Сори, че отново подхващам темата, ама прочетох отново поста на Жоро и се замислих:
Moridin wrote:Базиле, предварително се извинявам, че досега не съм имал възможността да изчета тая тема, така че е възможно въпросът, който повдигам, вече да е бил задаван, но все пак.
Та бяхме с Делюжъна на една кръчма с един колега. Той разви твърде напалено следната теза: не е правилно ИЗОБЩО човек да е толерантен към религията (говореше за световните религии, или както той ги нарича: пустинни), защото именно хората с меко и умерено отношение, които са на принципа "живей и остави другите да живеят", т.е. "всеки да си вярва в каквото иска" дават възможност на религиозните фанатици изобщо да съществуват.
Според него религиозният фанатизъм е донесъл значително повече вреди, отколкото религията е донесла ползи на човечеството[1], ето защо е абсолютно грешно изобщо да толерираме религията. Обществото трябва да я забранява, да я счита за социално табу и да изолира религиозните хора, за да бъде смачкан шансът за религиозен фанатизъм, който дори в 21-ви век продължава да взима РЕАЛНИ ЧОВЕШКИ ЖЕРТВИ.
Затова към хората, които уважават чуждата вяра, дори когато тя носи вреди на невинни (тук включвам морални вреди, като ограничаване на светогледа и човешките права на вярващите), трябва да се отнасяме абсолютно също толкова отрицателно, колкото и към самите фанатици.
Както казах, аз не съм съгласен с тази теза и имах аргументи, които не можах да изкажа, защото не мога да споря на висок глас, но би ми било интересно да чуя твоите, защото моите аргументи не ми се струват достатъчно убедителни.
==============================
[1] често цитираната полза за влиянието на религията върху културата за него (а тук конкретно съм съгласен с него и аз) е несъдържателна - ако не е била религията, друго е щяло да инспирира друго изкуство и ние дори не знаем кой вариант е по-добрият, тъй като познаваме само нашия.
Някак бях пропуснала момента, в който религиозно-толерантните хора трябвало да се изолират от обществото и да се третират лошо като религиозните фанатици. Като причина за това безумие е посочено това, че религията нанася "морални вреди, като ограничаване на светогледа и човешките права на вярващите".
Нека влезем за момент в главата на въпросния трезвомислещ пич и да видим как работи тя. Са, очевидно, неговата вселена е тази, в която няма бог и религии, а нещата почиват на научни и логичнообосновани понятия (парадоксално, изложената гледна точка и начинът й на излагане не показват нито трезвост, нито мислене, нито логика, но айде, нека му оставим това заглавие засега).
Начи, лицето е притеснено за нарушаването на човешките свободи. Похвално - хуманизма га любиме страстно всички тук. То вижда проблем. То предлага решение. Решението е, да бъдат унищожени потискащите човешките свободи елементи чрез... потискане на човешките свободи. ВЪЗХИТИТЕЛНА ЛОГИКА! Човекът очевидно е един социален хомеопат и дори не го знае!
Ок, да оставим сарказма настрана и да допуснем, че това е възможно. За да защитим едни човешки свободи, ще потискаме други с НЯКАКВА ИДЕАЛНА ЦЕЛ, ИЗИСКВАЩА ТАЗИ НЕПРИЯТНА ЖЕРТВА. Това, освен че ще ни направи долнопробен шонен-аниме лошковец, ще ни постави и пред следната дилема: кои свободи, за сметка на кои да потиснем? Някой трябва да дойде и да ни каже. Ако трезвомислещият пич е този някой, очевидно ще позволим на жените да абортират на спокойствие, но ще забраним вярата на хората и ще "изолираме" вярващите . Може това да е правилното решение. Може и да не е.
Кой ще ни каже? Трябва ни АБСОЛЮТНА ПРАВДА, абсолютно мерило, с което да сравняваме. Иначе рискуваме да станем смешни лицемери.
Нека да приемем, че науката би ни дала това абсолютно мерило. Тя ще ни даде (евентуално) по своите методи, конкретни доказателства за това обосновани ли са религиите въобще, т.е. има ли Господ. Досега обаче доказателства няма нито за тази теза, нито за противоположната, така че току виж се оказало, че навряните в концлагери вярващи са били на прав път, Господ някакъв има и всички останали сме яко преебани. Докато това не стане ясно, всичко е в сферата на хипотезите и реалната стойност и значимост на религията не може да бъде оценена.
Та така, завършвам писанието си с една българска пословица: "Кое си требе, оно си сака". Религията и вярата съществуват, защото оевидно са нужни някому, т.е. някой си ги сака. Значи си требват. А трезвомислещият пич да ходи да си изясни някои положения сам пред себе си, за да не става за смях.
Говоря от личен опит.
.