Ми.. превеждайки..

[Drizzt Do`Urden]

Serrat= Серът?
ма едно ударенийце на е-то няма да е излишно ;P
btw ако не се лъжа тия преводи и много правописни грешки нямат

[Ghibli]

Моля някой да пусне откъса (онзи в Бард) на английски:
1. за сравнение
2. за да може всеки да се пробва тук (и аз включително).

Тъкмо защото искам да се пробвам, не съм чела нищо, за да не се влияя, и не мога да коментирам преводите все още :)

[Moridin]

Bonecaster според мен трябва да е Костегадател, или нещо такова (see weathercast). Макар че и с транскрипция си е ок. Найтчил също мисля, че може да мине в Нощен Хлад, ма.. се тая. От другото... според мен Тиран е по-добре от Тиранин, но това си е сигурно лично поредпочитание. Иначе ок

[Roland]

Ми не бих казал - Серат биха го произнесли, ако е с ударение на "а"-то, както аз си го представям. Ма тва толкова второстепенно, че просто няма как повече ениуей.

Иначе Найтчил просто е по реда на непревеждане. Не мое едно да е преведено, а друго - не. Иначе Боункастър е в пъти по-здраво от Костегадател :P

Ама текста в оригинал го имам само на хартия :/ Някой друг там, Мор, Мат...

[Moridin]

Това е, от което аз съм превеждал:



PROLOGUE
1154th Year of Burn's Sleep 96th Year of the Malazan Empire The Last Year of Emperor Kellanved's Reign

