ShadowDance

Аз се зачетох сега в „Град от кости”, вече минах някъде една трета от книгата.
За момента не е нищо оригинално, нито особено смислено. Но някак не ме дразни, страшно лекичка е, върви бързо и става за разпускане след някое по-стойностно четиво.

Roland wrote:Аз едвам изтраях Парфюмът

Е, това вече е странно. Но хора много, вкусове много.
Колкото и да е добра една книга не може да се хареса на всички. Примерно аз пък не изтраях Освободеният.

Изчетох Dragonfly Falling на Ейдриън Чайковски. Определено по-добра от първата. Серията става все по-обещаваща.

Директно ли продължава от където свърши първата?

Да. Всеки е нанякъде и цялата книга е екшън. За който е чел първа част (понеже очевидно спойля кой къде е в края й), ето го ревюто в блога ми:

http://rolandscodex.blogspot.com/2010/0 ... ovsky.html

Всичко звучи перфектно - точно се чудех дали продължението ще зацикли или ще развие идеята. Явно е станало второто.
Само не мога да разбера кой гений е превел Moth като молец.

Същият който е превел "kinden" като "-роден" и "Cheerwell" като "Челядинка".......

Започнах "Спектър" и преполових първата част.
За сега съм много доволен, като изключим кулинарните пролози, които даже и на мен, дето се кефя когато Лукяненко започне да говори за киселите краставички и водката, ми идват в повечко...

"Трите стигми на Палмър Елдрич".
Нещо не ми върви четенето обаче...

Roland wrote:Изчетох Dragonfly Falling на Ейдриън Чайковски. Определено по-добра от първата. Серията става все по-обещаваща.

YAY

RRSunknown wrote:Само не мога да разбера кой гений е превел като молец.

Е Moth е нощна пеперуда ама обикножените хора ги мързи да казват нощна пеперуда и казват молец.
Чудно ми е как ще прежедат заглавието.

Проблемът е, че макар и молецът да е вид нощна пеперуда, в случая се визира именно голямото мъхесто кафяво нещо, не дребошлъка.

Най- после започнах "The warrior prophet".
Доста време ми отне да дочета "Запали свещ на дявола". Просто бях зает, не че не ми беше интересно, въпреки че в един момент книгата ме поиздразни. В края се реабилитира обаче

Щях да чакам отпуската за да почна Последната Империя на Сандерсън но не издържах и снощи четох цяла вечер. Затвърждава ми се мнението че Сандерсън майсторски води разказа така че да завладява читателя със самия си начин на писане.

Набързо прочетох "Warbreaker" на Сандерсън и съм изключително доволен, макар че пичът определено измисля все по-чалнати магически системи с всяка книга. Не че се оплаквам...

Покрай новото Старкрафтче и тежките жеги реших да поровя из долапа и изнамерих нещо лекичко за четене през работно време - "Войната на Либърти". Книжката преразказва и надгражда върху историята на Тераните от първата игра, при това сравнително добре, чете се на един дъх, а и бележките под линия са пълен майтап. По мое мнение е единствената от близардските романчета, дето става за нещо.