Мдам, абсолютно сигурен бях, че филмът може да породи такива усещания и разсъждения, каквито изразиха Моргана и Ланис

и затова въобще не исках да казвам за какво се разправя. Най-интересното е че винаги самият аз съм разъждавал по-този начин и би следвало да мисля абсолютно същото за филма като тях

Но най-изненадващото за мен беше че филмът много ми хареса въпреки тематиката която разисква. Аз си мисля че М. и Л. ( очевидно единствените които са го гледали) обаче са го възприели прекалено едностранчиво - расизъм, та расизъм. Това е една от най-отегчителните теми в американското кино и ако беше само това аз съм първият който щеше да оплюе филма. За мен филмът обаче има за цел да покаже един нов поглед в/у американското общество, който е наложен от невъзвратимите промени възникнали в следствие на 11 септември - полицещината, тънката граница с произвола, омразата която е обусловена от ксенофобското начало във всеки един от нас независимо колко сме толерантни към различното вероизповедание ,цвят на кожата, начин на мислене и т.н.
Аз не съм расист, аз съм толерантен и мисля че всички хора са равнопоставени, обаче ако цветнокож ми извади нож и го опре до шията на мой близък ще кажа:"негрите са престъпна измет", ако евреин ме излъже с пари ще кажа:"неслучайно има антисемитски движения" , ако арабин взриви централна гара, ще кажа:"мръсни терористи, дано ги избият всичките".
Тази човешка страна на героите във филма най-много ми хареса. Филмът всъщност не осъжда расизма, а по-скоро се опитва да покаже къде са корените му и че той не е без основание, но в същото време не е и оправдан.
Казвате че има клишета - на пръв поглед наистина изглежда така, но всъщност всички герои бягат от стереотипите - и най -големите светци стават убийци, и най-мерзките типове могат да бъдат герои и най - невинните могат да пострадат, и власт имащите, могат да бъдат унизени.
Но най-много ми хареса че филмът всъщност не е редовната безвкусна, социална драма, отегчаваща зрителя на 20-та минута, а има силни елементи на трилър, криминално разследване, дори мистерия.
В заключение искам да добавя, че не понасям патетични американски филми, в края на които справедливата кауза на американския народ възтържествува и всички леят сълзи на фона на червено-белите райета и 52-те звездички на син фон.