I

HE STAINS OF RUST SEEMED TO MAP BLOOD SEAS ON THE BLACK, pocked surface of Mock's Vane. A century old, it squatted on the point of an old pike that had been bolted to the outer top of the Hold's wall. Monstrous and misshapen, it had been cold-hammered into the form of a winged demon, teeth bared in a leering grin, and was tugged and buffeted in squealing protest with every gust of wind.
The winds were contrary the day columns of smoke rose over the Mouse Quarter of Malaz City. The Vane's silence announced the sudden falling-off of the sea breeze that came clambering over the ragged walls of Mock's Hold, then it creaked back into life as the hot, spark-scattered and smoke-filled breath of the Mouse Quarter reached across the city to sweep the promontory's heights.
Ganoes Stabro Paran of the House of Paran stood on tiptoe to see over the merlon. Behind him rose Mock's Hold, once capital of the Empire but now, since the mainland had been conquered, relegated once more to a Fist's holding. To his left rose the pike and its wayward trophy.
. For Ganoes, the ancient fortification overlooking the city was too familiar to be of interest. This visit was his third in as many years; he'd long ago explored the courtyard with its heaved cobblestones, the Old Keep - now a stable, its upper floor home to pigeons and swallows and bats - and the citadel where even now his father negotiated the island export tithe with the harbour officials. In the last instance, of course, a goodly portion was out of bounds, even for a son of a noble house; for it was in the citadel that the Fist had his residence, and in the inner chambers that such affairs of the Empire as concerned this island were conducted.
Mock's Hold forgotten behind him, Ganoes' attention was on the tattered city below, and the riots that ran through its poorest quarter.
Mock's Hold stood atop a cliff. The higher land of the Pinnacle was reached by a switchback staircase carved into the limestone of the cliff wall. The drop to the city below was eighty armspans or more, with the Hold's battered wall adding still another six. The Mouse was at the city's inland edge, an uneven spreading of hovels and overgrown tiers cut in half by the silt-heavy river that crawled towards the harbour. With most of Malaz City between Ganoes' position and the riots, it was hard to make out any detail, beyond the growing pillars of black smoke.
It was midday, but the flash and thundering concussion of magery made the air seem dark and heavy.
Armour clanking, a soldier appeared along the wall near him. The man leaned vambraced forearms on the battlement, the scabbard of his longsword scraping against the stones. 'Glad for your pure blood, eh?'
he asked, grey eyes on the smouldering city below.
The boy studied the soldier. He already knew the complete regimental accoutrements of the Imperial Army, and the man at his side was a commander in the Third - one of the Emperor's own, an 61ite. On his dark grey shoulder-cloak was a silver brooch: a bridge of stone, lit by ruby flames. A Bridgeburner.
High-ranking soldiers and officials of the Empire commonly passed through Mock's Hold. The island of Malaz remained a vital port of call, especially now that the Korel wars to the south had begun. Ganoes had brushed shoulders with more than his share, here and in the capital, Unta.
'Is it true, then?' Ganoes asked boldly.
'Is what true?'
'The First Sword of Empire. Dassem Ultor. We heard in the capital before we left. He's dead. Is it true? Is Dassem dead?'
The man seemed to flinch, his gaze unwavering on the Mouse. 'Such is war,' he muttered, under his breath, as if the words were not meant for anyone else's ears.
'You're with the Third. I thought the Third was with him, in Seven Cities. At Y'Ghatan-'
'Hood's Breath, they're still looking for his body in the still-hot rubble of that damned city, and here you, are, a merchant's son three thousand leagues from Seven Cities with information only a few are supposed to possess.' He still did not turn. 'I know not your sources, but take my advice and keep what you know to yourself.'
Ganoes shrugged. 'It's said he betrayed a god.'
Finally the man faced him. His face was scarred, and something that might have been a burn marred his jaw and left cheek. For all that, he looked young for a commander. 'Heed the lesson there, son.'
'What lesson?'
'Every decision you make can change the world. The best life is the one the gods don't notice. You want to live free, boy, live quietly.'
'I want to be a soldier. A hero.'
'You'll grow out of it.'
Mock's Vane squealed as a wayward gust from the harbour cleared the grainy smoke. Ganoes could now smell rotting fish and the waterfront's stink of humanity.
Another Bridgeburner, this one with a broken, scorched fiddle strapped to his back, came up to the commander. He was wiry and if anything younger - only a few years older than Ganoes himself, who was twelve. Strange pockmarks covered his face and the backs of his hands, and his armour was a mixture of foreign accoutrements over a threadbare, stained uniform. A shortsword hung in a cracked wooden scabbard at his hip. He leaned against the merlon beside the other man with the ease of long familiarity.
