, ма ако ше се хващаме за тях, викам да й викаме и Греен, а? Но иначе -whatever rocks your boat, както се казва. Аз ненапразно гледам да пиша повече на латиница.

Days of Heaven in HD. Феноменално красив филм. Каквото и да се каже, ще е малко, такова нещо не може да се опише. А монтажът е толкова близко до перфектността, колкото изобщо е възможно.

Гледах най-сетне и аз Алиса. Беше точно каквото очаквах - ок-но YA фентъзи с едно-две попадения и доста пропуски. Близнаците бяха яки, Ан Хатауей беше ВЕЛИКА, всичко друго беше средно ниво пръчка

Впрочем, странна работа - днес гледах два филма, в единия от които играеше Атия, а в другия - Сервилия ^_^

Ан Хатауей е била велика.....

PUH-LEASE.....

А, и аз я харесах най-много от каста...

Изпълнението и беше толкова жалко и бутафорно, че беше една от причините да драсна 3-4 смс-а

Хубу де, това не го ли обсъдихме на рождения ден на Браги? Да, на нея й се *налагаше* да прави *онези* движения с ръцете и да си накланя главата по *този* начин, защото е кралица и от една приказна кралица се очаква да прави това - но общо-взето във всяка минута тя успяваше да се усмихне или да каже нещо, с което да покаже "да бе, това е начинът, по който трябва да се държа като кралица, знам, и мен не ме кефи, а ето каква съм всъщност" - и това, поне за мен, компенсираше напълно наложената й бутафорност А оттам нататък си беше съвсем много добре даже и като вид, и като игра.

Добавено: И само за да е съвсем ясно - мисля, че това с "да бе, постът ми го налага" си беше част от ролята - не че Ан Хатауей е искала да каже "режисьорът ми каза да съм лигла, ама зрителите си знаят, че не съм", а че част от ролята на героинята си е "Бялата кралица трябва да е поне малко лигла, ама Алиса знае, че аз всъщност не съм".

Честно, всичките тези изречение къде си ги видял....Никаква идея....

Бе, точно изреченията не е видял, да ти кажа... Но иначе и аз го почувствах горе-долу така.

Up in the Air ми хареса, като няколко момента подразниха. Единият по-изпъкващ е при самото омекване на Клуни и накрая към обръщението към американците в тежките кризисни времена. Иначе актьорското трио и спокойният тон така и не позволиха на претенциозността му да се набие лошо на очи.

The Men Who Stare at Goats - още един Клуни и як каст, който без изключение си остана безличен. Прекалено постната визия също го направи разочарование. Иначе ми беше на доста места забавен и само по едно време доскуча малко повече.

Green Zone - почти негледаем. Не съм гледал Борн, но сигурно си приличат. Може да се състезава някъде за най-бърз монтаж или нещо такова. Интересно как светкавичното сменяне на кадри ми действа още по-успиващо. По-скоро военен екшън, щото напрежение нямаше, нямаше и нещо сериозно тъпо.

Точно това беше, естествено. Бялата кралица трябва да е изящна и прекрасна, а Ан Хатауей използваше почти всяка възможност да се измъква от тая отговорност. Примерно когато изчака свитата да се махне и спусна ръце веднага, или всичките й отвратени физиономии от вонята на Джабъруоки. Да не говорим за черните вежди, червило и лак. Образът през цялото време крещи "позьорствам ужасно и нарочно, а всъщност всичките сте ми толкова досадни". Плюс нездравата усмивка като взе короната, впрочем. И демонстрира колко е зла всъщност с прогонването на сестра си.