ShadowDance

няма избор най -вероятно - не всеки е програмист с избор за миграция по желание. Избора на Марфето явно е или търпи или да отива на борсата за неизвестно колко време за евантуална неизвестна каква работа която няма да е по специалноста и.

Marfa wrote:........ Искам да съм непукист. .......

Те вече са го казали преди мен, ама и аз да се включа. Най-лесният начин да не ти пука е да знаеш, че във всеки момент можеш да си вдигнеш багажа и да се изнесеш. Например да си намериш друга работа. Не е задължително да е на щат :) По този начин тормозът от страна на шефове не може да постигне нищо. Какво може да ти направи началникът, освен да ти къса нервите? Да ти орязва разни премии и да те уволни (междинните административни наказания ги пропускам). Като се разбере из службата, че и да те уволни, това няма да ти накриви шапката, нещата се попроменят.

Еми Варна не е малък град, а Марфето е умна и може да бачка кво ли не. Еби му майката - ако за тоя тормоз не й дават поне едно 1000 лева, не виждам що го търпи. Подозирам, че и заплатата й е мизерна - сигурно ще получава по-добри пари, ако се хване да бачка в някой магазин или офис ор съм съч шит.

Ми... Щот съм тъпа да не казвам кво. Но от днес не мога ви опиша кво търсене из агенциите търся, че дано намеря нещо адекватно.

А! Да споделя: днес кръводарявах! Жива съм! Не ми стана лошо, даже тичам по стълбите нагоре надолу, и най-сетне разбрах, че кръвната ми група е нулева! (положителна, подозирам). И за сефте изядох един шоколад, без да чувствам угризения, а довечера дори ми казаха да пийна едно червено винце!

Marfa, не че искам да ти разбия илюзиите, ама изчакай до утре. И аз след като даря кръв съм ок и после следващите 3 дни съм като пребита. Моли се да не си като мен.

Но иначе похвално.

Зависи от човека - на мене колкото пъти съм давал нищо не ми се отразява но има хора на които съм виждал да им се отразява зле.

На мен последният ми (и единствен) опит да дам кръв се разви в 30 секунди. Някаква страховита, огромна леля, след бърз оглед буквално ме изхвърли от кабинета. През цялото време ми говореше в трето лице, среден род: „Виж го, то анемично, кръв ще ми дава!” Супер много се скандализирах и се опитах да изтъкна, че отдавна съм навършила пълнолетие и имам право на преценка и избор. Изобщо никакво внимание не ми обърна, изтика ме като мръсно коте навън, дърпайки ме за ръкава. И след като изтресе вратата зад мен, продължи да крещи отвътре „То на човек не прилича от слаботия, право на избор имало!”

Без да искам да се заяждам, но специално за даравянето на кръв избора е на сестрата, ако наистина си с моделско тяло и то от по-закачалчестите - не им се рискува. На кръводаряването в ТУ половината колежки им казаха да разкарат - дали заради скорощен цикъл или слабост. А и зависи дали ще даряваш 300 или 450 милилитра - 300 не е никакъв проблем, но 450 си се усещат сериозно. След две кръводарявания миналата година във фитнеса силата ми падаше от 90-100 от лег, на 50-60.

450 ми източиха. Оказа се, че имам хемоглобин 150, та не ми вързаха кусур. А и съм... Кхм... С хубава коса и чудесен характер, така да се каже...

Dragon,
да бе, ясно, че те решават. Просто развръзката беше светкавична и доста унизителна. Откъде се взе тоя сестрински мутант! Всички хора в коридора се обърнаха при шумното ми насилствено озоваване вън от кабинета Даже не съм и разбрала, че мога да избирам колко да ми източат.

До хемоглобин изобщо не се стигна. Аз верно, че съм доста светла и бледа, ама чак пък...

Днес някакъв капут въвеше на метър и половина пред мен по тротоара и пушеше. Никога не съм предполагал, че толкова ще се вбеся на подобно нещо, обаче докато успея да се размина с него, светех в червено...

Аз много искам да дам кръв, обаче не ми позволяват, щото съм с няква вечна анемия. Така кат ме гледа човек никога не би познал.
Аз не я и усещам де.

edit: Марфе, успех!

Това родителите са способни да ти причинят стабилно неудоволствие. Направо се депресирам. Утре толкова много ми се ходеше да гледам Avatar на 3D във Варна, но не... Трябваше да се спори с мен. Майка ми да ме гледа с надежда в очите и да ме пита дали съм размислил. Все едно ме пита дали съм размислил да се самоубия. Ама пътя бил такъв, времето било онакова. Просто не можеше да се сдържи. И в крайна сметка се отказвам да ходя.

Как да ида? Айде да преглътна притесненията на мойта, но и едното приятелче семейството му го тровило цял ден да не идва с мен. Той завалийката ми вика, че просто му отбили кефа. И сега другите 2-ма ще са доста разочаровани, защото те пък изобщо не са гледали филма. Времето няма индикации за оправяне, напротив май по-заледено ще става и туй то. И изобщо не ми е ясно до кога ще го дават на 3D-то във Варна. Адски много ми се гледа на 3D!

Направо ми е адски скапано настроението в момента. Нищо не ми се прави. Дано са доволни. Всичките почивни дни ще стоим вкъщи. Че инак ще умрем по страшните пътища. Да му *-*-***************

Не мога да разбера каква е тази паника от повечето ми познати за времето. Стегнете се бе хора, не сме направени от захар. Айде застудя и всички се затварят у тях. Страх ги било да не настинат или да не се хлъзнат. Апък лятото дайте да не излизаме, щото може да получим сърдечен удър. Много се е разлигавило днешното градско общество.
Аз лично намирам чара във всеки сезон, даже смятам, че сега е по-красиво, освен това хората по улиците са малко, затова и н съм се спрял у нас си от няколко дена...

едит

Не знаех, че пича мисли да идва от Бургас до Варна, но горното го писах попринцип.

Amikae wrote:...И изобщо не ми е ясно до кога ще го дават на 3D-то във Варна. Адски много ми се гледа на 3D!
...

Мининум до Коледа е на премиера, а после поне още 2 седмици не му мърдат, няма да избяга :Р И уоу, смяташ да се влачиш Бургас - Варна за единия филм Май трябва да си преодолея мързела и да се замъкна да го гледам, а