'It's a bad smell when sorcerers panic,' the newcomer said. 'They're losing control down there. Hardly the need for a whole cadre of mages, just to sniff out a few wax-witches.'
The commander sighed. 'Thought to wait to see if they'd rein themselves in.'
The soldier grunted. 'They are all new, untested. This could scar some of them for ever. Besides,' he added, 'more than a few down there are following someone else's orders.'
'A suspicion, no more.'
'The proof's right there,' the other man said. 'In the Mouse.'
'Perhaps.'
'You're too protective,' the man said. 'Surly says it's your greatest weakness.'
'Surly's the Emperor's concern, not mine.'
A second grunt answered that. 'Maybe all of us before too long.'
The commander was silent, slowly turning to study his companion.
The man shrugged. 'Just a feeling. She's taking a new name, you know.
Laseen.'
Taseen?'
'Napan word. Means-'
'I know what it means.'
'Hope the Emperor does, too.'
Ganoes said, 'It means Thronemaster.'
The two looked down at him.
The wind shifted again, making the iron demon groan on its perch - a smell of cool stone from the Hold itself. 'My tutor's Napan,' Ganoes explained.
A new voice spoke behind them, a woman's, imperious and cold.
'Commander.'
Both soldiers turned, but without haste. The commander said to his companion, 'The new company needs help down there. Send Dujek and a wing, and get some sappers to contain the fires - wouldn't do to have the whole city burn.'
The soldier nodded, marched away, sparing the woman not a single glance.
She stood with two bodyguards near the portal in the citadel's square tower. Her dusky blue skin marked her as Napan, but she was otherwise plain, wearing a saltstained grey robe, her mousy hair cut short like a soldier's, her features thin and unmemorable. It was, however, her bodyguards that sent a shiver through Ganoes. They flanked her: tall, swathed in black, hands hidden in sleeves, hoods shadowing their faces. Ganoes had never seen a Claw before, but he instinctively knew these creatures to be acolytes of the cult. Which meant the woman was…
The commander said, 'It's your mess, Surly. Seems I'll have to clean it up.'
Ganoes was shocked at the absence of fear - the near-contempt in the soldier's voice. Surly had created the Claw, making it a power rivalled only by the Emperor himself.
'That is no longer my name, Commander.'
The man grimaced. 'So I've heard. You must be feeling confident in the Emperor's absence. He's not the only one who remembers you as nothing more than a serving-wench down in the Old Quarter. I take it the gratitude's washed off long since.'
The woman's face betrayed no change of expression to mark if the man's words had stung. 'The command was a simple one,' she said. 'It seems your new officers are unable to cope with the task.'
'It's got out of hand,' the commander said. 'They're unseasoned-'
'Not my concern,' she snapped. 'Nor am I particularly disappointed.
Loss of control delivers its own lessons to those who oppose us.'
'Oppose? A handful of minor witches selling their meagre talents - to what sinister end? Finding the coraval schools on the shoals in the bay.
Hood's Breath, woman, hardly a threat to the Empire.'
'Unsanctioned. Defiant of the new laws-'
'Your laws, Surly. They won't work, and when the Emperor returns he'll quash your prohibition of sorcery, you can be certain of that.'
The woman smiled coldly. 'You'll be pleased to know that the Tower's signalled the approach of the transports for your new recruits. We'll not miss you or your restless, seditious soldiers, Commander.'
Without another word, or a single glance spared for the boy standing beside the commander, she swung about and, flanked by her silent bodyguards, re-entered the citadel.
Ganoes and the commander returned their attention to the riot in the Mouse. Flames were visible, climbing through the smoke.
'One day I'll be a soldier,' Ganoes said.
The man grunted. 'Only if you fail at all else, s6n. Taking up the sword s the last act of desperate men. Mark my words and find yourself a more worthy dream.'
Ganoes scowled. 'You're not like the other soldiers I've talked to. You sound more like my father.'
'But I'm not your father,' the man growled.
'The world doesn't need another wine merchant.' The commander's eyes narrowed, gauging. He opened his mouth to I make the obvious reply, then shut it again.
Ganoes Paran looked back down at the burning quarter, pleased with himself. Even a boy, Commander, can make a Point.
Mock's Vane swung once more. Hot smoke rolled over the wall, engulfing them. A reek of burning cloth, scorched paint and stone, and now of something sweet. 'An abattoir's caught fire,' Ganoes said. 'Pigs.'
The commander grimaced. After a long moment he sighed and leaned back down on the merlon. 'As you say, boy, as you say.

