Posted: Mon Oct 04, 2004 9:59 pm
След като пребродих тъмните пътеки на ужаса, които явно е трябвало да пребродя, реших да опиша въпросното действие, доколкото това засяга въпросната тема:
1. Отдавна в болезнено празната ми глава се въртеше по дразнещо мухоподобен начин идеята да си набавя отнякъде първата книга за Малазан. Бавно, но сигурно психиката ми се подготвяше за осъществяването на това хрумване.
2. В не-чак-толкова-далечното минало, разбирай днес, до съзнанието ми си проби път фактът, че от Бард ще пускат книгата на български и аз жизнерадостно потрих ръчички.
3. Тук идилията коравосърдечно ми обърна гръб. Прочетох откъса. Абсолютно и неотменимо "@?#&^%*$!!!", нека не се лъжем. Няма да се впускам в подробности, защото само ще си прахосам и без това прахосаното време пред колосалната неизпълнимост на задачата, думата "агония" достатъчно точно отразява състоянието ми.
4. С траурна физиономия се съгласих със себе си ( едно от най-трудните неща е човек да се примири сам със себе си ), че ще трябва да пробода предателски керамичното си прасенце и да се насоча към локация, предлагаща Malazan Book Of The Fallen в оригинал. След това съдбоносно решение знамето на Министерския Съвет беше спуснато наполовина, но понякога човек просто трябва да направи това, което трябва да се направи. А в случая то е безкомпромисен бойкот на гнъсните капиталисти от Бард, които на всичкото отгоре позволяват на самоходното недоразумение Русинов да диша един въздух с невероятно добри преводачи. И такива има в България, не се шегувам. Чудя се обаче защо полуграмотен шут като Русьо се опитва да им върши работата.
Уви, тъжната истина това е обаче, както би казал братовчедът Йода.
1. Отдавна в болезнено празната ми глава се въртеше по дразнещо мухоподобен начин идеята да си набавя отнякъде първата книга за Малазан. Бавно, но сигурно психиката ми се подготвяше за осъществяването на това хрумване.
2. В не-чак-толкова-далечното минало, разбирай днес, до съзнанието ми си проби път фактът, че от Бард ще пускат книгата на български и аз жизнерадостно потрих ръчички.
3. Тук идилията коравосърдечно ми обърна гръб. Прочетох откъса. Абсолютно и неотменимо "@?#&^%*$!!!", нека не се лъжем. Няма да се впускам в подробности, защото само ще си прахосам и без това прахосаното време пред колосалната неизпълнимост на задачата, думата "агония" достатъчно точно отразява състоянието ми.
4. С траурна физиономия се съгласих със себе си ( едно от най-трудните неща е човек да се примири сам със себе си ), че ще трябва да пробода предателски керамичното си прасенце и да се насоча към локация, предлагаща Malazan Book Of The Fallen в оригинал. След това съдбоносно решение знамето на Министерския Съвет беше спуснато наполовина, но понякога човек просто трябва да направи това, което трябва да се направи. А в случая то е безкомпромисен бойкот на гнъсните капиталисти от Бард, които на всичкото отгоре позволяват на самоходното недоразумение Русинов да диша един въздух с невероятно добри преводачи. И такива има в България, не се шегувам. Чудя се обаче защо полуграмотен шут като Русьо се опитва да им върши работата.
Уви, тъжната истина това е обаче, както би казал братовчедът Йода.
, като видях че книгата излиза толкова се изкефих, а то сега накво стана 
Мъка :<