ShadowDance

Точно свърших дебюта на американския автор Блейк Чарлтън "Spellwright" - страхотна книга, а Сандерсъновите mistborns ряпа да ядат!

Снощи завърших "Момичето, което можеше да лети" на Виктория Форестър. Приятно съм изненадана.
Впечатленията ми странно съвпадат с коментара на Стефани Майър от задната корица Наистина книгата е за подрастващи, но според мен е приятно четиво и за възрастни (или аз съм си някъв недорасляк).
Има изобилие на холивудски и да не кажа Дисниевски моменти. Като цяло започва доста силно и за съжаление както повечето книги, на които попадам напоследък, някъде около средата горивото започва да свършва. За съжаление това важи не само за авторката, ами и за българския редактор/коректор - грешките от средата натам са повечко. Хубавото е, че нямаше някакви тотални изцепки.
След всичкото това, предполагам е странно че ми е харесала, но книгите, които успяват да ме просълзят са малко, така че - ако нямате алергия към някои от гореспоменатите недостатъци ви я препоръчвам.


Започнах "Стъклени къщи" на Рейчъл Кейн. Все още съм пред дилема дали да купувам книги на Ибис, заради разочарованията ми с преводите им , но...
Та книгата засега е много приятна. Започва обещаващо леко и интересно за четене. Вампирският елемент, поне докъдето съм прочела, се различава от напоследък издаваните "вампирски книги" и е по-скоро "old school" (докъде я докарах - да се радвам на "оригиналността" на класическите постановки). За момента не се дразня на превода, печатните грешки са малко... Надявам се книгата да се задържи на това ниво.

Ashlie wrote:Започнах "Стъклени къщи" на Рейчъл Кейн. Все още съм пред дилема дали да купувам книги на Ибис, заради разочарованията ми с преводите им , но...
Та книгата засега е много приятна. Започва обещаващо леко и интересно за четене...

Колкото и да е бедно резюмето ми откъм вампирски книги, няма как да не се съглася с теб. Доста е добра за жанра си, пък и Рейчъл Кейн пише увлекателно.
По темата: Трета книга от "Темерер" на Наоми Новик.

Aз напоследък съм в много разпиляна и чета всякакви книги едновременно:
Последно изетох Ruby Slippers, Golden Tears - антология от приказки за възрастни под редакцията на Елън Датлоу и Тери Уиндлинг. Някой от разказите вътре бяха много добри, други откровено крийпи и също така силни, трети са средна работа.

В момента чета "Туп" - всъщност преводът е доста по-добър отколкото очаквах. Приятно ми е да си припомня книжката. Не е най-любимата ми, но пък Стражата и Ваймс винаги се котират.

Освен това преполовявам "Златното руно" от Робърт Грейвз. Много се кефя, а на моменти се смея с глас. Романът е базиран на легендата за Язон, но всички фантастични моменти са обяснени с реализъм. Не мисля, че авторът е търсил хумор, но просто е неизбежно, когато знаеш легендата и ти дават сташно прозаични обяснения за събитията. Пък и героите на моменти са толкова... наивни и кокошкарско хитри едновременно, че не мога да не се изхилия.

"Закуска в Тифани" на Капоти - незнам какво толкова и е великото, просто приятна новела посветена на готина жена и нищо повече

"Спасителят в ръжта" - води се емблематичен роман за младежкото бунтарство и неподчинение и има защо. Главният герой е някакъв тотален хейтър на всичко възможно около него .. способен да вижда само отрицателните черти на хората

И в момента чета автобиографията на Антъни Кийдис от Ред Хот Чили Пепърс - "Scar Tissue". Невероятна книга, но съм голям фен на групата, така че може и да съм пристрастен

zktc wrote:
"Спасителят в ръжта" - води се емблематичен роман за младежкото бунтарство и неподчинение и има защо. Главният герой е някакъв тотален хейтър на всичко възможно около него .. способен да вижда само отрицателните черти на хората

Мен ме изкефи и аз без да знам защо.Може би защото описва някои състояния в които аз съм бил.Имам предвид без причина да ми стане тъжно или да се ядосам на всичко живо.

В момента препрочитам систематично всичките си фентъзи поредици, минах за 10-и път през Джордан, сега съм на Фийст. По принцип книгата, която най - много ми повлия тази година беше Махалото на Фуко на Умберто Еко. От много време никоя книга не беше успяла да ме достигне емоционално по този начин и да ме депресира успешно, дори Записките от Подземието на Достоевски навремето не ме бяха нацелили така добре. Авторът е много сериозен писател, независимо от буйстващия си религиозен атеизъм. Всички книги на Еко за мен тежат повече от цялата Американска класика и Енциклопедия Британика взети зедно

raylight wrote:минах за 10-и път през Джордан

Ама всичкия Джордан ли си го изчел 10 пъти?... Надявам се, че не
Махалото на Фуко е много свястна, да.

Преполових "Отново и отново". Петият роман на Саймък, който чета.
Колко е велик този човек от 1 до 10, а?

Spoiler: show

11

6.5 някъде. Като повечето автори от тая епоха, има твърде много боклук в творчеството му, но и най-великите му работи не могат да се мерят с най-великите на доста други негови съвременници. Иначе си е як де.

Кой негови съвременници ти харесват повече?

Аз съм му чел най-доброто "Градът", "Резерватът на таласъмите", "Гробищен свят", "Всичко живо е трева" и сега "Отново и отново". Доста разпитвам преди да започна някоя книга, но предполагам, че не всичките му 20 и няколко романа издавани на български са на същото ниво.

Зелазни и Дик например.

Roland wrote:Зелазни и Дик например.

Е то по тая логика можеш да кажеш и Гибсън и Кард например, понеже през 80-те години Саймък още е бил жив.
Но в началото на 50-те, когато излиза "Градът", аз бих го наредил на 3-ти място, след Хайнлайн и Азимов.

Еми той основно е писал 50-те, 60-те и 70-те, т.е. не виждам що Зелазни и Дик да не са удачен пример.

Ghibli wrote:

raylight wrote:минах за 10-и път през Джордан

Ама всичкия Джордан ли си го изчел 10 пъти?... Надявам се, че не
Махалото на Фуко е много свястна, да.

Всичкият, дори съм му загубил бройката. Може и повече от 10 пъти да е. Аз съм си доста едър и обичам дебели книжки

Махалото на Фуко на мен ми беше емоционално много тежка книга. Не бива да се смесва с алкохол и наркотици