I

BOOK ONE
In the eighth year the Free Cities of Genabackis established contracts with a number of mercenary armies to oppose the Imperium's advance; prominent among these were the Crimson Guard, under the command of Prince K'azz D'Avore (see Volumes III & V); and the Tiste Andü regiments of Moon's Spawn, under the command of Caladan Brood and others.
The forces of the Malazan Empire, commanded by High Fist Dujek Onearm, consisted in that year of the 2nd, 5th and 6th Armies, as well as legions of Moranth.
In retrospect two observations can be made. The first is that the Moranth alliance of 1156 marked a fundamental change in the science of warfare for the Malazan Imperium, which would prove efficacious in the short term. The second observation worth noting is that the involvement of the sorcerous Tiste Andü of Moon's Spawn represented the beginning of the continent's Sorcery Enfilade, with devastating consequences.
In the Year of Burn's Sleep 1163, the Siege of Pale ended with a now legendary sorcerous conflagration. .
Imperial Campaigns 11 S8-
Volume IV, Genabackis Imrygyn Tallobant (b.1151)

[Ghibli]

Благодаря, очаквайте включване и от мен (ако успея да направя нещо и се престраша да го постна).

[Matrim]

Понеже днес нещо ме мързи да превеждам, засега само ще давам акъл :

Старата Стража

Не е ли по-добре "старата гвардия", има си такъв израз на български.

Някакви идеи как да се преведе fishergirl? Защото рибарка нещо не ми звучи добре?

[Moridin]

Meanwhile Русинов дори е превел bat като плъх. Сега, ясно че думите често се бъркат, но според мен точно тоя непрофесионализъм и незаинтересованост на дребно проваля целия превод.

[Random]

Браво за ентусиазма. Аз засега нямам физическата възможност, но ако не ви се изпари желанието близките седмици, може да се включа:)

[Moridin]

Еме рибарско момиче освен... за Старата гвардия съм съгласен..

[Marfa]

Пускам своята версия на Пролога тука, признвам, успях да се зарибя. С ръка на сърцето си казвам, че се наложи да погледна Моридиновото изпълнение, щото явно има работи, дето стават ясни по-нататък, а сега още не се знаят. Погледнах там за Нокътя и още за ко беше, нещо подобно.

