ShadowDance

Изчетох After Dark на Мураками и честно казано съм раздвоен. От една страна атмосферата беше много силна, много плътна и завладяваща, но от друга не можах да намеря някаква смислова дълбочина в книгата. Предполагам, че други хора са намерили такава включително в привидно безсмисления сюжет, и ще приветствам теориите им по въпроса

Хм, аз в книгата видях няколко идеи, които се преплитат, ще ги напиша накратко. Само историята с мъжа в телевизора не успях да си я разтълкувам съвсем

Spoiler: show

1) градът като организъм, автономна единица, съставена от хилядите-милиони малки човешки единички - това го има и на много други места, но така или иначе е само загатнато и не е основна идея;

2) съществуват отделни светове, в които си живеем паралелно - това си е така бтв, и на мен ми се случва да ме светне тази идея от време на време, после я забравям, и до следващия път, когато пак ме светва;

3) един от тези светове е светът на хората, които не могат да спят - светът на книгата. Изкривен, ненормален свят, в който реалността е с малко по-други измерения, в който са възможни неща, които иначе е трудно да си представиш. Правилата са различни през нощта.

4) размисли за хората, които не могат да заспят (жителите на този свят, за които обикновено не се сещаме и са нещо като призраци за нас, каквито са дневните хора за тях), всичките измъчвани от своите болки, страхове, рани или просто от нещо, което им липсва и не могат да уловят.

5) сюжетът, оттам и основната идея: две сестри израстват различни и отчуждени; в началото виждаме Ери през очите на Мари (егоистична, самовлюбена, красива), но към края на книгата осъзнаваме (заедно с Мари, благодарение на разговорите й с младежа), че животът й изобщо не е бил толкова перфектен и подреден, че и тя е пленник на желанията на другите и че сънят й е резултат именно от чувството на празнота, отчужденост и самотност (паралелът с цялата история за Снежанка - Мари първо нарича така сестра си с лека подигравка за това, че е галеното дете в семейството, но накрая се сещаме, че Снежанка всъщност е била добра, страдала е несправедливо и е била мразена по същия начин заради външния си вид). Покрай всичките си преживявания през тази нощ Мари намира отново контакта с хората, разбира, че сестра й има нужда от нея и я спасява с любовта си. Мари намира отново сестра си и това й помага да запълни празнотата, която я измъчва, като междувременно младежът има изгледи да намаже, макар и след няколко месеца. Хепи енд

Та, бих казала, че основната идея е за алиенацията, липсата на контакт и връзка с друго човешко същество и проблемите, които създава това (офис гийкът, който пребива някаква женица, е по-крайният пример за същото нещо - човек с дупка в себе си, който не знае от какво е и не знае как да я запълни).

Да, с всичко това съм съгласен. Не го бях извел по този конкретен начин, но го имах като усещане. Все пак мерси, така ми се поизбистриха мислите в главата Хубава книга, наистина. Изобщо, ако и разказите му в After the Quake са на това ниво, ще си преосмисля мнението за него, поне на ниво "кратка форма" (още не съм убеден, че го има много в тухлите...).

E ти все пак прочете ли някой негов роман?

Ако изключим току що обсъждания, не. Което трябва да ни говори нещо, не мислиш ли?

Ми, да - че трябва да прочетеш, преди да можеш да прецениш

Наскоро завършик Претендентът на Алън Фолсъм, а сега се мъча да ми стане интересно с Да Убиеш Присмехулник докато си взема Патрулите.

Random wrote:Ми, да - че трябва да прочетеш, преди да можеш да прецениш

А защо с практически нищо друго в двадесетгодишната си читателска практика не съм имал проблеми със завършването?

Е, на това не ти мога ти отговоря Но все пак се удържай да отсичаш за неща, които маса народ харесва зверски, а ти дори не си дочел. Знам, че нямаш предвид нищо толкова радикално, но така звучи на моменти. А пък и не си длъжен да харесваш Мураками и да го чувстваш близък, за всекиго по нещо.

Ъм, не се обиждай, но това последното прозвуча като един друг Сашо... Много хора харесват и Коелю, не е като да обвързвам мнението си с някакъв коментар за припадащите по Мураками

Не се обиждам и съм същият Сашо Нито пък нещо съм се обидил или засегнал, задето не си се изказал ласкаво за Мураками. Но бидейки го чел и наясно какво точно има и няма там и как ми е харесало на мен, просто ми прави впечатление, че се изказваш не съвсем на място. А естествено, че си е твоя работа какво ще пишеш за него или дали ще го дочетеш. Айде стига толкоз за Мураками Иначе ако някой е чел последната негова, дето я издадоха на български Колибри, ще ми е любопитно да прочета мнение.

От сума време се каня да видя какво толкова не се харесват продълженията на Дюн. Та днеска почнах Месията на Дюн

Е ше видиш "какво толкова"

Аз си препрочитам "Легенди за войната на разлома" и някои от думите ме хвърлиха в тъча (не ги бях забелязал предния път). В смисъл срещнах думи като "мертеци" и "шарада" (не че не знам какво значат, ама все пак някак си ми се видяха не на място).

Преводача е бил с малко съветско-аграрно възпитание.