Драко, недей така, че ще ти потекат лигите
(не само на тебе, ама аз реших да не споменавам тази част точно по такива съображения). А такива жени все още има - само трябва да потърсиш.
Що се отнася до Конан от фияните:
Фиян Маккул бил предводител на 9`000-на войска1 известна под името "войнството на фияните". То произлизало едновременно от Алба и Ерин (
съотв., Шотландия и Ирландия), и едва ли има и един акър земя или планинско възвишение в двете страни, което да не е запазило спомен за неговите славни дела.
Войнството на фияните било създадено по времето, когато лохланех-ите (
т.е., викингите - букв. превод е езерните мъже) опустошавали бреговете на Ерин и Алба. Кралят на Ерин потърсил съвет как може да победи враговете си. Казали му да ожени стоте най-силни мъже за стоте най-силни жени в страната и да остави децата на техните деца да създадат непобедима армия, която да разбие лохланехите.
По този начин се родило поколение воини с гигантска сила. От ноздрите им лъхал дъхът на битката и под предводителството на Фиян те отблъснали лохланехите. До края на живота си неспирно бранели земята от нови набези и превърнали цялата страна в свое ловно поле (
разбирай, яли, пили, е+"%=, танцували на корем - типични "борци" - бел. Д. Пр.).
... ... ... ... ... ... ... ... ...
Конан Кучкарят бил най-необузданият от фияните. Всеки косъм от главата му имал сила колкото на един мъж и за да се предпазят събратята му по оръжие от неговите диви изблици на гняв, Фиян постановил косата му да бъде винаги късо подстригана.
... ... ... ... ... ... ... ... ...
По-натам в епоса на фияните, Конан Кучкаря шпионирал жените по време, когато фияните били налегнати от глад - жените си били "закръглени и сити". Понеже явно е проспал часовете по шпионаж, въпросният Конан се покатерил на дърво, разположено над котела, в който жените си варели корени, грудки и ечемик, и се изтърсил в котела (
то косата си е коса, ама не гарантира акъл отдолу). Тъй като не се бил стригал от дърго време, жените се побояли да му възразят направо, а го оставили да се наплюска до насита, говедото гадно. След този си "юнашки подвиг" Конан, верен на принципа за ситата и гладната мечка, заспал под едно дърво; жените не си направили труда да го събудят, преди да му вържат косата на два кола (
симпатяги са ирландките, винаги съм си го знаел). Блестящият интеУект на Конан стигнал колкото да се отскубне, барабар с половина си коса, от коловете, и да подгони жените към една близка хижа. След като ги натирил всички вътре, запалил хижата (
дами, някоя от вас не спомена ли галското кавалерство?), но не му се удало да ги изгори. След като го спипал, Фиян му дръпнал един съд по бързата процедура, но Конан решил да се измъкне от наказанието (
за който не се е досетил - обезглавяване), като поискал то да бъде изпълнено от собствения му (на Конан) син, Гарб (
според легендата, момчето така и не се оправя след това, и нищо чудно), като главата му лежи на бедрото на самия Фиян (без коментар!!!); наказанието трябвало (Конан искал, тоест) да се изпълни с острието Мак ан Луейн, който никога не оставял следа (
апропо, самият Фиян открадва този меч от ковача му, като преди това го убива, за да закали за последно меча; идеята му е вдъхновена от дъщерята на въпросния вълшебен ковач).
За да се предпази от собствения си меч, "...Фиян събрал седем дебели кожи, седем пръчки и седем парчета сива кора и ги завързал около бедрото си, за да се предпази от острието на Мак ан Луейн...". Не му помогнало, защото все пак бил посечен от собствения си меч.
В заключение мога да кажа: На всички желаещи - добре дошли в Ирландия!
Според мене обаче има достатъчно други книжки и читателят може съвсем спокойно да пропусне тези на издателство Елф.