ПРОЛОГ

1154 година от Съня на Бурн, 96 година от Малазанската Империя, последната година от властването на император Келанвед

І

Ръждивите петна, прилични на кървави морета по карта, покриваха черното, надупчено лице на Ветропоказателя на Мок. Цял век стар, той беше положен върху пика, забодена върху най-външната кула на стените на Укреплението. Чудовищен и безформен, изкован във формата на летящ демон, оголил зъби в похотливо ухилване, със скърцащ протест се бореше и опъваше срещу всеки порив на вятъра.
Неблагоприятни бяха ветровете в деня, когато колони от дим се издигнаха над Мишия квартал в града Малаз. Мълчанието на Ветропоказателя обяви внезапното спиране на морския бриз, който инак се промъкваше с мъка през нащърбените стени на Укреплението на Мок, а после изскърца отново, когато горещият, изпълнен с искри и пушек дъх на Мишия квартал премина през града, достигайки и до най-високите му части.
Ганоус Стабро Паран от Домът на Паран се изправи на пръсти, за да погледне отвъд крепостната стена. Зад него се възвишаваше Мок, някога столица на Империята, но сега, когато земите й бяха покорени, се беше превърнал просто в Укрепление на Юмрука, а от лявата му страна стърчеше копието заедно със своя капризен трофей.
За Ганоус старинната крепост, възвисяваща се над града, беше твърде позната, за да възбужда интереса му. За толкова години я посещаваше вече трети път и отдавна беше изследвал двора с разместения калдъръм, Старата кула – сега конюшня, на която вторият й етаж се беше превърнал в дом на гълъби, лястовици прилепи, както и цитаделата, където в момента баща му уговаряше с официалните пристанищни власти износа от десятъка на острова. В последно време, разбира се, достъпът до там беше забранен дори и за син от благороден дом; все пак цитаделата беше резиденция на Юмрука, а във вътрешността й се разискваха всички дела на Империята, които се отнасяха до острова.
Забравил напълно за Укреплението зад гърба си, Ганоус насочи вниманието си долу, към западналия град и към размириците, тръгнали от най-бедния му квартал.
Укреплението на Мок беше построено върху скала, до чийто връх се стигаше по стръмни, криволичещи стъпала, всечени във варовиковите й пластове. Разстоянието до града отдолу беше може би повече от осемдесет разтега(?), а разнебитените стени на Укреплението прибавяха поне още шест. Мишият квартал се намираше на края му – бордей от безразборно разпръснати колиби и набързо струпани хижи, разделен по средата от затлачената с тиня река, носеща боклуците от пристанището. По-голямата част на град Малаз, която се намираше между позицията на Ганоус и метежите, беше трудно различима под множащите се колони черен пушек.
Беше пладне, но магическите мълнии и гръмотевици караха въздуха да изглежда тъмен и тежък. Един войник в дрънчаща ризница застана на стената до него, опря бронираните си лакти на парапета, а ножницата на дългия му меч изстърга по камъните.
– Гордееш се с чистата си кръв, а? – запита той, вперил мрачен поглед в димящия в подножието град.
Момчето разгледа воина. То вече беше научило видовете униформи на Имперската Армия и установи, че мъжът до него беше Трети – от личните войски на Императора, най-елитните. На тъмносивото му наметало беше прикрепена сребърна брошка, изобразяваща каменен мост, обгърнат от рубинени пламъци. Един от Подпалвачите на мостове. Най-високопоставените войници и служители на Империята често минаваха през Укреплението на Мок. Остров Малаз си остана пристанище от жизнена важност, особено сега, когато на юг пламнаха Корелските войни. Ганоус беше виждал доста войници с наметала на раменете както тук, така и в столицата Юнта (Унта).
– Вярно е, значи? – запита натъртено той.
– Кое да е вярно?
– Първият меч на Империята. Дассем Юлтор. Чухме в столицата, преди да потеглим. Мъртъв е. Нали? Мъртъв ли е Дассем?
Вперил неотлъчен поглед в Мишия квартал, мъжът сякаш потрепери.
– Така е на война – смутолеви неясно той, сякаш не желаеше някой друг да чуе думите му.
– Ти си Трети. Мислех, че Третите са били с него, в Седемте града. В И’Гатан.
– Дъха на Качулатия! И сега търсят тялото му из още горещите руини на оня проклет град, а ето те и теб, търговското синче, дето е на три хиляди левги от Седемте града, а имаш информация, дето не всеки трябва да притежава! – той все така стоеше с гръб – Не ти знам източниците, ама приеми моя съвет и това, дето го знаеш, го пази за себе си.
Ганоус сви рамене:
– Говори се, че е предал бога.
Най-накрая мъжът се обърна към него. Лицето му беше в белези, а петно като от изгорено покриваше челюстта и лявата му буза. Въпреки това изглеждаше млад за командир.
– Вслушай се в урока, синко.
– Какъв урок?
– Всяко решение, което вземаш, може да промени света. Най-добър е този живот, който боговете не забелязват. Ако искаш да живееш свободно, момче, живей тихо.
– Искам да бъда воин. Герой!
– Ще го надраснеш.
Ветропоказателя на Мок изскърца, когато внезапен порив на вятъра откъм пристанището разчисти талазите дим. Ганоус успя да подуши миризмата на развалена риба и човешката воня от крайбрежната част на града.
Друг Подпалвач, преметнал на гръб една обгорена счупена (гъдулка), се приближи до командира. Беше жилест младеж, само с няколко години по-възрастен от дванадесетгодишния Ганоус. Странни белези като от шарка покриваха лицето и обратната страна на ръцете му, а доспехите му бяха смесица от чуждоземски снаряжения, нахлузени върху овехтяла униформа, покрита с петна. На бедрото му висеше къс меч, затъкнат в дървена напукана ножница. Облегна се на зъбеца на парапета до другия мъж с непринудеността на дългото познанство.
– Вони гадно, когато маговете се паникьосат – каза новодошлият – Губят контрол там долу. Едва ли са нужни чак всички магьосници, само за да издухат няколко восъчни вещици.
Командирът въздъхна.
– Мисля да изчакам да видя дали ще се справят сами.
Войникът изсумтя:
– Те всички са нови, неизпитани. Това би могло да бележи някои от тях завинаги. Освен това – добави той – повечето от тях там долу следват нечии други заповеди.
