ShadowDance

Аз зобам литература за развитието на ПР-а, и малко философия, като са мисля да почна "Федър". Доста е сгодно, пък и лека почивка от фентъзито винаги помага.

Mushu wrote:... и се надявам скоро да ми върнат шестия Малазан, защото не ми се скача директно на седмия Мда, принудих се да ги чета на БГ, ама какво да се прави.

Мда, какво нещо е безпаричието
Бтв тъкмо довърших прочита си на единадесета книга на Страбон - ето един от любимите ми пасажи:

За тапирите се съобщава, че имат обичай да дават жените си да се омъжват за други съпрузи, след като са им родили две или три деца; също както в наше време, в съгласие с един древен римски обичай, Катон даде Марсия да се омъжи за Хортензий по молба на последния.

- Страбон, "География", 11.9.1.

Замислих бягство аз ... на Юрий Поляков. На мен ми хареса, но на хората несблъскали се със соца и първите бурни години на промяната може или да е непонятен или да им обясни защо много неща са такива каквито са сега.

Темерер ми хареса много, нищо че е лека, искам още.

Дочетох го John Sladeck: The Complete Roderick Великолепно четиво от Ню Уейв, много живо, с много хумор и меланхолия, и сарказъм, и човечно. Препоръчах го, пък дано се навият шефовете да го издадат

Прочетох вчера на Ерик-Емануел Шмит "Одет Тулмонд и други истории". Добре са написани разказчетата, но нещо не успяха да ме грабнат само едно ме развълнува малко повече. Може и причината да са високите ми очаквания - доста добри анотации прочетох за книжката, а и Tiaiel ги похвали тук.

Няма кой да пише на полковника - Маркес.

"На юг от никъде" - нелош сборник с разкази. Хареса ми по-малко от колкото очаквах, но няма как, Буковски не е Бъроуз. Тежкият му антикомформизъм и мизогинията му кефят, но има и някои откровено дразнещи елементи (минималистичният "стегнат" стил, който се появява от време на време, безмислието и незавършеността на някои от историите). Забелязах, че мнозинството разкази, които ми харесаха бяха все за алтер его-то Чинаски, така че може би другите неща на Буковски ще ми харесат повече, в скоро време ще си набавя "Factotum" да проверя.

Прочетох "Чупливи неща" на Геймън. Определено си струваше, макар и някои неща да са доста далеч от мен (да се чете - не ги разбрах). Най-много се изкефих на "Слънчевата птица", може би защото си правя асоцации с "Посмъртните записки на клуба "Пикуик"", гарнирани с пантагрюелистичен гастрономизъм...
А сега да взема да прочета ревюто на книгата в Shadowdance.

Сьорен Киркегор "Върху понятието за ирония"
Интересни разсъждения върху Сократ и последвалото развитие на иронията от литературо-философски похват, чак до превръщането на термина в нещо ежедневно. Проблемът му е, че е малко разпилян и без бележки дори аз трудно му следя линията на мисъл, а си струва.

Препрочитам си Донърджак на Зелазни - еднствената му книга, която имам и не съм препрочитала. Като я четох преди 4-5 години ми се стори ужасна, а сега я намирам за доста интересна. Не е типичния Зелазни в стил Амбър или разказите му, но си е супер книжката (още съм в началото де около страница 100).

Преди ми се струваше дразнещо накъсана, без смисъл и връзка на нещата и без хубава плътна история, но сега накъсаноста не ме дразни, а я приемам просто като шанс да разгледам един различен свят от няколко страни.

Аз много я харесвам нея Как имаш толкова време за четене бре???

Нямам, затова вчера само 100 странички. Чета светкавично бързо и въпреки постоянните подмятания от долни, подозрителни твари (любимия съпруг основно:)) - не, не прескачам страници:)

Вчера почнах Дзен или изкуството да поправяш мотоциклет. Вече започна да разбива представата ми за реалността на чакъл. Много интересно четиво, ама имам тест в четвъртък и трябва да се съсредоточа върху зубрене. Все така се получава - купувам си нова книга точно когато трябва да уча

Са най-сетне ше чета "Ускорение" на Уилсън