– Подозрение, нищо повече.
– Доказателството си е там, - отговори другият мъж – в Мишия квартал.
– Може би.
– Прекалено си предпазлив – заяде се мъжът – Цупла (:ррр) казва, че това е най-голямата ти слабост.
– Сърли е грижа на Императора, а не на мене.
Отговори му ново изсумтяване.
– Не след дълго може да се превърне в грижа за всички ни!
Мълчаливият командир се извърна бавно и изгледа събеседника си. Мъжът сви рамене:
– Само чувство. Ново име си е избрала, знаеш. Ласийн.
– Ласийн?
– Напанска дума. Означава...
– Знам аз какво означава!
– Дано и Императора да знае.
Обади се Ганоус:
– Значи Престолонаследник.
Двамата сведоха поглед към него.
Вятърът отново се промени, накара демона да изстене на своя прът и донесе мирис на студен камък от самото Укрепление.
– Учителят ми е напанец – поясни Ганоус.
Нов глас се проговори зад него, женски, повелителен и леден.
– Командире!
Двамата войници се обърнаха без да бързат особено. Командирът каза на събеседника си:
– Новият отряд там долу има нужда от помощ. Изпрати Дужек с едно крило и вземи и няколко сапьори, че да се справят с огъня – няма нужда целият град да пламне.
Войникът кимна и потегли, без да удостои жената дори с един поглед.
Тя стоеше заедно с двама телохранители близо до портата на квадратната кула на цитаделата. Тъмната й синкава кожа издаваше, че е напанка, но пък от друга страна носеше сива роба, покрита с петна от сол, сивокафявата й коса беше подстригана по войнишки, а чертите на лицето й бяха размити и незапомнящи се. Телохранителите й бяха тези, които предизвикаха тръпка в тялото на Ганоус. Застанали от двете й страни, високи, облечени в черно от глава до пети, ръцете им бяха скрити в ръкавици, а лицата им бяха засенчени от качулки. Ганоус никога преди не беше виждал Нокът, но инстинктивно се досети, че тези създания бяха следовници на култа. Което пък означаваше, че жената е...
Командирът се обади:
– Това си е твоята бъркотия, Цупло. (:РРР) Изглежда, че сега аз ще трябва да я оправям.
Ганоус беше поразен от липсата на страх и полу-презрението в гласа на воина. А Сърли беше създателка на Ноктите, правейки ги сила, съперничеща на самия Император.
– Това вече не е името ми, командире.
Мъжът се намръщи.
– И аз така чух. Сигурно се чувстваш уверена поради липсата на Императора. Той не е единствения, който помни, че не си била нищо повече от слугиня-проститутка долу в Стария квартал. Като гледам, благодарността ти отдавна е изчезнала.
Жената изобщо не промени изражението на лицето си и с нищо не показа, че думите на мъжа я бяха наранили.
– Заповедта беше само една – каза тя – Изглежда, че твоите нови офицери са неспособни да се справят със задачата.
– Нещата излязоха от контрол – отговори командирът – Те са неподготвени.
– Нито грижата е моя – гласът й беше рязък – нито съм особена разочарована. Загубата на контрол дава свой собствен урок на тези, които ни се противопоставят.
– Противопоставят? Шепа от най-слабите вещици, които търгуват с нищожните си дарби – с каква злокобна цел? Да търсят пасажи коравал в плитчините на залива? Дъха на Качулатия, жено, как биха застрашили Империята?
– Забранено е. Според новите закони...
– Твоите закони, Сърли. Те няма да проработят, а когато Императорът се върне, ще отмени забраната ти за магьосничество, можеш да бъдеш уверена в това!
Жената се усмихна студено.
– Ще си доволен да научиш, че от Кулата сигнализираха за приближаването на новите ти попълнения. Няма да ни липсваш нито ти, нито твоите неспокойни, бунтуващи се войници, командире.
Без повече приказки, без да хвърли и един поглед към момчето, което все още стоеше до командира, тя се обърна и влезе отново в цитаделата, придружавана от своите безмълвни телохранители.
Ганоус и офицерът отново съсредоточиха вниманието си върху метежа в Мишия квартал. Пламъците бяха видими, надмогващи дима.
– Един ден ще стана войник! – изрече момчето.
Мъжът изсумтя.
– Само ако си се провалил във всичко друго, синко. Да хванат меча – това е последната стъпка на отчаяните мъже. Отбележи си думите ми и си намери някоя по-достойна мечта.
Ганоус се навъси.
– Ти не си като другите войници, с които съм разговарял. Приказваш като баща ми!
– Но не съм баща ти – смутолеви мъжа.
– Светът не се нуждае от още един търговец на вино!
Очите на командира се присвиха и го изгледаха втренчено. Отвори уста, за да отговори подобаващо, но пак я затвори.
Ганоус Паран отново се загледа в горящия квартал, доволен от себе си. “Дори и момчетата, командире, могат да говорят уместни неща.”
Ветропоказателя на Мок изстена още веднъж. Горещ дим обгръщаше стената, поглъщайки ги в себе си. Носеше воня на горящи платна, боя и камък, а сега и на нещо сладникаво.
– Пожарът е обхванал и кланиците – отбеляза Ганоус – Прасета.
Командирът направи гримаса. След един продължителен миг той въздъхна и отново опря лактите си на парапета.
– Щом казваш, момче, щом казваш.

[Demandred]

Нещо не мога да разбера защо въобще си правите труда с тези преводи, но съ сигурност сте по-добри от Русинов(особено Моридин, на марф ме мързи да чета подробно).
Не че това значи е нещо кой знае колко трудно.

[JaimeLannister]

И аз не го прочетох цялото на Марф... Все пак доста щеше да ми дойде, ама очевидно е по хубаво от на Русинов. Таланти сте си вие...
А труда е хубаво, че си го правите. Само да се беше сетил и някой в Бард да потърси такива като вас преди да издава книгата. Хора на които наистина им пука. Ако не за друго, за един приятелски съвет...
Сигурно тогава щяхме да четем Малазан с по- добър превод...

[Morwen]

Мда, странно е как четейки това на Русинов имам чувството, че съм хванала лекции по история, които трябва да науча насила, а това на Мор (за другите нямах време да ги изчета докрай) си е нормален интересен разказ някак. И дори не мога да разбера къде точно е грешката в първия превод (оставяме настрана странните имена)...

[Beric]

само на мен ли тъй ми се струва, или цялата тази дейност след три дена ще е грубо незаконна )) щот малко, или много бард са взели правата да не си ги потърсят